Решение № 5083 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11299/2017 г.

Решение № 5083 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11299/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. срещу решение № 5132/04.08.2017 г. по адм. д. № 10346 по описа за 2016 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № Р22002215007551-091-001/05.05.2016 г., поправен с РА № П-22221316096882-003-001/31.05.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - С.. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съдопрозводствените правила. Като процесуални нарушения на първостепенния съд определя пропускът да изясни релевантните за спора обстоятелства и да даде указания във връзка с представянето на електронни документи; противоречащо на чл. 5 от Директива 1993/93 ограничено зачитане на правната сила и допустимостта на електронния подпис; бездействие да изиска представяне на електронен носител представените на хартиен носител копия от документи - ЗВР, РД и РА; недовършена правораздавателна дейност на съда - след прогласяване на нищожността на РА да изпрати преписката на компетентния орган по приходите. Иска отмяна на обжалваните решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Е. р." ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Е. Р." ЕООД допълнителни задължения за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 6 076.33 лева в данъчни периоди м. 01.2014 г. и м. 11.2014 г. и за корпоративен данък в размер 27 400 лева за 2013 г. с лихви за забава 4 199.04 лева. За да прогласи нищожността на РА, административният съд е приел, че актът по отбелязването в представените като част от административната преписка в заверено копие на хартиен носител заповеди за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт се съдържа отбелязване за подписването им с електронен подпис. С. разпоредбите на чл. 113, ал. 2; чл. 117, ал. 1, т. 10; чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК, чл. 13, ал. 1 и ал. 3 ЗЕДЕП, чл. 141 АПК и чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК е обективирал извод за допустимо издаване на ЗВР, РД и РА като електронен документ само ако са подписани с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Доколкото при издаването им във формата на хартиен документ РД и РА трябвало да бъдат подписани саморъчно, а с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП се признавало значението на саморъчен подпис само на квалифицирания електронен подпис, то РА и другите актове в конкретното производство не били подписани от органите по приходите. Неподписаният РА е определен като несъществуващ, но засягащ правната сфера на адресата поради възможността да се пристъпи къмизпълнението му. За да обяви нищожността на акта съдът е приложил субсидиарно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 АПК. Касационната жалба на ДДОДОП - С. е неоснователна. При постановяване на първоначалното първоинстанционно решение не е допуснато съществено нарушенние на съдопроизводствените правила. Основано на закона е очакването на съда за точно изпълнение от администрацията за задължението по чл. 150, ал. 1 ДОПК при съдебно оспорване на РА да комплектува преписката и да я изпрати на съда. С арг. от чл. 152, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК дължимо е изпращане на заверено копие от цялата преписка. В случая решението на администрацията е да изпрати и заверен препис на хартиен носител на оспорения административен акт, на ЗВР и на РД. Заверката за вярност на акта е извършена от длъжностно лице от състава на администрацията от името на ответника в съответствие с правилото на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК. Преписите на хартиен носител на ЗВР, РД и РА съдържат удостоверително изявление на длъжностно лице за подписването на тези актове с електронен подпис. Т. изявление не е част от съдържанието на електронния документ. Ако длъжностното лице е действало в кръга на службата си при удостоверяването, то писменото му изявление с белезите на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК. Ако ли не - представлява изходящ от страната и представен от нея частен документ. Не съществува ограничение за съда да се довери на този доказателствен източник за констатацията си относно вида на електронния подпис върху обсъжданите документи. С това не е ограничил стойността и допустимостта на електронния подпис, като доказателство. Напротив, приел е, че е поставен електронен подпис от сочените като издатели на съответните актове органи по приходите. От цитираната от касатора разпоредба на чл. 5 от Директива 1993/93 на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи /в сила до 30.06.2016 г. - отм. с чл. 50, § 1 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на ЕП и Съвета/ не следва извод за равностойност на саморъчния и електронния подпис. О., изводът от двадесетото съображение на Директивата е за равностойност на ръчните подписи само на усъвършенстваните електронни подписи, които са основани на квалифицирани удостоверения, създадени от устройства за създаване на защитени подписи и то ако са спазени изискванията за саморъчните подписи. В приложимата по време редакция на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП /загл. изменено - сега Закон за електронния документ и електронните съобщителни услуги/ значението на саморъчен подпис има само квалифицираният електронен подпис. Подписаният с друг вид електронен подпис акт на органите по приходите не представлява подписан РА по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК. Неподписаният документ не притежава формална доказателствена сила. Липсата на подпис дисквалифицира документът като официален, тъй като няма как да се припознае като издаден от посоченото за издател длъжностно лице в кръга на службата му /вж. 179, ал. 1 ГПК/. Съдът не дължи изследване /разследване/ на причините за представяне на препис на хартиен носител на съществуващия като електронен документ административния акт, като част от административната преписка. За съда не съществува и основание за съмнение относно подписването на електронния документ с КЕП, та да издирва подписан с КЕП електронен документ и да указва представянето му. Такова твърдение не е неправено от никоя от страните, та да се включи в обсега на доказване. Ако съществува подписан с КЕП екземпляр от акта като електронен документ и не е представено заверено копие от него, респ. този факт не е удостоверен в преписа по чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то причината за това е неточното изпълнение на задължението на администрациято по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Позоваването на собственото неправомерно поведение е несъвместимо с изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права /чл. 3 ГПК/. Без да е подписан административния акт не съществува обективирано в писмената форма за действителност волеизявление на органа по приходите, насочено към установяване на публични задължения. Обявяването на нищожността от първостепенния съд е било дължимо заради създадената с разпространяването на неподписан от длъжностно лице с функциите на орган по приходите документ правна привидност за съществуването на утежняващ административен акт. Правилно съдът е оценил тежестта на порока на РА като такъв засягащ валидността му. Заради забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта на подписването на електронния документ на РА с КЕП. Първостепенният съд се е произнесъл по цялото оспорване. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК следва забрана за съда да върне преписката на компетентния орган по приходите, когато пред него е оспорен ревизионен акт. Независимо от основанията за незаконосъобразностна РА и различните им последици - конститутивно решение за отмяна на унищожаемия РА или установително при прогласяване на нищожността му, правораздавателната компетентност на съда не включва изпращане на преписката на компетентния орган по приходите. Наличието на изрична уредба в ДОПК изключва препращането от чл. 144 на кодекса към АПК. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение