Решение № 11449 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 1105 от 28.01.2021 г. по адм. д. 904/2020г. по описа на Върховния административен съд в частта, с която е отменено Решение 6848 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. 1643/2019 г. и вместо него Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Еко Енерджи" АД обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. от незаконосъобразен административен акт - т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в размер на 411 183,60 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 208 524,33 лв., за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.; обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. от незаконосъобразен административен акт - Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, в размер на 798 668,75 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 7 321,13 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г., както и разноски в размер на 941,35 лв. Искателят поддържа, че са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Позовава се на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. В тази връзка сочи негово Решение Ц- 12 от 26.03.2021 г., с което, считано от 01.04.2011г. е определена преференциална цена в размер на 112.48 лв. без ДДС при средна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от особената група руслови, подязовирни, деривационни, с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW, посочена в мотивите на акта. Обосновава още наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК с влезлите в сила : Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506/2019 г. по описа на АССГ, Решение 4039/15.06.2017г. по адм. дело 2596/2015г. по описа на АССГ, Решение 6849 от 14.11.2019г. по адм. дело 3003/2019г. по описа на АССГ, Решение 4783 от 06.07.2015г. , постановено по адм. дело 2450/2014г. по описа на АССГ; Решение от 29.04.2015г. по адм. дело 6139/2014г. по описа на АССГ и Решение 646 от 04.02.2020г. по описа на АССГ по адм. дело 13157/2018г. Подчертава, че с цитираните съдебни актове решаващите състави са приели, че с отмяната на т.7 от Решение Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР за оспорващия не влизат в сила други, по - високи преференциални цени на изкупуване на електрическа енергия, само защото той се самокатегоризира като ВАЦ по т.3 от решението. Завява, че с посочените съдебни актове са разрешени по противоречив начин идентични случаи, поради което счита, че е налице основанието по чл. 239, т.4 АПК за отмяна на неправилното решение. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт в горепосочената му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането за отмяна - "Еко Енерджи АД, с. Поленица, чрез процесуален представител, с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на осъществените разноски. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в сроковете по чл. 240, ал.1, т.1 и т.4 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно. С решение 1105 от 28.01.2021г. по адм. д. 904/2020 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 6848/14.11.2019 г., постановено по адм. д. 1643/2019 г. по описа на АССГ, в частта, с която са отхвърлени предявените от "Еко Енерджи" АД искове общо до размера от 1 425 697,81 лв. и вместо него е постановено друго, с което Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Еко Енерджи" АД обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 01.04.2011 г. до 17.12.2013 г. от незаконосъобразен административен акт - т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в размер на 411 183,60 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 208 524,33 лв., за периода от 17.12.2013 г. до 14.12.2018 г.; обезщетение за причинени имуществени вреди за периода от 18.12.2013 г. до 30.11.2018 г. от незаконосъобразен административен акт - Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, в размер на 798 668,75 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; обезщетение в размер на законната лихва за забава в размер на 7 321,13 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 14.12.2018 г., както и разноски в размер на 941,35 лв. В останалата му част обжалваният съдебен акт е оставен в сила. С Решение Ц -12 от 26.03.2021г. Комисията за енергийно и водно регулиране, считано от 01.04.2011г., е определила преференциална цена в размер на 112.48 лв. без ДДС при средна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от особената група руслови, подязовирни, деривационни,с горен или долен изравнител водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW, посочена в мотивите на акта. Именно това решение искателят сочи като ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. Съгласно цитираната норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. На това основание отмяна се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания по делото, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Касае се за факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайно и последователно е разбирането на Върховния административен съд, че за да е налице основанието по чл. 239, т.1 АПК съответното ново обстоятелство не следва да е нововъзникнало или новосъздадено, а да е съществувало към момента на приключване на устните състезания пред последната съдебна инстанция по същество, но по една или друга причина, въпреки полагане на дължимата грижа, да не е могло да бъде приобщено към доказателствения материал и взето предвид при постановяване на решението. В случая, соченото от искателя Решение Ц- 12 е издадено от КЕВР на 26.03.2021г., а към тази дата са приключили не само устните състезания, но и производството по адм. дело 904/2020г. на ВАС. Решението по него е постановено на 28.01.2021г., поради което издаденото близо два месеца по- късно решение Ц - 12 на КЕВР представлява нововъзникнало обстоятелство, което обаче не е съществувало към момента на постановяване на атакувания съдебен акт на последната съдебна инстанция по същество. Неговото издаване не е било факт, който е твърдян от страната или пък се е осъществил в рамките на съдебното производство, с оглед на което последващото решение на КЕВР не може да се квалифицира като ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. Същевременно, не би могло да се приеме, че Решение Ц - 12 от 26.03.2021г., на което се позовава искателят, е от съществено значение за адм. дело 904/2020г. Този извод следва от изложените от касационния състав изрични мотиви досежно аналогичното действие на Решение Ц-14 от 03.04.2019г. И двете решения на КЕВР от 2019г. и 2021г. уреждат отношения за периода 01.04.2011г. 30.11.2018г., във връзка с което решаващият състав е приел, че актове, с които се уреждат отношения за вече изтекъл период са неизпълними, тъй като не могат да бъдат приложени с обратна сила по аргумент за по - силното основание от чл. 14, ал.2 от Закона за нормативните актове, независимо от предвиденото в чл. 13, ал.9 от ЗЕ предварително изпълнение, което очевидно е само занапред. Тези мотиви на тричленния състав сочат, че актовете на КЕВР, уреждащи отношения за вече изтекъл период, са ирелевантни за спора, а от там, че и Решение Ц- 12 не е от съществено значение за делото, чийто е предмет са предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.04.2011 г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, претърпени в резултат на незаконосъобразни административни актове на КЕВР. Параметрите на дължимата преценка в настоящото производство налагат да се посочи, че при решаване на адм. дело 904/2020г., ВАС, Решение Ц- 12 не е било издадено, но в КЕВР е било образувано административното производство, което е приключило точно с този акт. Това обстоятелство е могло да бъде и безспорно е било известно на страната, а това субективно познание изключва наличието на още едно от кумулативно изискуемите условия, обуславящи приложимостта на чл. 239, т.1 АПК. Ето защо релевираното на това основание искане от КЕВР се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Идентичен краен извод следва и относно искането за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК. Приложението на визираната норма е обусловено от наличието на две противоречащи по между си влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. Според искателя решението по адм. дело 904/2020г. е в колизия с Решение 5129/23.07.2019 г. по адм. д. 4506/2019 г. по описа на АССГ. С последното е обявена нищожността на Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за определяне, считано от 01.04.2011 г., на преференциална цена в размер на 112,48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания от административния съд по прилагане на закона, като е определен едномесечен срок за издаване на акта, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. Цитираният диспозитив на решението по адм. дело 4506/2019г. сочи, че негов предмет е законосъобразността на оспореното решение на КЕВР, а не основателността на предявените искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове на КЕВР. Както исканията, така и основанията по които са постановени двете коментирани решения са различни, с оглед на което не е налице основанието по чл. 239, т.4 АПК за отмяна на неправилния съдебен акт. Гореизложените мотиви са относими и към влязлото в сила Решение 4039/15.06.2017г. по адм. дело 2596/2015г. по описа на АССГ, чийто предмет е законосъобразността на Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР. Липсва идентитет между страните, исканията и основанията на двете решения, поради което не може да се приеме, че те са противоречиви. Различни са и страните между които е постановено решението по адм. дело 904/2020г. и Решение 6849 от 14.11.2019г. по адм. дело 3003/2019г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 689 от 19.01.2021г. по адм. дело 906 от 2020г. на ВАС. Последното производство е образувано по искова молба от Победа ООД, а не от Еко Енерджи АД. Производството по административно дело 2450/2014г. по описа на АССГ, решението по което е оставено в сила с Решение 480 от 13.01.2020г. по адм. дело 12918/2015г., ВАС, е образувано по иск на "Ариел Риел ТН" ЕООД, гр. Мездра. Независимо, че ответник по него отново е КЕВР, то различието в активно процесуално легитимираните страни в двете коментирани производства сочи, че няма съвпадение в субективните предели на силата на пресъдено нещо на двете цитирани решения. Противно на твърденията на искателя, ищец по адм. дело 6139/2014г. по описа на АССГ е "Райтър" ЕОOД, поради което не може да се приеме, че постановеното по него Решение от 29.04.2015г., оставено в сила с Решение 3620 от 30.03.2016 г. по адм. дело 7329 от 2015г. на ВАС е между същите страни с тези по Решение 1105 от 28.01.2021 Г. по адм. дело 904/2020 г., ІІІ отд . на ВАС. Аналогично, производството по адм. дело 13157/2018г. по описа на АССГ, по което е постановено Решение 646 от 04.02.2020г., оставено в сила с Решение 4307 от 02.04.2021г. по адм. дело 5510/2020г., ВАС, е образувано по искова молба от Черна места ООД и отново липсва субективен идентитет с решението по адм. дело 904/2020г. Така осъществената от настоящия състав съпоставка между страните, исканията и основанията, при които са постановени горепосочените съдебни решения, обуславя извода, че не е налице изискуемият се от чл. 239, т.4 АПК идентитет на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на постановените съдебни актове. Според мотивите на задължителното за съдилищата на основание чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. 4/2010 г. "за да е налице такова тъждество е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Законът поставя като изрично условие съвпадение в субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо. Под обективни предели се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т.е това, което придобива качеството на пресъдено нещо, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че при липсата на тъждество на страните и основанията при които са постановени посочените съдебни решения не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 239, т. 4 АПК, с оглед на което искането за отмяна и на това основание следва да се отхвърли. Този краен извод не се опровергава от наведените от искателя доводи за формирана от ВАС противоречива практика по идентични казуси, тъй като отмяната не е средство за преодоляването й, а е извънинстанционен способ за защита при наличието на изчерпателно предвидените в чл. 239 АПК основания. Отмяната на влезли в сила съдебни актове не е и способ за корекция на евентуална тяхна неправилност, поради което заявените в тази връзка съображения не следва да бъдат обсъждани поради ирелевантноста им към настоящото производство. Без значение за дължимата преценка са и изтъкнатите от искателя противоречия в цитираните съдебни решения, тъй като изложените към тях мотиви не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито обвързват със задължителна сила решаващия състав по други съдебни производства. Независимо от неоснователността на искането за отмяна и релевираната от ответника претенция, в полза на Еко Енерджи АД не следва да се присъждат разноски за настоящото производство поради липсата на представени доказателства, че такива действително са извършени. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия