Решение № 8826 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2022 г.

Решение № 8826 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. П. и В. П., подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджийска, срещу решение № 139 от 28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 869/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 18-6777/22.06.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Пазарджик и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че в процесния случай е налице грешка в одобрената кадастрална карта, тъй като тази карта е изработена и приета въз основа на действащите кадастрални и регулационни планове на Община Велинград и площта и конфигурацията на имотите са непроменени и нанесени по начин, по който са били от 1999 г. Според касатора договорът за доброволна делба не преустановява съсобствеността в парцел XXIII, а само разпределя правото на ползване на имота. Възразява се също така, че съдът не е обсъдил при постановяване на съдебното решение приложения по делото нотариален акт № 159, том 5, дело № 707/2017 г. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответниците – началник на СГКК – Пазарджик, Г. Л. и И. Л., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът – С. Л., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на Е. и В. П.и срещу заповед 18-6777/22.06.2021 г. на началника на СГКК – Пазарджик, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Велинград, одобрена със заповед № РД-18-1214/6.06.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяващо се в: нанасянето на нов обект – сграда с идентификатор 10450.503.1276. 3 с площ от 27 кв. м., с предназначение – хангар, депо, гараж, собственост на С. Л. и В. Л. и заличаване на сграда с идентификатор 10450.503.95. 2 – хангар, депо, гараж; промяна в границите на имот с идентификатор 10450.503.95, на който площта се променя от 418 кв. м. на 362 кв. м. и като собственик се записва само Е. П. въз основа на договор за доброволна делба от 09.10.1998 г.; промяна в границите на имот с идентификатор 10450.503.1276, на който площта се променя от 315 кв. м. на 372 кв. м. и като собственици се записват само С. Л. и В. Л. въз основа на договор за доброволна делба от 09.10.1998 г. Изменението е поискано със заявление рег. № 01-247889/11.05.2021 г. от С. Георгиев, като същото се състои в промяна на границите между имоти с идентификатори 10450.503.1276 и 10450.503.95 по регулационния план на гр. Велинград и промяна на границите на сграда с идентификатор 10450.503.95. 2 в съответствие с документа за собственост. Съгласно приложен по делото Договор за доброволна делба на недвижим имот от 7.10.1998 г., вписан под № 1388/9.10.1998 г., С. и В. Л. получава в дял 1/2 идеална част от дворно място с площ от 749 кв. м., съставляващо парцел XXIII – имот пл. № 4881, западната му половина, като границата между двете половини на дворното място минава по западната стена на жилищната сграда, собственост на П., а Е. П. получава в дял 1/2 идеална част от дворно място с площ от 749 кв. м., съставляващо парцел XXIII – имот пл. № 4881, източната му половина, като границата между новообразуваните парцели минава по западната стена на жилищната сграда и източната стена на гаража на Л.. По делото е представен и нотариален акт № 22, том II, рег. № 3045, дело № 217/2017 г., с който Е. и В. П.и се легитимират като собственици на 1/2 идеална част от поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен като УПИ XI – 4881, с обща площ на целия поземлен имот от 418 кв. м., с реално ползване на източната половина на имота. В първоинстанционното производство е приета и съдебно-техническа експертиза, съгласно която с процесното изменение на КККР имотната граница между имоти с идентификатори 10450.503.1276 и 10450.503.95 е прокарана по западната фасада на жилищната сграда на Е. П. и източната стена на гаража на Л., т. е. изменението е съобразено и съответства на договора за доброволна делба от 1998 г. Констатирано е от вещото лице също така, че е налице несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на място на сграда с идентификатор 10450.503.95. 1, собственост на П., като западната й страна е нанесена 1 м. навътре в сградата, както и е налице несъответствие по отношение на сграда с идентификатор 10450.503.95. 2 – същата е заснета по-широка, отколкото е на място, които несъответствия са отстранени с геодезическото заснемане. В заключението се посочва още, че първоначалното отразяване на имотната граница отговаря на формираните парцели по одобреното регулационно изменение със заповед № 202/21.04.1999 г., като през 2004 г. се одобрява нов кадастрален план на гр. Велинград, в който парцел XXXIV е заснет като имот пл. № 7270, с площ от 313 кв. м., а парцел XXIII е заснет с пл. № 4881, с площ от 418 кв. м. Вещото лице е установило още, че през 2005 г. е одобрен нов регулационен план на гр. Велинград, в който за имот пл. № 7270 е отреден парцел XII - 7270, с площ от 313 кв. м., а за имот с пл. № 4881 е отреден парцел XI - 4881, с площ от 418 кв. м. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби. Прието е от съда, че по делото безспорно се установява наличието на грешка в кадастралния регистър по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, поради и което са налице законовите предпоставки по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод за допусната грешка в КККР както по отношение на съществуващите сгради, така и по отношение на нанесената имотна граница, тъй като същата е нанесена по регулационния план, а не съгласно действителното положение и договора за доброволна делба между Л. и П.. Според административния съд в конкретния случай не е налице спор за материално право, още повече, че ответникът е използвал като основа за извършване на поправката в КККР, с оглед на допусната грешка при нанасяне на имотната граница, договорът за доброволна делба между Л. и П.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2018 г., а не след одобряването й. В тази връзка правилно съдът е приел, че е налице такова основание по отношение на исканото изменение на кадастралната карта, тъй като от събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено, че по отношение на имотната граница между имот с идентификатор 10450.503.95 и имот с идентификатор 10450.503.1276, както и по отношение на съществуващите на място сгради с идентификатори 10450.503.95. 1 и 10450.503.95. 2, е налице грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като при отразяването им в одобрената през 2018 г. КК имотните граници несъответстват на документа за собственост, както и неправилно е заснета западната стена на сграда с идентификатор 10450.503.95. 1, а сграда с идентификатор 10450.503.95. 2 е заснета с по-голяма площ от действително установената на място площ и размер. В конкретния случай от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че предложеният проект за изменение на КККР отразява съществуващото в действителност положение по отношение на поземлени имоти с идентификатори 10450.503.95 и 10450.503.1276, като имотната граница между тези два имота се нанася в съответствие с имотната граница по документа, легитимиращ както заявителя С. Л., така и жалбоподателите в първоинстанционното производство, като собственици на процесните имоти, а именно – Договор за доброволна делба от 7.10.1998 г. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за доброволна делба е документ, удостоверяващ право на собственост и наведените обратно на това доводи от касационните жалбоподатели се явяват неоснователни. Видно от съдържанието на Договора за доброволна делба от 7.10.1998 г., имотната граница между процесните поземлени имоти е била определена по западната фасада на жилищната сграда на Е. П. и източната стена на гаража на С. и В. Л., на което съответства и процесното изменение на КК. Категорично е установено от вещото лице, че нанесената с изменението граница напълно съответства на имотната граница, описана в Договорът за доброволна делба от 7.10.1998 г., легитимиращ заявителя и касационните жалбоподатели за собственици на процесните имоти. С оглед на това безспорно се установява в процесния случай, че при одобряване на КККР не са били спазени приоритетите, установени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър /Наредбата/, като границите на поземлените имоти се установяват преди всичко от геодезическо заснемане на означеното на място състояние на границите в съответствие с актовете, удостоверяващи вещни права върху имотите /чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата/, които са с приоритетно приложение за определяне на действителното им положение, спрямо техните граници по регулационните планове /чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата/. При изработването на кадастралната карта през 2018 г. процесните имоти са заснети въз основа на регулационните граници, вместо по имотните граници съгласно документа за собственост, като именно в това се състои констатираната грешка, която е отстранена по законоустановения ред. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява също така, че е налице и несъответствие с действителното състояние на място и по отношение на сгради с идентификатори 10450.503.95. 1 и 10450.503.95. 2, като отразяването в КК на жилищната сграда на Е. П. и гаража на Л. не отговаря на действителните им размери и площ на място, което от своя страна обоснова извод за наличие на предпоставките по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Този извод не се променя и от приложения по делото нотариален акт № 22, том II, рег. № 3045, дело № 217/2017 г., който сочи на собственост по отношение на Е. и В. П.и само на 1/2 идеална част от поземлен имот, означен като УПИ XI – 4881, с обща площ 418 кв. м., но не и на целия имот с площ от 418 кв. м. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пазарджик е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника С. Л. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят по-равно сумата в размер на 500 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,