Решение № 12110 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2015 г.

Решение № 12110 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност), седалище и адрес на управление гр. София, кв. Ботунец, срещу Решение № 4929 от 30.04.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13869/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) срещу Решение № 641-ПД от 10.07.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ направление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на дружеството е наложена принудителна административна мярка - задължение в седемдневен срок за представяне на обществеността на годишен финансов отчет за дейността по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публичното предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриване на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа.

Касационният жалбоподател - "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) (Кремиковци), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел за законосъобразен оспорения акт и за правилен извода на органа за качеството на дружеството на емитент по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и с оглед на това за приложимостта на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч). Счита, че за дружеството е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 22б, ал. 5 ЗСч. и съответно Счетоводен стандарт № 13, приет с Постановление № 46 от 21.03.2005 г. на Министерския съвет. Излага подробно процедурата и изискванията по съставянето на началния ликвидационен баланс на предприятие, което е обявено в несъстоятелност. Позовава се на чл. 38, ал. 1, т. 5 във вр. с § 1, т. 15 ЗСч и счита, че дружеството е именно такова, което прилага облекчена форма на финансова отчетност. Счита, че приложение намира не разпоредбата на чл. 31 във вр. с чл. 32, а чл. 37 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публичното предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриване на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2). Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Николай Николов.

Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспореният акт е в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно отчел, че при прекратяване на правомощията на общото събрание на акционерите на дружество в производство по несъстоятелност, те се упражняват от синдика, в т.ч. и тези по чл. 221 Търговския закон (ТЗ). Съдът правилно отчел спецификата в режима на касатора, подробно разгледал правомощията на синдика и на общото събрание на акционерите и направил извод, който е в съответствие със закона, че годишният финансов отчет на касатора подлежи на финансов одит от регистрирани одитори. Последното е задължителна предпоставка за приемането му от общото събрание, обявяването му в търговския регистър и на обществеността. Правилно съдът приел, че с прилагането на принудителната мярка не се налагат две санкции за едно и също нарушение, тъй като с прилагането на мярката се прилага диспозицията, не санкцията на правната норма. Излага подробно целта на предоставянето на Комисията за финансов надзор и на обществеността на финансовите отчети на публичните дружества. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Александра Минчева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че дружеството извършило нарушение на чл. 32, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 43а, ал. 2 Наредба № 2, поради което законосъобразно е приложена принудителната мярка. Съдът анализирал относимите разпоредби на Закона за счетоводството, на Търговския закон и на Наредба № 2 и правилно приел липсата на заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗСч. Неоснователно счита твърдението на касатора за наличие на предпоставки, изключващи предоставянето на заверен годишен финансов отчет, тъй като твърденията му не са подкрепени от доказателствата по делото.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) е обявено в несъстоятелност с решение от 31.05.2010 г. на Софийски градски съд, постановено по търговско дело № 95/2007 г. Решението е вписано в Търговския регистър на 4.06.2010 г. с № 2010060 4141631.

2. "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) е публично акционерно дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, регистрирано в регистъра на публичните дружества по смисъла на чл. 100ц, ал. 6 ЗППЦК.

3. При проверка Комисията за финансов надзор установила, че на 24.03.2014 г., на интернет портала "х3news" на "Сървиз финансови пазари" ЕООД, достъпен на адрес http:/x3news. com/, дружеството публикувало годишен финансов отчет за дейността през 2013 г., който не е с изискуемото от чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 съдържание.

4. На 19.06.2014 г., с писмо изх. № РГ-05-355-7, органът уведомил дружеството, че на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК във вр. с чл. 31, ал. 1, предложение второ, т. 1 във вр. с чл. 43а, ал. 2 Наредба № 2 е открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка - в седемдневен срок от получаване на решението да представи на обществеността годишен финансов отчет за дейността със съдържанието по чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 за 2013 г. по начина, предвиден в чл. 43а, ал. 2 Наредба № 2.

5. На 2.07.2014 г. дружеството подало възражение.

