Решение № 12847 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2010 г.

ВАСПетчленен състав02.11.2010 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6315/13.05.2010 г. по адм. дело № 14421/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в обжалваната част, в която е отменено решение № 493/19.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците относно отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Ашраф Тарик Фатхи, гражданин на Ирак и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган по искането с правно основание чл. 9 ЗУБ. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12847 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБ /ДАБ/, чрез процесуален представител Татяна Кулинова, срещу решение № 6315/13.05.2010 г. по адм. дело № 14421/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, в която е отменено решение № 493/19.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците относно отказ да бъде предоставен хуманитарен статут при условията на чл. 9 ЗУБ на Ашраф Тарик Фатхи, гражданин на Ирак. Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и противоречи на приложимия материален закон, поради което при наличието на основания за това по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, претендира отмяната на обжалваното решение и постановяването на друго по съществото на спора, с което жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство да бъде отхвърлена изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Ответникът Ашраф Тарик Фатхи, чрез процесуалния си представител адвокат Валентина Нилсен, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, след като прецени наведените касационни отменителни основания, становищата на страните и приобщените по делото доказателства, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалбата на Ашраф Тарик Фатхи, гражданин на Ирак срещу решение № 493/19.10.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е отменил последното в частта, в която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут при условията на чл. 9 ЗУБ, при което делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания, дадени от тричленния състав на Върховния административен съд с решение № 6315/13.05.2010 по адм. дело № 14421/2009 г. относно тълкуването и прилагането на ЗУБ, включително съобразно цитираната в него практика на Съда на Европейските общности /понастоящем СЕС/. Изложени са мотиви, че при прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ, уреждаща основанията за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган не е съобразил тълкуването на общностното право, дадено по повод преюдициално запитване с решение от 17.02.2009 г. по дело С - 465/2007 г. на Съда на Европейските общности и по - конкретно на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, нито е изследвано наличието на всички, визирани в посоченото решение обстоятелства, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут при условията на чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Правилно първоинстанционният състав, с оглед отмяната на административния акт в една негова част и естеството му, което не позволява решаване на въпроса по същество, е изпратил преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователно е основното касационно възражение, че тричленният състав на ВАС не е съобразил данните от справка № 2122/20.07.2009 г. изготвена от МВнР, че ситуацията в Ирак не може да бъде определена, като достигаща границите на въоръжен конфликт, доколкото тя не е представена с административната преписка, нито е приобщена като доказателство в хода на първоинстанционното производство. Предвид това и данните по делото за наличието на множество инциденти, свързани със сигурността и погазването на човешките права в района на гр. Багдад, от където е жалбоподателя и който град според становищата на ВКБООН е сред зоните с трайно повишено вътрешно напрежение, правилен е направеният от тричленният състав извод, че в решението на административния орган въпросът относно наличието на основанията за предоставяне на хуманитарен статут не е изследван в достатъчна степен, включително съобразно тълкуването, дадено от СЕО в решението от 17.02.2009 г. по дело № С - 465/07 г. Горепосоченото тълкуване е задължително и е следвало да бъде съобразено от административния орган и в хипотезата на чл. 9, ал. 2 ЗУБ - в случай на констатирани действия на бунтовнически организации, на които иракската държава не може ефективно да противодейства, независимо от усилията на иракските сили за сигурност. Предвид изложеното настоящият петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд намира, че решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, съдът,

Цитирани разпоредби

1