Решение № 390 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационните жалби на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи (МВР) със седалище и адрес на управление в София, на [улица] на Б. С. В. с адрес в гр. Нови искър, [жк], [адрес], против решение 5693 от 20.05.2024 г., постановено по адм. дело 2027 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град в неблагоприятните за всеки от тях части на решението. Касационният жалбоподател СДВР при МВР оспорва първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. Твърди неговата неправилност, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по първата касационна жалба Б. С. В. я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска съдебното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Касационният жалбоподател Б. С. В. оспорва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част, като неправилен. Излага доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му в посочената част. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по втората касационна жалба СДВР при МВР не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба с аргументи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й, а по същество иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението в обжалваните от всяка от тях части е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на СДВР при МВР е частично основателна, а касационната жалба на Б. В. неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), СДВР при МВР е осъдена да заплати на В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 15000.00 лв., ведно със законна лихва, считано от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Със същото решение предявеният от ищцата против СДВР иск за неимуществена обезвреда е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 100000.00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищцата и на Административен съд София-град деловодни разноски, съответно в размер на сумата от 1.50 лв. за В. и от 67.17 лв. за съда, а в полза на представляващия В. адвокат адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 1 297.50 лв. Ищцата е осъдена да заплати на ответния административен орган 25.00 лв. деловодни разноски. Такива в размер на сумата 380.67 лв. тя е осъдена да заплати и на Административен съд София-град. Решаващия състав на Административен съд София-град е приел, че е сезиран от Б. С. В. с искова молба, предявена против СДВР, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100000.00 лв., причинени й от отменени като незаконосъобразни по надлежния ред индивидуални административни актове Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 82 от 15.08.2023 г. (л. 8 от първоинстанционното дело) и ЗППАМ 83 от 15.08.2023 г. (л. 12, пак там), и двете по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), както и от неправомерно публично разгласяване на издаването на тези заповеди от служители на ответния административен орган, които вреди се изразяват в силен стрес, раздразнение, отчужденост, затваряне в себе си, унижение, отказ да води досегашния си битов и професионален живот, накърняване на личната й чест и достойнство, както и на нейния имидж на популярна личност от шоубизнеса, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.02.2024 г. до окончателното му изплащане. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 15.08.2023 г. В. управлявала личния си автомобил, марка Фолксваген , модел Бора с рег. [рег. номер] в София, по [улица], когато около 11:25 ч. срещу Национална многопрофилна транспортна болница Цар Борис III , с посока на движението от [улица]към [улица], служители на ответника я спряли за проверка. Проверена е за наличие на алкохол в кръвта с алкотест дрегер 7510, 0144, номер на проба 00372, като са отчетени 2.46 промила. Съставен й е АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Издадена й е ЗППАМ 82/15.08.2023 г., с която спрямо лицето е приложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца чл. 171, т. 1, буква б ЗДвП. Издадена е също ЗППАМ 83/15.08.2023 г. по чл. 171, т. 2а, буква б ЗДВП, с която спрямо ищцата е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. На основание чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП на В. е отнето свидетелството за регистрация на автомобила, част II, както и табелите с регистрационния му номер. След издаване на талон за медицинско изследване 0150548 за УМБАЛ Света Анна АД в София, В. предоставила кръвна проба, изследването на която отчело 0.00 промила алкохол в кръвта й. След обжалване от ищцата на посочените ЗППАМ, с решение 7194/23.11.2023 г. по адм. дело 8573/2023 г. на Административен съд София-град (л. 9-11, пак там) и решение 957/13.02.2024 г. по адм. дело 8572/2023 г. на същия съд (л. 13-15, пак там), влезли в сила, същите са отменени, като незаконосъобразни, поради установената липса на алкохол в кръвта на В.. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К. Р. А. майка на ищцата и С. Д. В. нейн колега-изпълнител. Назначена е съдебно-психологична експертиза, извършена от магистър-психолог Л. С. Б.. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявеният от В. иск за неимуществена обезвреда е допустим и основателен до присъдения размер от 15000.00 лв. Преценил е, че по делото са установени трите кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на СДВР, за вреди от незаконсъобразна административна дейност причинени емоционални страдания в пряка причинно-следствена връзка с отменени по съдебен ред, като незаконсъобразни, индивидуални административни актове. Обсъдил е свидетелските показания на майката и колегата на ищцата. Кредитирал ги е като обективни и безпротиворечиви. Счел е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи, че вследствие наложените й ПАМ по ЗДвП е преживяла силен стрес, раздразнение, отчужденост, затворила се е в себе си и е отказвала да води досегашния си битов и професионален живот. Взел е предвид заключението от извършената по делото съдебно-психологична експертиза (л. 51-61, пак там), както и приобщените по делото, като доказателства, снимки и медийни публикации, за които изрично подчертал, че са неоспорени. Приел е, че ищцата е известен участник в определена част на българския шоубизнес, като отменените ЗППАМ са разгласени по начин, по който името й е компрометирано сред фенове и работодатели. При определяне на размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът се е позовал на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), отчитайки характера и продължителността на търпене на претендираните вреди, степента на възстановяване на В. от същите, обстоятелството, че тя е известна личност в определен кръг от обществото и понесеното в тази връзка компрометиране на името й. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в частта му, в която исковата претенция на В. е уважена за сумата над 1000.00 лв. до сумата от 15000 лв. В посочената част същото е постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на изводите на съда, че една част от претендираните вреди са доказани. Правилно е приетото от първоинстационния съд, че, в случая, са установени всички законови предпоставки за ангажиране на отговорността на СДВР по ЗОДОВ за неимуществени вреди. Налице са издадени в резултат на извършена административна дейност заповеди за прилагане на ПАМ, отменени по надлежния ред, за които, при съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението от извършената по делото съдебно-психологична експертиза, съдът обосновано е заключил, че са причинили на ищцата остра стресова реакция, раздразнение, унижение и накърняване на личната й чест и достойнство, както и социална отчужденост. Настоящият съдебен състав преценява обаче като необоснован извода на първоинстанционния съд, че заради незаконосъобразните ЗППАМ името на ищцата, като известен участник в определена част на българския шоубизнес, е компрометирано сред фенове и работодатели. В. не е ангажирала доказателства, че издаването на ЗППАМ 82/15.08.2023 г. и ЗППАМ 83/15.08.2023 г. са повлияли отрицателно върху имиджа й на певица, танцьорка и водеща на предавания, накърнявайки кариерата й и предотвратявайки по-нататъшните й публични прояви/участия. От съдържанието на издадената от работодателя на ищцата Заповед за прекратяване на трудов договор 6 от 02.10.2023 г. е видно, че трудовото правоотношение на В., на длъжност оператор радиотехника и телевизия е прекратено по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). Ищцата не излага твърдения в исковата си молба, че е останала без работа заради наложените й ПАМ по чл. 171, т. 1, буква б и т. 2а, буква б от с.р. на ЗДвП. Напротив изрично посочва, че ...поради срама, който изпитва, макар и да знае че е невинна, се принуждава да напусне работа в телевизията, в която работи... (л. 5, втори абзац от първоинстанционното дело). Не са налице и данни, че временното отнемане на свидетелството на ищцата за управление на личния й автомобил и прекратяването на неговата регистрация за срок от 6 месеца е предизивикало отрицателен отзвук у нейната фен база в социални мрежи, дигитални приложения и Интернет канали. Неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е формираният от първоинстанционния съд извод, че е налице неправомерно разгласяване от служители на ответника на факта на издаване на процесните ЗППАМ. Приобщените по делото медиийни публикации, сами по себе си, не установяват предприети без правно основание фактически действия от страна на служители на ответника, изразяващи се в предоставяне и разпространяване на информация за извършената на 15.08.2023 г. спрямо В. полицейска проверка и/или за издадените в тази връзка заповеди за ПАМ, вследствие на което на ищцата да са причинени емоционални страдания, изразяващи се в накърняване на нейния имидж на популярна личност от шоубизнеса. В административния исков процес по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест е на ищеца, който следва да докаже с всички допустими средства твърдените в исковата молба обстоятелства. При липсата на процесуална активност за доказване на предявения иск в тази му част и отсъствието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, отговорността на държавата в лицето на ответника не може да бъде ангажирана. Съгласно нормата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл. 52 ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Присъденият на В. размер от 15000.00 лв. на обезщетението за причинени й неимуществени вреди, настоящият състав на Върховния административен съд намира за завишен. При неговото определяне, първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че периодът, през който са изпитвани емоционалните страдания от незаконосъобразните административни актове не се отличава с голяма продължителност само за времето до постановяване на съдебните решения за тяхната отмяната, както и установеното от заключението на съдебно-психологичната експертиза, че острият стрес, изпитан от В. във връзка с издаването на заповедите за ПАМ е преминал в рамките на няколко дни. Съдът не е взел предвид, че адаптационното разстройство, което ищцата е преживяла не е хронифицирало, нито е предизвикало необратими процеси в нейната психо-емоционална сфера, изразяващи се в трайно увреждане на психиката й. Също така не е преценил възрастта и личността на ищцата млад човек, на [възраст] към момента на увреждането, умееща да се справя в трудни ситуациии, съгласно психологичното изследване на вещото лице. При обосноваване размера на присъденото обезщетение не е съобразено и обстоятелството, за което са събрани доказателства пред първоинстанционния съд, но не са направени фактически установявания, че паралелно с постановяването на отменените две заповеди, ищцата е задържана за срок от 24 часа Заповед за задържане на лице, рег. 226331964/15.08.2023 г. по описа на Второ районно управление при СДВР на МВР в София (л. 15 от първоинстанционното дело), както и че спрямо нея е образувано досъдебно производство 1404/2023 г. по описа на Второ районно управление при СДВР, прокурорска преписка 33570/2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс Постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.09.2023 г. (от л. 16 до л. 17, пак там). Тази безспорна установеност сочи на наличие на комплекс от други обстоятелства, кои то са провокирали негативни емоционални изживявания у В. в исковия период. Поради това уважаването на исковата претенция в нейния пълен размер не съответства на общественото понятие за справедливост, посочено в чл. 52 ЗЗД, във вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ като законов критерий при определяне на обезщетението за вреди. Настоящата инстанция преценява, че при съобразяване на така обсъдените по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт обстоятелства, индивидуализиращи конкретния казус, и при отчитане на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, справедливото парично обезщетение за претърпените от В. остра стресова реакция, раздразнение, унижение и накърняване на личната й чест и достойнство, както и социална отчужденост, пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни по съдебен ред ЗППАМ 82 и 83, и двете от 15.08.2023 г., е в размер на сумата от 1000.00 лв., която е достатъчна да ги възмезди, без да доведе до обогатяване. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като неправилно, в частта му, в която исковата претенция на лицето е уважена за сумата над 1000.00 лв. до сумата от 15000.00 лв. Същото следва да се отмени и в частта му относно осъждането на страните за заплащане на разноски за държавна такса и вещо лице, тъй като е постановено в нарушение на чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ. С оглед изхода на делото пред настоящия съд и частичното пререшаване на спора, обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен по отношение на присъдения в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатски хонорар. При материален интерес в общ размер на 100000.00 лв., уважена част в размер на 1000.00 лв. и заплатена от В. държавна такса от 10.00 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на В. 10.00 лв. за държава такса за образуване на първоинстанционното производство, в полза на адв. И. В. Юруков от Софийска адвокатска колегия 86.50 лв. разноски за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ за първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска и да внесе по сметка на Административен съд София-град разноски за вещо лице в размер на сумата от 447.84 лв. По разноските в настоящото производство: Ищцата е претендирала присъждане в полза на представляващия я адвокат на адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) безплатна адвокатска помощ. Предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и с оглед забраната за фактически установявания на ниво касация, на адв. И. В. Юруков от Софийска адвокатска колегия, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., следва да се определи минималния размер на адвокатския хонорар за административни дела с материален интерес по чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение след изчисляването му по реда на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, възлиза в размер на сумата от 86.50 лв., която ответникът следва да бъде осъден да му заплати. На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, СДВР при МВР следва да бъде осъдена да заплати на ищцата 5.00 лв. държавна такса за образуване на касационното производство. Ищцата, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, следва да бъде осъдена да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 99.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия