Решение № 10447 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Хиков като процесуален представител, против решение 17274/21.05.2025 г., постановено по адм. дело 1707/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му със законните от това последици. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез пълномощника си ст. юриск. Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав ва второ отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е наблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Т. А., гражданин на Сирия, срещу решение 12016/18.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, като е мотивиран с фактическите и правни основания за отхвърляне на молбата, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Обоснован е извод, че изложената от жалбоподателя бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. След обсъждане на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ, а личните мотиви на чужденеца да остане в България са насочени към подобряване на стандарта му на живот и имат икономически характер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд формира обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. В него подробно са обсъдени събраните доказателства и са изложени установените по делото и относими за спора фактически положения. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка административният съд извежда правилен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съдебната проверка е извършена по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Законосъобразно и обосновано е направеното от съда заключение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. В интервюто си пред служителите на ДАБ заявява, че никога не е бил заплашван, задържан, арестуван или осъждан в Сирия, както и че не е съществувал риск от такива действия спрямо него. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с която и да е групировка на нейната територия, с официалните власти, армията и полицията, нито да е съществувала възможност да бъде мобилизиран и да се присъедини към силите на режима, както и да са осъществени конкретни действия на насилие спрямо него. Изявлението му пред настоящата инстанция, основано на религиозна принадлежност към [заличен текст], които според него са преследвани от новата власт в момента, се опровергава от декларираното в хода на административното производство обстоятелство, че е [заличен текст]. Както правилно приемат административният орган и съдът, причината за напускане на Сирия е със социално-икономически характер. Следователно, не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя са налице основанията за предоставяне на бежански статут. По тези съображения заключението на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и законосъобразен. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че от съда не е изследвана хипотезата на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. По делото липсват каквито и да са данни за настъпили след напускането на държавата по произход събития или за извършена от жалбоподателя дейност след неговото отпътуване, която е продължение на убежденията или ориентацията му, изразявани в Сирия и които събития или дейност могат да обосноват опасения от преследване съгласно цитираната разпоредба. В този смисъл са и изложените в обжалваното съдебно решение мотиви. Правилно съдът приема, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Настоящият състав споделя извода на съда, че при произнасянето на административния орган подробно са обсъдени ситуацията в страната по произход и е обосновано правилното заключение, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 Diakitе на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт , следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Следва да се има предвид, че за да бъде приведен в действие чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези условия не са изпълнени. Опасностите, на които изобщо е изложено населението на една страна или част от него, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия и по-специално в района на Идлиб, от който идва, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Изложеното налага извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 , съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, следва да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му на цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или неговата личност. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В случая от съда е извършено задълбочено обсъждане на последните данни относно състоянието на политическата и военна ситуация в Сирия, налични към датата на постановяване на съдебния акт. Противно на доводите в касационната жалба от първата инстанция не е обсъдена само информацията, съдържаща се в представените към административната преписка справки, а са анализирани и допълнителни информационни източници, които обосновават извода за подобрената сигурност в страната по произход. След съвкупния им анализ правилно е установено, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, то конфликтът на територията й от 2020 г. се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, обосноваващо заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, възпроизведен в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, позоваващи се на международнопризнати и независими източници, се налага извод за значително успокояване на военно - политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Изразеното от касационния жалбоподател желание да потърси по-добро място за живот в Европа, респ. България не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане , установен в член 33, пар. 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в действащия ЗУБ - чл. 4, ал. 3, съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че касационният жалбоподател е млад и здрав мъж, без история на предходно преследване, като тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,