Решение № 13122 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2013 г.

Решение № 13122 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Цеко Василев Кръстев, от гр. Видин, за отмяна на влязлото в сила решение № 67/16.06.2011 г. по адм. дело № 330/2010 г. по описа на Административен съд (АС) - Видин, потвърдено с решение № 14824/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 11353/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С описаното решение е отхвърлена жалбата на Кръстев против заповед рег. № 1825 от 8.10.2009 г. на ВНД директора на Областна дирекция (ОД) на МВР - Видин за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба в МВР. Искателят релевира основание по чл. 239, т. 1 АПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство, коeто не е взето предвид при решаване на делото. Представя присъда № 49 от 24.01.2012 г. по НОХД № 81/2011 г. на Видинския районен съд, влязла в сила на 7.04.2013 г., с която е "признат за невинен в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност за извършено в пияно състояние престъпление по чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1-во, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП - на 20.08.2009 г. на главен път Е-79 в землището на гр. Димово, Видинска област при управление на МПС лек автомобил "Форд Кугар", с ДКН ВН 3300 ВК, нарушил правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост над разрешената от ЗДвП за район извън населено място и изгубил контрол над автомобила, следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Стефчо Иванов Стоянов, изразена в трайно затруднение движението на снагата, следствие на счупване на две ребра в дясната и 5 ребра в лявата гръдна половина, за което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, ал. 1, б. "а", предл. 2-ро НК". С посочената присъда, на основание чл. 343, ал. 2 НК е прекратено наказателното производство срещу подсъдимия Цеко Василев Кръстев по внесеното обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1-во, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Позовавайки се на присъдата на наказателния съд, Кръстев претендира съдебните решения да бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът - директорът на ОДМВР - Видин, не ангажира становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в сроковете по чл. 240, ал. 1, предл. 1-во и ал. 2, предл. 1-во АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С решението на АС - Видин, чиято отмяна се иска, влязло в сила с решение на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, по адм. дело № 11353/2011 г., жалбата на Цеко Василев Кръстев против заповед № 1825/8.10.2009 г. на ВНД директора на ОДМВР - Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е била отхвърлена. За да постанови този резултат Административният съд е приел, че жалбата е неоснователна, т. к. Кръстев в качеството си на държавен служител кат. "Е" - първа степен, на длъжност "водач на ОА" в МТСО при ОДМВР - Видин, е осъществил описаното в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - на 20.08.2009 г., около 19.15 ч., в извънработно време, по време на разрешен отпуск по болест е управлявал собствения си лек автомобил "Форд Кугър", с рег. № ВН 3300 ВК, след употреба на алкохол и при движението си по главен път Е-79, в посока от гр. Димово към гр. Видин е предизвиквал ПТП. Алкохолното съдържание в кръвта на нарушителя е 1.4 промила, установено с химическа експертиза, изготвена в СХЛ при ЦСМП - Плевен. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т. к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на искането за отмяна е представил присъда по НОХД № 81/2011 г. на Видинския районен съд, за да докаже възникването на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповед № 1825/08.10.2009 г. на директора на ОДМВР - Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба. Според съдържанието на тази заповед, правното основание за налагане на дисциплинарното наказание е по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, в който е предвидено, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина, каквито съставляват деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. От диспозитива на присъдата по НОХД № 81/2011 г. на Видинския районен съд (мотивите не са приложени) и представения на л. 154 - л. 157 от първоинстанционното дело обвинителен акт е видно, че срещу Цеко Василев Кръстев е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, ал. 1, б. "а", предл. 2-ро, във вр. с с чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което предвид така посочената правна квалификация на деянието означава, че му е било повдигнато обвинение за това, че при управление на МПС е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, като е управлявал автомобила в пияно състояние, със скорост над разрешената от ЗДвП, изгубил е контрол над автомобила и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда. Сравнението на възприетата в съдебните актове фактическа обстановка и установеното поведение на дееца в отделните производства, налага заключение за липса на идентичност на фактическото основание, заради което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и основанието, заради което е било повдигнато обвинение по наказателноправен ред. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност (Арг.: чл. 224, ал. 3 ЗМВР). В разглежданата хипотеза връзка между двете производства не може да се установи, т. к. фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание и съответно за постановяване на съдебните решения, са различни от тези, послужили като основание за привличане на Кръстев като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, ал. 1, б. "а", предл. 2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3, предл. 1-во, във вр. с чл. 20, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Установеното от дисциплинарнонаказващия орган и от съда дисциплинарно нарушение е свързано с неспазване на визираното в т. 17, (б) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР правило за поведение по време, през което Кръстев е служител в МВР. Ангажирането на дисциплинарната му отговорност е за конкретно поведение - управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 промила, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, чиято норма в т. 17, (б) забранява да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън работно време или по време на ползване на разрешен отпуск. Така осъщественото деяние от служителя се оценява като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, без значение дали представлява престъпление. Същевременно описаното нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМР не покрива елементите от престъпния състав по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, ал. 1, б. "а", предл. 2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Деянието не е свързано с неспазването на правилата за движение, шофирането в пияно състояние със скорост над пределно допустимата, причиняването на ПТП и средна телесна повреда, следователно оправдаването на искателя по повдигнатото обвинение за това престъпление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, т. к. няма връзка с направените от съдебния състав изводи, които засягат различни негови действия. При данните по делото, не е налице пълно тъждество във фактическата обстановка, установена от наказващия орган, послужила като основание за налагане на дисциплинарното наказание и фактическата обстановка, по която е постановена присъдата, с която искателят е признат за невинен по повдигнатото обвинение. Поведението на служителя в МВР, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение и е послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е необходимо да осъществява и състава на престъпление (Сравн.: чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР). Ето защо признаването на Кръстев за невиновен не съставлява основание за отмяна на уволнителната заповед, т. к. с него не се доказват релевантни факти, съществували към момента на издаването й, от значение за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. В тази връзка следва да се изтъкне, че освен липсата на идентичност на дисциплинарното нарушение и престъплението, в чието извършване е бил обвинен Кръстев, наказателното производство е било прекратено при условията на чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК - когато пострадалият поиска това. Оправдаването на служителя и прекратяването на воденето срещу него наказателно производство не дискредитират извода за доказаност на дисциплинарното нарушение. Двете производства не се покриват, те се провеждат по различен ред и процесуални способи за установяване на релевантните факти за ангажиране на съответния вид отговорност на лицето. Ето защо, фактическите и правни основания за прекратяването на наказателния процес не могат да мотивират ревизия на административния акт поради липса на извършено дисциплинарно нарушение. За квалифициране на определено поведение като уронващо престижа на службата не е необходимо това поведение да представлява и престъпление. Обстоятелството, че за определено деяние извършителят може да не понесе наказателна отговорност, не изключва неговата дисциплинарна отговорност. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС. От изложените съображения се налага извода, че представеното доказателство - присъда № 49/24.01.2012 г. по НОХД № 81/2011 г. на Видинския районен съд не установява наличието на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение решение № 67/16.06.2011 г. по адм. дело № 330/2010 г. по описа на АС - Видин, потвърдено с решение № 14824/26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 11353/2011 г. на ВАС, пето отделение. Оправдаването на Кръстев по посоченото наказателно дело не представлява обстоятелство, което има съществено значение за правилното решаване на правния спор по посочените дела на ВАС и на АС - Видин, т. к. наказателната отговорност на това лице и/или квалификацията на поведението му като престъпление по посочения наказателноправен състав (т. е. съставомерността на деянието по текстовете от НК, посочени в диспозитива на присъдата по НОХД № 81/2011 г. на Видинския районен съд) не са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание със заповед рег. № 1825 от 8.10.2009 г. на ВНД директора на ОДМВР - Видин, чиято законосъобразност е била предмет на делата, решенията по които са обект на искането за отмяна. Следователно не е налице ново обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. дисциплинарното наказание е било наложено заради деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, а не поради наличието на извършено престъпление по чл. 343 НК. Ето защо влязлата в сила присъда в случая не представлява ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, нито съставлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на релевираното правно основание, поради което искането следва да се отхвърли. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,