Решение № 1993 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2013 г.

Решение № 1993 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса, чрез ст. юрисконсулт Р. Кронева, срещу решение № 277 от 18.03.2013 г. по адм. д. № 537/2011 г. на Административен съд - София-област, с доводи, че е неправилно като недопустимо в една част, а в останалата - неправилно, поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, поради което е поискано да бъде обезсилено. Претендират се направените разноски пред двете инстанции. Ответната страна - "МН БИО" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, чрез адв. В. Пандов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 204 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Националната здравноосигурителна каса - София е осъдена да плати на "МН БИО" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, сумата от 42 371,98 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, ведно с дължимата законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 12 083,47 лева, представляваща законна лихва от датата на причиняване на вредите до деня на завеждане на исковата молба. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правнорелевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Събрани са нужните доказателства, включително и допуснатата експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, издаден по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред, от който са настъпили вреди и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Възраженията, направени с касационната жалба на процесуалния представител на НЗОК припокриват същите, които вече са били посочени в отговора по исковата молба пред първата инстанция, а именно: за недопустимост на иска поради това, че "МН БИО" ООД доброволно е сключило договор с НЗОК и че вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. Съдът е обсъдил подробно тези възражения и въз основа на нормативната уредба е дал правилен отговор, че същите са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за това. В конкретния случай ищецът "МН БИО" ООД е успял да се справи с доказателствената тежест и да докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е, че "МН БИО" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, е претърпяло вреди във връзка с незаконосъобразен административен акт - Указание за работа с лекарствен списък, в сила от 01.02.2008 г., изразяващи се в пропуснати ползи, а именно: пропусната възможност да се увеличи имуществото на търговеца. В решението е посочено, че ако указанията не са действали за периода, то "МН БИО" ООД би следвало да продава съответните лекарства по реда на НУПРРРЦЛП, от където правилно е изведен извода, че е налице един нормативно определен ред, който ако не е действал, ищецът, ответник в настоящото производство би реализирал по-големи печалби от действително реализираните. Административният съд е извел правилни изводи, че са налице както пропуснати ползи за ""МН БИО" ООД, изразяващи се в разликата между печалбата, която би реализирал търговецът и печалбата, която реално е реализирал, така и причинно-следствена връзка между административният акт и тях. Това е така поради факта, че на практика тези пропуснати ползи се дължат единствено на приемането на този незаконосъобразен административен акт, с който търговецът се е съобразявал при продажбата на лекарствата, поради и което правилно размерът на вредите за процесния период е установен от заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза. Неоснователно е възражението в касационната жалба на процесуалния представител на НЗОК, че "МН БИО" ООД доброволно е сключило договор с НЗОК, поради което не може да се говори за публичноправни, а за договорни отношения, поради факта, че ответната страна в настоящото производство при сключването на договора с НЗОК е била длъжна да съобрази волята си с Указание за работа с лекарствен списък, в сила от 01.02.2008 г., поради и което в случая не може да се говори за чисти договорни взаимоотношения, основаващи се на ЗЗД. Неоснователно е и възражението, че вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по ТД № 3/2004 г., обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ дава право на физическите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, причинени от действието - в периода между влизане в сила до отмяната на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт. Субективното им право на обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ възниква от момента на причиняване на вредата от незаконосъобразния административен акт, но искът се предявява след отмяната на акта по съответния ред, в съответствие с правилото на чл. 204, ал. 1 от АПК. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е постановил решението по делото. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените касационни основания. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, които съгласно Договор за правна защита и съдействие № 87/05.06.2013 г. са в размер на 1200 лв. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,