6. На 10.07.2014 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководител на управление "Надзор на инвестициите", издал Решение № 641-ПД, с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) във вр. с чл. 213, ал. 4 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 и чл. 215 ЗППЦК във вр. с чл. 31, ал. 1, предложение второ, т. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 наложил на "Кремиковци" АД (в несъстоятелност) принудителна административна мярка - представяне на обществеността на годишен финансов отчет за дейността по чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 по начина, предвиден в чл. 43а Наредба № 2 в седмодневен срок. Основните мотиви на органа са: съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ синдикът представлява предприятието на търговеца, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност като управлява текущите му дела - т. 2 на ал. 1 на чл. 658 ТЗ, в т.ч. съставянето и обявяването на дължимите по специални закони счетоводни отчети; функциите на общото събрание на акционерите се осъществяват от синдика, в т.ч. и тези по чл. 221, т. 6 и 7 ТЗ; дружеството е публично и спрямо него са приложими изискванията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСч., в т.ч. представянето на одитиран годишен финансов отчет и одиторски доклад - чл. 31, ал. 1, предложение второ, т. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 Наредба № 2 във вр. с чл. 100н, ал. 1 във вр. с чл. 100н, ал. 4, т. 1 ЗППЦК.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Приел, че дружеството е публично и е обявено в несъстоятелност, поради което правомощията на общото събрание на акционерите изпълнява назначеният от съда синдик. С оглед на това не са налице пречки за спазване на изискванията на чл. 221, т. 6 във вр. с чл. 245 и 248 ТЗ от страна на синдика. Приел, че разпоредбата на чл. 38 ЗСч установява кои финансови отчети подлежат на независим финансов одит от регистрирани одитори и че отчетът на дружеството е именно такъв. Приел, че представеният от дружеството отчет не е със съдържанието на чл. 32, ал. 1 Наредба № 2 и не е по реда, предвиден в чл. 43а, ал. 2 Наредба № 2, поради което изводът на органа за допуснато нарушение е правилен. Приел за ирелевантен довода за финансовото обременяване на дружеството, тъй като като публично дружество е длъжно да спазва произтичащите от регистрацията задължения, в т.ч. и за разкриване на регулирана информация. Приел, че правният характер на принудителната административна мярка прави неоснователен довода за налагане на две наказания за едно и също нарушение. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата на дружеството.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Релевантните факти са следните и те не се оспорва от страните - дружеството е обявено в несъстоятелност, дружеството е публично и дружеството не е представило в срока по чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК, съответно по чл. 31, ал. 1 Наредба № 2 заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет по Закона за счетоводство, както и одиторски доклад. Спорът по делото е задължен субект ли е жалбоподателят за този отчет.

Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора материалноправни разпоредби, правилно ги тълкувал и приложил.

Както приел и съдът, публичното дружество е акционерно дружество, което издава и търгува публично ценни книжа чрез капиталовите пазари. Това свободно, открито търгуване на акции налага засилен регулаторен контрол и надзор на дейността на публичните дружества, за да се осигури защита на инвеститорите, да се създадат и гарантират условия за справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и да се поддържа стабилността и общественото доверие в този пазар. Способността, която капиталовият пазар има да кумулира и да разпределя капиталови ресурси и по този начин да влияе пряко на интересите на множество инвеститори и на съществуването на публичните дружества е наложила законодателят да постави сериозни изисквания към разкриването на информация от публичните дружества. Само и единствено точната, своевременна и в необходимия обем информация позволява на инвеститорите да вземат информирано решение и така от една страна те да използват максимално ефективно собствения си финансов ресурс, а от друга - публичното дружество да генерира ресурс, който му позволява целеното развитие.

Като публично дружество жалбоподателят също е адресат на регулаторния режим и установените с него конкретни задължения, визирани в Закона за публично предлагане на ценни книжа. От доказателствата по делото е безспорно, че по отношение на него не са налице визираните в чл. 119 ЗППЦК юридически факти водещи до заличаването му като публично дружество. Видно от чл. 119 ЗППЦК факта, че дружеството е в несъстоятелност, сам по себе си, също не е основание Кремиковци да престане да бъде публично дружество. С оглед на това, за да се прецени адресат ли е касаторът на задължението по чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК, т.е. задължен ли е да представи заверен от регистриран одитор финансов отчет и доклад на одитора, е необходимо да се провери състоянието на несъстоятелност влияе ли на изпълнението на това задължение, съответно води ли до фактическа невъзможност за неговото изпълнение, както твърди жалбоподателят, съответно налице ли е законова норма, която да го освобождава от изпълнението на това задължение.

Безспорно е, че обявяването на един търговец в несъстоятелност е промяна в правния му статус, която законодателят изисква да бъде публично обявена чрез акт на съда. Тази промяна установява визираните в чл. 711, ал. 1 правни последици между които освен прекратяването на дейността на предприятието е и прекратяване на правомощията на органите на длъжника - юридическо лице. С влизане в сила на решението за обявяване на несъстоятелност - чл. 711, ал. 1 ТЗ, както твърди и жалбоподателят, се прекратяват и правомощията на органите на дружеството. Разбира се, постановеното прекратяване на правомощията на органите на дружеството не е абсолютно - органите не се заличават. Те продължават да съществуват, но са лишени от правомощията си и могат да осъществяват само такива, които изрично законодателят е предвидил. За целите на настоящото производство е важно, че общото събрание на акционерите не може да упражни правомощието си по чл. 221, т. 6 ТЗ. С оглед на това основателен е доводът на касатора, че общото събрание на акционерите не може да назначи и да освободи регистриран одитор. Такъв не може да назначи и събранието на кредиторите. Неговите правомощия са лимитативно определени в чл. 677 ТЗ и между тях не е назначаването на регистриран одитор.

За разлика от тези два органа - на дружеството и на масата на несъстоятелността, правомощията на синдика, като орган на масата на несъстоятелността, включват освен представляването на предприятието и управляването на текущите му дела, и извършването на предвидени в закона действия. Управляването на текущите дела безспорно е организиране, администриране и провеждане на процеса на осребряване на имуществото на длъжника, но то е и всяка друга дейност, която е необходима за изпълнението на законово задължение на дружеството. А както бе посочено по-горе публичното дружество, независимо дали е обявено в несъстоятелност или не, има законовото задължение да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година - чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК. Следователно и правомощието на синдика по управление на предприятието на длъжника, и правомощието му да извършва предвидени в закон действия при липсата на компетентност на други органи на дружеството и на масата на несъстоятелността сочи, че няма друг орган на обявеното в несъстоятелност дружество, освен синдика, който е отговорен за изпълнението на законово установеното задължение по чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК. Фактът, че волеформиращият орган на дружеството - общото събрание на акционерите, е с прекратени правомощия по чл. 221, ал. 1, т. 6 ТЗ, не значи, че изпълнителният орган в производството по несъстоятелността - синдикът, не следва да изпълни законовото задължение на дружеството. Впрочем, по същият начин синдикът постъпва и със счетоводния отчет на дружеството, съставен по реда на чл. 22б, ал. 5 ЗСч. - той не се одобрява от общото събрание, но синдикът го съставя и обявява в търговския регистър.

Наред с това, Законът за публичното предлагане на ценни книжа в глава осма "Публично дружество", раздел I "Общи положения" съдържа разпоредба - чл. 121, която установява, че за неуредените случаи се прилагат разпоредбите на Търговския закон. А чл. 660, ал. 1 ТЗ задължава синдика да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. Добрият търговец не би допуснал едно публично дружество да не изпълни свое основно задължение за разкриване на регулирана информация. Вярно е, че изпълнението на това законово задължение ще доведе до реализирането на финансов разход за дружеството, но както бе посочено по-горе обявяването на дружеството в несъстоятелност не е законово установено основание за отпадане на задължението по чл. 100н, ал. 1 ЗППЦК, т.е. този разход е изначално ясен и предвидим за синдика и за кредиторите.

Следователно обявяването на публичното дружество в несъстоятелност и с оглед на това прекратяването на правомощията на органите му, в частност на общото събрание на акционерите, не значи, че не съществува орган, който е длъжен да осигури изпълнението на законовото задължение за представяне на одобрен от регистриран одитор отчет. Тоест обявеното в несъстоятелност публично дружество не е във фактическа невъзможност да изпълни законовото си задължение по чл. 100н, ал. 1 и 4 ЗППЦК.

