Решение № 1099 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 516/2016 г.

Решение № 1099 от 27.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 516/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. против решение № 2454/19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1957/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-08-03000814001225-091-01/20.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 238/12.06.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на Т. Й. Г., с ЕТ "Т. Г. - Тера" са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 96 238.47 лв. и лихви 38 244.67 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - В. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. Й. Г. с ЕТ "Т. Г. - Тера", ЕИК *********, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 06.12.2016 г. от адв. Каменова е депозирана молба, в която моли да се даде ход на делото, оспорва касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП гр. В., заявява, че няма доказателствени искания и сочи доводи по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-08-03000814001225-091-01/20.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 238/12.06.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на Т. Й. Г., с ЕТ "Т. Г. - Тера" са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 96 238.47 лв. и лихви 38 244.67 лева. За да отмени оспорения акт съдът е приел за основателно възражението на РЛ, че към края на процесния период - 31.12.2010 г., не е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, а именно - вноски за фонд ДОО за м. 11.10 г. по декларация обр. 6 с вх. № 080021020415033/27.12.10 г. общо в размер на 1 589.25 лв., /погасени на 28.04.11 г./, както и лихви върху същите, общо в размер на 93.56 лв., /считано от датата на изискуемост до датата на погасяване на задълженията - 28.04.11 г./. Според решаващия състав на съда независимо, че декларацията обр. 6 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, доколкото не са налице доказателства за връчена на търговеца покана по чл. 182 от ДОПК за невнесени в срок задължения, то последните не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО. Наред с това съдът е изложил и самостоятелни мотиви относно неприложимостта на нормата на чл. 167 ЗКПО при хипотезата на данъчно облекчение по чл. 189б от ЗКПО. Съдът е определил като приложим в настоящия случай Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора, а нормата на чл. 167 ЗКПО за приложима само по отношение на общите данъчните облекчения по ЗКПО, които не представляват държавна помощ (раздел III, глава Двадесет и втора). Като пречка за ползване на помощта съдът е посочил само тези подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, които идентифицират лицето като "предприятие в затруднение" по смисъла на т. 2.2 от Насоките на общността, а в случая това условие не е изпълнено. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите. Спорът между страните е относно наличието на основанията за преотстъпване на данък върху доходите на физически лица за данъчен период 2010 г. по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ при наличието на обстоятелствата на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО или не. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя становище на ответника по касация и на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не препраща към общите изисквания на Раздел I Г. 22 от ЗКПО. Становището на приходната администрация, че изпълнението на условията предвидени в чл. 167 ЗКПО са абсолютна предпоставка за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО противоречи на разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и чл. 4, § 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ на малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент № 70/2001, както и на решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно Държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 г. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, /в приложимата и редакция за данъчен период 2010 г./, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Условията, които следва да са изпълнени едновременно, са изброени в чл. 189б ал. 2 от ЗКПО /в приложимата редакция за 2010 г./, а именно: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4.преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Наличието на така изброените условия в случая е безспорно между страните. Препращането в цитираната разпоредба е само и изрично относно условията, визирани в точно определен чл. от ЗКПО. Настоящият състав не споделя становището на приходните органи, че за да е налице преотстъпване на данък, следва да са спазени и общите изисквания, регламентирани в Г. ХII от ЗКПО. Едва с изменението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, публикувано в ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г. преотстъпването на данъка върху доходите на физически лица се обвързва с "условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък", т. е препращането вече е към всички условия на закона, включително и към условията на чл. 167 от ЗКПО. Тази изменителна разпоредба обаче няма обратна сила и се прилага след влизането и в сила на 1.01.2014 г., поради което и не може да се приложи към процесния случай. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя изводите на съда, че в случая не са налице и "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, както и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Независимо, че декларацията обр. 6 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, доколкото не са налице доказателства за връчена на търговеца покана по чл. 182 от ДОПК за невнесени в срок задължения, то за ревизираното лице са налице предпоставките по чл. 167 ЗКПО. В този смисъл е и практиката на ВАС - VIII отделение по адм. д. № 7196/2014 г., адм. д. № 7670/2015 г., адм. д. № 6153/2011 г. В предвид на изложеното, решението не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, а ответника не е претендирал присъждане на разноски за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,