Решение № 389 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2012 г.

Решение № 389 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 13.07.2012 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 14.12.2011 г. по гр. д. № 1675/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.07.2011 г. по гр. д. № 985/2010 г. на Бургаски РС, в частта с която е прието за установено по отношение на касаторите, че А. П. З. е собственик на разликата над 43% до 49.011% идеални части от общите части на сградата построена в УПИ I-1664 в кв. 95 по плана на [населено място]. Проверката е допусната по разрешения от съда въпрос допустим ли е иска за установяване размера на общите части в сградата към 1968 г., когато е възникнала етажната собственост в резултат на извършената продажба на апартамента на втория етаж от държавата в полза на ищцата. Касаторите С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. е за недопустимост на иска, поради разрешаване на спорния въпрос с влезли в сила решения. Поддържа се довод и за материална незаконосъобразност. Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намери следното: По делото е установено, че сградата е била построена през 1914 г. като двуетажна еднофамилна със сутеренен етаж (протокол-опис от 1949 г., л. 163). На основание ЗОЕГПНС е била отчуждена през 1948 г. и предоставена на Жилфонд за стопанисване и управление. В същата са били настанени наематели, между които и родителите на ищцата А. и П. З. През 1968 г. те са закупили по реда на НПЖДЖФ от 1967 г., тристаен апартамент на втория етаж в сградата заедно с 31.94% от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. На 12.12.1974 г. Р. И. Е. и П. С. Е. закупуват от ОбНС Б. жилище на I-ви етаж в сградата на площ от 107 кв. м. по реда на НПЗЖДЖФ, ведно с 34.46% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. С договор от. 08.1978 г. П. Е. и синовете й С. Р. Е. и Г. Р. Е. закупуват едностаен апартамент на първия етаж от същата сграда с площ от 28 кв. м. и с припадащите му се 7.84 % ид. ч. от общите части и правото на строеж върху дворното място. За преустрояването на първия етаж в два самостоятелни апартамента е одобрен през 1973 г. архитектурен проект. Въпросът за размера на припадащите се идеални части от избените и тавански помещения е бил предмет на гражданскоправни спорове както следва: С влязло в сила решение от 30.03.1992 г. по гр. д. № 3345/1991 г. Бургаски районен съд е уважен ревандикационен иск като е признато за установено по отношение на [община], че А. З. е собственик и на 31.89/74.13 ид. ч. от избените помещения и на 45.60/105.99 ид. ч. от таванските помещения в сградата и е осъдил [община] да предаде владението им на З. След установяване правата на З. в таванските и избени помещения към договора от 1968 г. е сключен анекс, с който страните са се споразумяли купувача З. да заплати за признатото й право на собственост върху съответните идеални части от мазетата и таваните и общите части на сградата сумата 10330.07 лв. С влязло в сила решение от 4.11.1996 г. по гр. д. № 175/1996 г. на Бургаски районен е уважен ревандикационен иск като е признато за установено по отношение на [община], че С. Е. и П. Е. са собственици на 42.24/74.13 ид. ч. от избените помещения и на 60.39/105.99 ид. ч. от таванските помещения в сградата и е осъдил [община] да предаде на Е. владението им. След признаване на страните права на собственост на идеални части в таванския и избен етаж с влезли в сила решения, Е. са предявили срещу З. иск за делба на таванските и избени помещения, който е предмет на разглеждане по гр. д. № 2627/2007 г. на БРС. В производството е установено, че в тези етажи са обособени реални помещения, но искът за делба е отхвърлен. С решение № V-7 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 103/2009 г. Бургаски окръжен съд е отменил първоинстанционното и е допусната делба на четири тавански помещения и на три избени при права определени в идеални части. При определяне размерът на тези части съдът е зачел силата на пресъдено нещо, формирана с влезлите в сила решения от 30.03.92 г. по гр. д. № 3345/1991 г. на БРС и от 4.11.1996 г. по гр. д. № 3345/1991 г. на БРС, които са имали за предмет установяването на придобитите от страните права върху тези етажи, които нямат самостоятелен статут, а са принадлежност към главните вещи - апартаментите на първия и втори жилищни етажи и с които правата са признати в идеални части. От така установените факти следва, че правата върху общи части в сградата са били определени с договорите за продажба сключените от общината със страните по делото през 1968 г. и през 1978 г. само за описаните в тях помещения, които не са изчерпвали придобитите права. С влезли в сила решения са признати права на страните и върху избените и тавански помещения. Тези помещения нямат самостоятелно значение, а имат статут на обслужващи жилищата. Признаването на права на собственост върху тях в полза на всеки един от собствениците на обособените жилища на двата етажа има за последица промяна и на правата им в общите части на сградата. В производството за делба на таванските и избени помещения при извършването й следва да се определят и съответстващите на тези помещения общи части на сградата. Съобразно това ищцата има интерес да установи правата си върху общите части на сградата след закупуване на жилището и признаването на права и върху таванските и избени помещения, а не към 1968 г., когато е сключен договор за покупко-продажба и в резултат на това възникнала и етажна собственост. Процесуалният въпрос за допустимостта на иска, по който е допусната касационна проверка, е разрешен от въззивния съд в нарушение на съдопроизводствените правила и несъответствие с установените по делото факти. Постановеното решение по недопустим иск поради липса на правен интерес от него също е недопустимо. На основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК то ще бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.