Допълнителен довод на касатора в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното решение е приложимостта на разпоредбите на чл. 22б, ал. 5 и на чл. 38, ал. 1, т. 5 във вр. с § 1, т. 15 ЗСч. Безспорно, чл. 22б, ал. 5 ЗСч сочи, че предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет - Счетоводен стандарт 13. Разпоредбата на чл. 22б, ал. 5 ЗСч е обща - намира се в раздел I "Приложими счетоводни стандарти, съдържание на финансовите отчети и на годишните доклади за дейността", и установява общо правило за изготвяне на годишните финансови отчети на дружества, прекратени с обявяване в несъстоятелност. Тя не дерогира задължението по Закона за счетоводството на предприятия - емитенти по Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Систематичното тълкуване на чл. 22б, ал. 5 ЗСч сочи, че тя е неотносима за предприятие, което е задължено да подлага годишния си финансов отчет на независим одит - нормата не се намира в специалния раздел III - "Изисквания за съставяне на консолидиран финансов отчет, изготвяне, независим финансов одит и публичност на финансовите отчети". Напротив, намиращата се в раздел III разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 2 изрично визира емитента по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа като правен субект, чиито годишни финансови отчети задължително подлежат на независим финансов одит независимо дали е в производство по несъстоятелност или не.

Нещо повече. Освобождаване на емитента, който е в производство по несъстоятелност, от задължението за публично разкриване на финансовия отчет, не постановява и специалният закон - Законът за публично предлагане на ценни книжа. Член 100н, ал. 1 от него въвежда изискването за публично разкриване на годишния финансов отчет за дейността в срок от 90 дни от завършване на финансовата година.

Що се отнася до довода на касатора, основан на чл. 38, ал. 1, т. 5 ЗСч, следва да се посочи, че разпоредбата е неприложима за него, тъй като е лице, посочено в т. 1 - 4, и следователно не попада в изключенията по т. 5.

Касаторът твърди, че досежно него е приложима разпоредбата на чл. 37, ал. 1 Наредба № 2, която го освобождава от задължението за независим финансов одит по чл. 38, ал. 1 ЗСч и съответно от задължението по чл. 100н, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗППЦК. Безспорно е, че чл. 37, ал. 1 Наредба № 2 установява изрично изисквания за съдържанието на периодичната информация, разкривана от емитент в производство по несъстоятелност. Но независимо от така посоченото заглавие на раздела, в който се намира, нормата визира само задължението за представяне на Комисията за финансов надзор на посочените счетоводни баланси и не постановява отпадане на задължението по чл. 38, ал. 1 ЗСч. Тя и не би могла да го дерогира, тъй като е подзаконова норма и при противоречие със законовата норма приложение, съгласно чл. 5, ал. 1 АПК, намира разпоредбата на закона. Видно е, че действащата законова уредба установява задължение на емитента, в т.ч. и на този, който е в производство по несъстоятелност, да предоставя на Комисията за финансов надзор и на обществеността годишен финансов отчет за дейността, който съдържа заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора - чл. 100н, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗППЦК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗСч, а в подзаконовия нормативен акт - Наредба № 2, чл. 37, ал. 1 във вр. с ал. 4, е регламентирано задължението на емитента в производство по несъстоятелност за предоставянето само на Комисията за финансов надзор на годишен счетоводен баланс изготвен съгласно счетоводните стандарти. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗСч допуска изключение само ако то е предвидено в закон, не и в подзаконов нормативен акт. С оглед на това действащата нормативна уредба не освобождава емитента в производство по несъстоятелност от задължението по чл. чл. 100н, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗППЦК във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗСч. Доколко икономически обосновано е това законодателно решение е ирелевантно за правилността на извода на съда за законосъобразност на оспореното решение.

С оглед на изложеното, при така действащата нормативна уредба съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон. Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни - решението е правилно, постановено в съответствие със закона. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд