Решение № 14047 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2009 г.

Решение № 14047 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби на началника на Столична РДНСК, подадена чрез процесуалният представител мл. юрк Симеонова и Мария Киркова от гр. София срещу решение № 20 от 03.04.2009 г. по адм. д. № 6239/2008 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Касаторката Киркова твърди, че не е била конституирана като заинтересована страна по делото и е налице съществено процесуално нарушение, тъй като незаконния строеж засяга нейната собственост. Ответникът Иванов, чрез процесуалният си представител адв. Запрянов излага становище за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от началника на Столична РДНСК и недопустимост на касационната жалба на Мария Киркова. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба на началника на Столична РДНСК е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Недопустима е втората касационна жалба, подадена от неучаствалата в производството пред административния съд Мария Киркова, независимо, че е подадена при изрично визиране на разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК. Съгласно тази разпоредба, лицата спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвували в делото. Жалбоподателката обосновава правния си интерес и качество на заинтересована страна с безспорния факт, че е придобила собствеността върху "мазе-изба" в приземния етаж от сградата през 2007 г. и върху втори етаж и трети полуетаж и S ид. ч. от дворното място през 2006 г. (нот. актове № 156 от 24.11.2006 г. и № 167 от 09.10.2007 г.), т. е. притежава ид. ч. от сградата, в която е изградено процесното незаконно строителство. В случая обаче тя няма качеството на заинтересована страна, тъй като се оспорва заповед за премахване на незаконен строеж, като в това производство (както в административната фаза, така и в съдебното производство) участници и страни са само ДНСК, респ. РДНСК - органа, издател на оспорената заповед и извършителя на незаконния строеж, който е адресат на заповедта и в чиято правна сфера настъпват вредните последици. Заинтересовани страни в съдебното производство са единствено съсобствениците на незаконния строеж, ако има такива, тъй като правните последици са с негативен за тях характер. Съсобственика на сградата, независимо дали има засягане или не на общи части нямат качество на заинтересовани страни и следователно не се ползват от изключението по ал. 2, чл. 210 АПК за подаване на касационна жалба. Този правен извод се базира и на уреденото в ЗУТ правомощие на органите на ДНСК, респ. РДНСК да се самосезират за проверка по отношение на незаконно строителство, което води до липса на активна легитимация за обжалване на издадена заповед за премахване на незаконен строеж и за лицето, сезирало ДНСК за наличен незаконен строеж, тъй като това сезиране съставлява сигнал по смисъла на АПК. По тези съображения касационната жалба на Киркова следва да се остави без разглеждане. Допустимата касационна жалба на началника на Столична РДНСК, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед № ДК-02-СО-120/25.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "преустройство на входно антре в баня-тоалетна на кота + (- 0.00 и тоалетна в мазето", находящ се на първия етаж и в мазето на жилищна сграда в УПИ III-205, кв. 50, м. "Бояна" по плана на гр. София, поради липса на строителни книжа. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в административното производство не е изследвано наличието на търпимост на незаконния строеж по § 16, ал. 1 от ЗР на ЗУТ, което е задължителна част от процедурата. Прието е, че констатациите, залегнали в Констативен акт от 24.03.2008 г. не съответстват на изяснената по делото фактическа обстановка, а от приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че процесния строеж) преустройство (попада в приложното поле на изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ - преустройството е извършено пред 1983 г. и в съответствие с действащия правен режим по ЗТСУ) (отм.) (и ППЗТСУ) (отм.). Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за отмяна на административния акт само ако са съществени, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК, т. е., когато са се отразили върху истинността на правнорелевантни факти и са рефлектирали върху законосъобразността на акта, а в случая това е налице, тъй като в административната фаза на производството не е изследван въпроса на периода на осъщественото преустройство. От експертизата и представената нотариално заверена декларация се установява, че преустройството, предмет на процесната заповед е осъществено през 1983 г., и категорично преди 07.04.1087 г., като е в съответствие с техническите правила и норми по действащия правен режим по ЗТСУ (отм.) и не противоречи на действащия план (ЗРП). Представените декларации са правно релевантни само досежно твърдението за годината на изграждане и преустройство на процесния обект, с оглед липсата на надлежно оспорване на същите. Следователно, жалбоподателят в първата съдебна инстанция, който носи тежестта на доказване и оборване констатациите на административния орган е оборил същите с установяване на факта, че процесния строеж (преустройство) е извършен преди 07.04.1987 г. и отговаря на комулативните изисквания за търпим строеж, респ. не подлежи на премахване и забрана за ползване съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Регламентираният в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ режим на търпимост касае незаконни строежи, изградени до 07.04.1987 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по реда на ЗУТ, които не подлежат на премахване и забрана за ползване, т. е. тази норма изключва от обхвата на чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, т. 10 ЗУТ този вид незаконните строежи, поради което обосновано административният съд е възприел оспорената № ДК-02-СО-120/25.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК като незаконосъобразна и е отменил същата. Неоснователен е единствения касационен довод, че няма висяща процедура по установяване търпимостта на строежа, тъй като § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ не урежда такава. Тази разпоредба визира предпоставките за издаване на Удостоверение за търпимост и то само по отношение на прехвърлителна сделка. Това удостоверение не може да бъде противопоставено, дори и да го има на органите на ДНСК в производство по установяване на незаконен строеж, тъй като закона не му е придал такова предназначение. Именно поради това в административното производство административния орган е длъжен да изследва наличието на хипотезата по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и всички релевантни към нея факти. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,