Решение № 9430 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2009 г.

Решение № 9430 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14764/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Министерският съвет на РБ против решение по адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, с искане за отмяна като необосновано и незаконосъобразно. Развива доводи за недопустимост на съдебното решение. Не е налице мълчалив отказ, има писмо от 23.04.2007 г., изготвено след определението на съда по адм. д. № 1015/2007 г. на ВАС. Ответната страна "Профилко- България" ООД оспорва касационната жалба и предлага на петчленния съдебен състав да помисли за съществуването на процесуална възможност да бъде определен срок за произнасяне от страна на административния орган. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебното решение. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Профилко - България" ООД срещу мълчалив отказ на Министерския съвет на РБ по искане вх. № 11-00-396/8.12.2006 г. на "Профилко- България" ООД за възобновяване на административното производство по издаване на Решение № 645/30.08.2006 г. обн. ДВ, бр. 74/8.09.2006 г. в частта относно имоти № 1504, кл. № 663 и № 1219, к. л. № 663, попадащи понастоящем в местността "Кръстова вада", с правно основание чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК. Няма данни жалбата да е подадена чрез Министерския съвет. Подписът под жалбата е от 29.01.2007 г. Съдебното производство е образувано в адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, въз основа на молба вх. № 11233/18.09.2007 г. до Върховния административен съд, с която "Профилко България " ООД е поискал произнасяне по жалба до съда, която твърди, че е подадена на чрез МС на РБ на 29.01.2007 г. Жалбоподателят твърди, че при справка на 18.09.2007 г. е установено, че жалбата не е изпратена от административния орган до съда и затова е поискано от съда да я изиска. Приложено е копие от жалбата, подписана на 29.01.2007 г., с която е търсена съдебна защита чрез отмяна на мълчалив отказ на МС за възобновяване на административно производство по издаване на РМС № 645/30.08.2006 г. на основания чл. 99, т. 2 и т. 6 от АПК. Приложени са известие за доставяне № 969 с два печата на пощата от една и съща дата 10.04.2007 г., но с отразена дата за получаване от Министерския съвет около три месеца по-рано на 31.01.2007 г. Освен, че има нелогично разминаване между датите на изпращане и получаване, поставени от пощата и датата, на която има връчване на администрацията на МС, не е доказано, че известието за доставяне се отнася за невходираната в администрацията на МС жалба. Предвид обстоятелството, че по едно и също искане жалбоподателят твърди, че има два мълчаливи отказа и и съответно две жалби срещу тях, известието за доставяне е по-вероятно да се отнася за другата жалба, която е входирана под № 11-00-19/24.01.2007 г. в административния орган и съответно по нея е образувано адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС, III отделение. Другата жалба от 24.01.2007 г. е входирана в администрацията на Върховния административен съд на 29.01.2007 г., образувано е адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС. С тази жалба е поискано отмяна на мълчалив отказ по искане вх. № 11-00-396/8.12.2006 г, за допускане възобновяване на производство по издаване на влязъл в сила административен акт Решение № 645/30.08.2006 г. на МС. Предвид § 4, ал. 2 от ПЗР на АПК същата е трябвало да се разгледа по реда на чл. 13 и сл. от ЗВАС (отм.), но с определение от открито съдебно заседание от 28.03.2007 г. по адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, съдът е развил мотиви относно хипотезите на чл. 197 и чл. 198 от АПК, които се намират в дял III от АПК, въпреки, че съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на АПК образуваните преди влизане в сила на кодекса до 1.03.2007 г. административни дела, се довършват от същите съдилища по досегашния ред, т. е. по ЗВАС. Със същото определение тричленният съдебен състав е развил съображения, че отказът да се допусне възобновяване може да се оспори по реда на глава десета, раздел IV, т. е. по чл. 197 и чл. 198 от АПК, но произнасянето трябва винаги да е изрично, и тъй като тази процедура не била изпълнена, съдебното производство по адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, е прекратено, а преписката изпратена на Министерския съвет за разглеждане на искането по същество или за изрично произнасяне по чл. 197 и чл. 198 от АПК. Така с посоченото определение всъщност няма произнасяне нито по допустимостта, нито по основателността на жалбата на "Профилко- България" ООД, нито по наведения от жалбоподателя предмет на спора - мълчалив отказ на Министерския съвет да допусне възобновяване на административно производство. Въпреки това обаче и извън правомощията си по чл. 42 от ЗАП (отм.) вр. с чл. 28 от ЗВАС (отм.), първоинстанционният съд е дал задължителни указания на административния орган, а извън хипотезите на чл. 20 от ЗВАС (отм.) е прекратил съдебното производство. Това определение, с което всъщност е преграден хода на делото по жалбата от 24.01.2007 г., не е обжалвано от страните, и е влязло в сила. Преписката е върната на Министерския съвет, който с писмо от 23.04.2007 г. е уведомил МРРБ за определението на съда. След връщане на преписката отново няма изрично произнасяне по искане вх. № 11-00-936/8.12.2006 г за възобновяване по чл. 99 от АПК. В съдебно заседание от 6.03.2008 г. по адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС, адвокат Лазарова е уточнила, че съдът е сезиран два пъти с две различни жалби срещу два различни мълчаливи отказа. В открито съдебно заседание от 16.10.2008 г. процесуалният представител на търговското дружество отново уточнява, че с жалбата по настоящото дело оспорва мълчаливия отказ на МС да се произнесе по същество по искане вх. № 11-00-936/8.12.2006 г. Предвид така направеното уточнение, че според жалбоподателя са налице два мълчаливи отказа в едно и също административно производство, първоинстанционният съд и ответната страна не са поискали доказателства за подаване на жалбата от 29.01.2009 г. чрез административния орган и в срока по чл. 149, ал. 2 вр. с чл. 57, ал. 6 от АПК. В писмената защита адвокат Ваня Лазарова отново обяснява, че Върховният административен съд е сезиран с две различни жалби: а/ по адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС с жалба срещу мълчалив отказ на Министерския съвет да се произнесе изрично по допустимостта на искане вх. № 11-00-936/8.12.2006 г. и б./ по адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС, с жалба срещу мълчалив отказ на Министерския съвет да се произнесе по същество по искане № 11-00-936/8.12.2006 г. за възобновяване на административно производство. С определение от 16.10.2008 г. по адм. д. № 9693/2007 г. тричленният съдебен състав е "присъединил" адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, към адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, но предвид обстоятелството, че съдебното производство по адм. д. № 1015/2007 г. вече е било прекратено, определението няма за последица възобновяване на вече прекратеното дело, а само прилагането му към адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС. Процесуалният представител на Министерският съвет е развил защитна теза в о. с. з. от 6.03.2008 г., че по жалба срещу мълчалив отказ на МС за произнасяне по искането за възобновяване, съдът вече е образувал адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, по което има определение и настоящото производство е недопустимо. Предмет на касационната проверка в настоящото съдебно производство е Решение № 11849/12.10.2009 г. по адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, с което без развити мотиви е прието, че има жалба и тя е допустима. Разгледана е по същество като основателна, защото жалбоподателят имал искане от № 11-00-936/8.12.2006 г. до МС на РБ с правно основание чл. 99 от АПК, по което няма произнасяне дори след задължителните указания на тричленният съдебен състав, дадени с определение от 28.03.2007 г. по адм. д. № 1015/2007 г., по описа на ВАС. Затова е прието, че съдът е сезиран с жалба по чл. 104 от АПК срещу незаконосъобразен отказ за издаване на акт, който отказ трябвало да е изричен и мотивиран. Тъй като такъв отказ няма, е отменил мълчаливия като незаконосъобразен. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: Производство по чл. 197 - 202 от АПК е допустимо само ако има изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане. Мълчаливият отказ на административен орган да се произнесе по допустимостта на искане, с което е сезиран, е недопустимо да се разглежда по реда на раздел IV, Глава десета, Дял Трети от АПК, защото законодателят предвижда защита само срещу изричен, но не и срещу мълчалив отказ на административен орган да се произнесе по допустимостта на отправено до него искане. Затова такава жалба е недопустима поради липса на предмет. Така е, защото административният орган има задължението да провери предпоставките за допустимостта на искането /чл. 27, ал. 2 от АПК/, но няма задължение в рамките на едно и също административно производство да се произнася по допустимостта и основателността на искането с два различни административни акта. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето по направено искане се приравнява на мълчалив отказ да се издаде административен акт, но по съществото на искането. Именно затова разбирането на процесуалния представител на търговското дружество, че има и е упражнил право на оспорване с две различни жалби срещу два мълчаливи отказа- по допускане на искането и по уважаване на искането в рамките на едно и също административно производство образувано по искане № 11-00-936/8.12.2006 г. до МС на РБ с правно основание чл. 99 от АПК, е изключително неправилно и не намира никаква опора в правилата за провеждане на административно производство. Защитната теза на жалбоподателя и по двете дела - адм. № 1015/2007 г. и адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС е изградена върху това погрешно тълкуване на административнопроизводствените правила. Обжалването на два мълчаливи отказа в рамките на едно и също административно производство, както и последвалите действия на съда, имат следната неблагоприятна за "Профилко - България" ООД правна последица: С определение по адм. д. № 1015/2007 г. Върховният административен съд е изпратил административната преписка с указания за изрично произнасяне по искане № 11-00-936/8.12.2006 г. По този начин административното производство по искане № 11-00-936/8.12.2006 г. до МС на РБ с правно основание чл. 99 от АПК, е станало висящо. При наличието на възстановената по тази начин висящност на административното производство и нови срокове за произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания до административния орган, жалбата от 29.01.2007 г. /дори да се приеме, че има подавана такава/ против мълчалив отказ на МС за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт /л. 7 от адм. д. № 9693/2007 г./ е недопустима поради липсата на предмет- основание за прекратява по чл. 159, т. 1 от АПК. Отделно от това няма никакви доказателства, че такава жалба е подавана до административния орган или до съда. Подписът положен от страната на 29.01.2009 г. върху жалбата не доказва, че има надлежно упражнено оспорване на индивидуален административен акт и то в преклузивните срокове, уредени от закона. Като не е взел предвид липсата на данни, че жалбоподателят е оспорил по надлежния ред и в срок мълчаливия отказ, съдът и на това основание е постановил недопустимо решение. След като съдът е върнал с определението по адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС, преписката на на Министерския съвет през м. април 2007 г., административният орган отново не се е произнесъл и предвид чл. 58 от АПК е налице мълчалив отказ по искане № 11-00-936/8.12.2006 г. на "Профилко - България" ООД. Но срещу този мълчалив отказ не е подадена жалба, не е потърсена защита от съда, поради което същият е влязъл в сила. А жалбата с дата 29.01.2009 г. не е и не може да се приеме, че представлява жалба срещу мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по искане № 11-00-936/8.12.2006 г. след връщане на административната преписка от съда с определението от 28.03.2007 г. по адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС. Това ново непроизнасяне представлява нов мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК защитата срещу, който е следвало да се осъществи с ново оспорване. Първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по жалба от 29.01.2009 г. срещу мълчалив отказ по чл. 104 от АПК да бъде възобновено производство, отменил отказа и приел, че той трябва винаги да е изричен и мотивиран. При развилите се обаче административни правоотношения между Министерския съвет и търговското дружество, жалбата от 29.01.2009 г. преди всичко няма предмет и е недопустима. Освен това съдът е отменил мълчалив отказ настъпил след определението на съда от 28.03.2007 г. по адм. д. № 1015/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, заради неспазени указания на съда, срещу който мълчалив отказ обаче няма жалба, а постановеното съдебно решение се явява недопустимо. Отделно от това жалбата, по която е образувано адм. д. № 9693/2007 г. по описа на ВАС, III отделение, не е надлежно подадена по реда на чл. 152, ал. 1 чрез административния орган, а чл. 154, ал. 4 от АПК е приложим само, ако жалбата е подадена по реда на ал. 1, но не е изпратена на съда. Дори да се приеме, че има пропуск на администрацията на Министерския съвет в получаване, но невходиране на жалба, разписката, представена от жалбоподателя е с пощенски печат от 10.04.2007 г., поради което и на това основание оспорването е недопустимо, като просрочено. При изложените по-горе правни изводи решението следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, въпреки, че липсват доводи за недопустимост в смисъла, в който са правните изводи на настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав