Решение № 9546 от 20.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4211/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. Х. Б. с искане за отмяна на влязло в сила решение 7948 от 22.12.2022 г., постановено по административно дело 8598/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). В молбата за отмяна и в уточнителна молба от 30.03.2023 г. са изложени твърдения за наличието на всички основания за отмяна по чл. 239 от АПК. Не се претендират разноски. Молителят се представлява от адв. Коева. Ответникът директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за недопустимост и неоснователност на подадената молба за отмяна, респективно иска същата да бъде оставена без разглеждане или алтернативно бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Виденов и юрк. Христов. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, намира искането за отмяна по чл. 239 от АПК за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В молбата за отмяна не се сочат конкретни основания за отмяна по чл. 239 от АПК, като в уточнителната такава от 30.03.2023 г., молителят посочва всички хипотези от посочената норма, без конкретно обосноваване и съответно представяне на доказателства подкрепа на нито едно от основанията. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата не се сочат никакви обстоятелства или документи, които да имат съществено значение за делото. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането за отмяна не са посочени, нито представени доказателства в тази насока. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая и тези предпоставки на цитирания текст не са налице. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението/определението, чиято отмяна се иска. Липсват доказателства и в тази насока. Искателят не представя съдебни актове, въз основа на които да може да се направи извод за субективно тъждество между дела, по които да са постановени съдебни актове между същите страни и на същото правно основание. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК съдебно решение/определение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез процесуален представите по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. За да е основателно искането за отмяна на това основание, следва да е допуснато от съда нарушаване на процесуални права на страната. Такова нарушение не е твърдяно в искането за отмяна, не е и допуснато при постановяване на процесния съдебен акт. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна при наличието на решение на Европейския съд за защита правата на човека и основните свободи. По делото не е представено решение на ЕСПЧ, от което да се установи, че са нарушени права на молителя от държавата при прилагането на конвенцията за основните права и свободи на гражданите. Изложените в искането за отмяна и в уточнителната молба оплаквания изразяват недопустими от процесуална и морална страна личностни възприятия, разсъждения и оценки за проведеното първоинстанционно съдебно-административно производство, които са неотносими към искането за отмяна на влязлото в сила решение по адм. д. 8598/2022г. постановено от Административен съд София-град. Предвид изложеното, по всички изброени хипотези на чл. 239 от АПК, посочени като основание на отмяна на съдебен акт, не са изложени твърдения и фактически констатации за наличието им, както и не са представени доказателства по делото в тези насоки. От съдържанието на искането за отмяна се установява, че молителят излага касационни основания, а не търси защита за отмяна както извънреден способ за ревизия на цитирания от нея съдебен акт. Ето защо, искането за отмяна, на всички предвидени в закона основания, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение