Решение № 8528 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3819/2017 г.

Решение № 8528 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3819/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДК индустриален парк" ЕООД гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. Б., срещу Решение № 227/13.02.2017 г., постановено от Административен съд /АС/ В. по адм. дело № 1676 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 031201522/12.07.2012 г., поправен с акт за поправка на РА № 1232730/03.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП В. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Иванова взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1232730/03.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Съдът е отчел основния спорен въпрос по делото относно реалността на извършените доставки на услуги и като е обсъдил доказателствата и събраните доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до обоснован извод, че ревизираното дружество не е доказало, че са настъпили данъчни събития - извършени реални доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от "Алдо супер маркет" ЕООД, "Модерн консулт" ЕООД, "Д-Форекс" ЕООД и "Транстравел груп" ЕООД. В резултат, съдът приема за законосъобразна обективираната в РА и РД теза на приходните органи за неправомерно начисляване на данъка /ДДС/ по фактурите, издадени от тези доставчици в ревизираните периоди, а оттам и за липса на кумулативно необходимо условие за възникване на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по същите фактури. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд, по искане на страните и служебно, е изяснил фактическата обстановка по спора и е достигнал до обосновани фактически изводи относно основния спорен въпрос - наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, издадени от изброените по-горе доставчици на РЛ. Дадени са указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и относно фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване. Събрани са заключения на три съдебно-счетоводни експертизи. Обосновано е прието, че по фактурите, издадени от "Алдо супермаркет" ЕООД, с предмет - мениджърски услуги по договори за посредничество, не са събрани доказателства, установяващи извършване на фактически действия от изпълнителя за изработка и доставка на такива услуги. Спорът между страните правилно е сведен до установяване на фактическото извършване на услугите от издателя на фактурите, не само до установяване редовността на счетоводното им отразяване. Обратно на твърденията в касационната жалба издадените протоколи за извършено посредничество не установяват при условията на пълно доказване извършването на консултантските услуги от издателя на фактурите, както и наличието на краен резултат от изпълнение на услуги от вида на фактурираните. Не се установява дейност на издателя на фактурите, изразяваща се в посредничество за сключване на наемни договори. Налице е и констатираното от съда несъответствие между предмета на издадените фактури и предмета на договорите, в изпълнение на които са издадени фактурите. Относно фактурите, издадени от "Транстравел груп" ЕООД, с предмет - текуща поддръжка на сгради по договор, услуги по договор и мениджърски услуги, също обосновано е прието липсата на установени фактически действия от страна на издателя на фактурите по осъществяването им. Установена еи обективна невъзможност на издателя на фактурите да осъществи фактурираната дейност предвид липсата на квалифициран персонал за това. В касационната жалба касаторът също не развива съображения в тази насока, позовавайки се само на установеността на договорни отношения между страните и на счетоводното отчитане на фактурите. Отказът от право на приспадане по фактурата, издадена от "Модерн консулт" ЕООД, с предмет - проучвания във връзка с проект за биомаса, също правилно е приет за законосъобразен от първоинстанционният съд. С оглед специфичния предмет на фактурата правилно е съобразена необходимостта от установяване на кадрови и материални възможности на доставчика за извършване на услугата. В тази връзка не събрани достатъчно доказателства. Обоснован е изводът на съда, че с оглед обема и вида на дейността извършването й само от лицето А. И.. В случая, установяването наличие на краен резултат не е достатъчно, за да се направи ползващия РЛ извод за направена доставка на услуга от издателя на фактурата, още повече че услуга със същия предмет е фактурирана от друг доставчик - "И. електротрейд" ЕООД. Законосъобразно е и решението на АС В. в частта, в която е потвърден РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от "Д форекс" ЕООД - за транспортна услуга. Не е установено приемо-предаването на такава услуга и действия по извършването й. Твърденията за различен предмет на услугата - наем на автомобил - са неотносими, тъй като не е налице съответствие с фактурирания предмет. Оттам и съображенията в касационната жалба за използването на нает автомобил за икономическата дейност на РЛ са ирелевантни. Съответно на изложеното дотук, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи относно последиците от липсата на установена реалност на доставки на услуги по процесните фактури. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките. В тези случаи правилно е прието, че при липса на данъчно събитие данъкът /ДДС/ се явява начислен неправомерно, съответно е налице отрицателна предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка съдът правилно, обосновано и законосъобразно е отчел, че обжалваният пред него РА, в частта му по ЗДДС, е законосъобразен и като такъв го е потвърдил. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила изцяло. Разноски: При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски на осн. чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения - в размер на 2169 лв., съобразно материалния интерес на спора, при редуциране от ю. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,