Решение № 50056 от 2.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2022 г.

Решение № 50056 от 2.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 50010 от 17.01.2022 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г. о. е допуснал касационно обжалване на решение № 260961 от 17.03.2022 г. по в. гр. д. № 10097 от 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II-А въззивен състав в частта му, с която е отменено частично решение № 156533 от 22.07.2020 г. по гр. д. № 619 от 2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 140 състав и вместо него е постановено решение за осъждане на Д. М. Б. да заплати на Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. на основание чл. 45 ЗЗД общо 7 347, 90 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ от деликт, осъществен от ответницата през 2018 г., както и в частта за присъдените разноски. Касационното обжалване е допуснато по съмнение за допустимост на въззивното решение. В открито съдебно заседание касаторката Д. М. Б. поддържа касационната жалба. Моли решението на Софийския градски съд в допуснатата за касационно разглеждане част да бъде обезсилено. Ответниците по жалбата Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. оспорват жалбата. Молят решението да бъде оставено в сила. Евентуално молят да се приеме, че подадената от тях въззивна жалба има характер на молба за допълване на първоинстанционното решение. Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо г. о. по допустимостта на обжалваното решение приема следното: Въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане част е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В обстоятелствената част и петитума на същата се претендират имуществени вреди от повреди на собствения на ищците имот, настъпили от два деликта - първият, извършен през 2007 г., а вторият - през 2018 г. Като обезщетение за двата деликта се претендира една обща сума- 15000 лв., без да е уточнено каква част от тази сума представлява обезщетение за вредите от деликта, осъществен през 2007 г. и каква- от деликта, осъществен през 2018 г. Такова уточнение не е направено и в подадените от ищците последващи молби от 15.05.2019 г., 14.10.2019 г., 07.11.2019 г. и 20.11.2019 г., нито в проведените по делото открити съдебни заседания. Въпреки че исковата молба е останала нередовна, първоинстанционният съд е постановил решение за отхвърляне на един иск с цена 15 000 лв., като изрично е посочил, че този иск е за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, осъществено през 2007 г., а въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за 7 347,90 лв. от общо претендираните 15 000 лв. и е присъдил тази сума като обезщетение за вреди от непозволено увреждане, осъществено през 2018 г. Въззивното решение в тази му част, като постановено по нередовна искова молба, е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да остани без движение исковата молба и да даде срок на ищците да уточнят по размер всяка една от двете си претенции за обезщетение на имуществени вреди от повреди на собствения им имот - размера на претенцията за вреди, настъпили от деликта, осъществен през 2007 г. и размера на претенцията за вреди, настъпили от деликта, осъществен през 2018 г. След уточнение на размера на всеки един от тези два иска съдът следва да се произнесе по основателността на иска за имуществени вреди от деликта, осъществен през 2018 г., срещу първоинстанционното решение по който иск е подадена въззивна жалба. С оглед изхода на делото следва да бъде отменено въззивното решение в частта за разноските, като разноските по всички предявени искове и за всички съдебни инстанции, включително и за делото пред ВКС, следва да бъдат присъдени от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.