Решение № 2658 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2014 г.

Решение № 2658 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4457/2014 г., VIII о.,докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и от "Джоди" ООД, гр. Оряхово срещу Решение № 2 от 28.01.2014 г. по адм. дело № 661/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, Втори състав в съответните му части.

Касаторът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която по жалба на "Джоди" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 06/1202159 от 15.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 270 от 17.06.2013 г., в частта, в която за 2009 г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 8 349,84 лева и лихви в размер на 4 112,97 лева и в частта, в която за 2010 г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 23 480,94 лева и лихви в размер на 5 412,43 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно АС ВТ е приел за безспорно обстоятелството, че преотстъпеният данък е инвестиран в дълготрайни материали или нематериални активи за посочените години. Касаторът изразява становище, че липсва представено осчетоводяване от страна на ревизираното лице, че преотстъпеният данък за посочените години е използван именно за закупуване на процесните активи / земеделска земя и автомобил/. От друга страна, според касатора дружеството не е представило доказателства, от които да се установява, че преотстъпеният данък е инвестиран в активи, които се използват за производство на стоки, продажбите на които са само за страната и въпреки това съдът е достигнал до извода за липса на отрицателното условие по чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. Иска отмяната на решението в посочените му части и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Джоди" ООД срещу РА в тези части. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - "Джоди" ООД, представлявана от адв. Панева изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касаторът "Джоди" ООД, представляван от адв. Панева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 06/1202159 от 15.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 270 от 17.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново в частта, в която за 2007 г. е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 6 767,59 лева и лихви в размер на 3 782,37 лева и за 2008 г. е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 25 778, 16 лева и лихви за забава в размер на 11026,03 лева. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Оспорва като неправилен извода на съда за неизпълнение на условието по чл. 188, ал. 4 от ЗКПО за процесните данъчни периоди, като твърди, че е подадена коригираща декларация от дружеството с деклариране на минималните помощи. От друга страна, касаторът изразява становище, че в РД и в РА се съдържат констатации само относно неизпълнение на условието по чл. 184 вр. чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. Иска отмяната на решението в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА относно определеното задължение за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. ведно с начислените лихва за забава. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Велико Търново е бил Ревизионен акт /РА/ № 06/1202159 от 15.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 270 от 17.06.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък общо в размер на 64 376,53 лева, в резултат на което е определен корпоративен данък за довнасяне за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2009 г. в размер на 64 376,53 лева и са начислени лихви за забава в размер на 24 787,10 лева, от които за невнесени в срок авансови вноски.

Установено е, че преотстъпеният данък за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 40 895, 60 лева е инвестиран от "Джоди" ООД в покупка на земя през 2009 г. в размер на 21 540,00 лева и покупка на автомобил Форд Транзит Карадо през 2010 г. в размер на 53 655,22 лева. Представени са пет броя нотариални актове за закупуване на земеделска земя, договор за покупко-продажба на лек автомобил от 04.08.2011 г., справки по години. Според приходните органи от ревизираното лице не са представени достатъчно доказателства за инвестиране на преотстъпения данък в дълготрайни материални или нематерилни активи съгласно счетоводното законодателство. Констатирано е несъответствие между данните в представеното в хода на ревизията писмено обяснение и направените твърдяния за извършени инвестиции, както и между посочения договор за покупко - продажба за МПС товарен автомобил Форд Транзит с този, описан в инвентарната книга на "Джоди" ООД. Приходните органи са мотивирали отказ да се признае исканото преотстъпване на корпоративен данък със съображения, че дружеството извършва основно производство на скелета, метални конструкции и части за тях, по-голяма част от което за процесните години е предназначено за износ за държавите - членки и не съществува възможност общите активи на дружеството да бъдат отграничени, т. е. кои точно се използват за дейност в страната и кои за дейност извън страната. Прието е, че не е спазено изискването по чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. Освен това за 2007 г. и 2008 г. изрично е посочено, че "Джоди" ООД не е декларирало с ГДД по чл. 92 от ЗКПО преотстъпване на корпоративния днакъ като минимална помощ според изискването на чл. 188, ал. 4 от ЗКПО. Съобразно тези констатации са определени допълнително корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ведно с лихви за забава.

Съдът е отменил РА в частта, в която за 2009 г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 8 349,84 лева и лихви в размер на 4 112,97 лева и в частта, в която за 2010 г. е определен допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 23 480,94 лева и лихви в размер на 5 412,43 лева. Приел е, че неправилно приходните органи са отказали преотстъпване на данък за посочените години поради наличието на отрицателното условие, предвидено в чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО. Обсъждайки приетото по делото заключение по ССчЕ и писмените доказателства по делото, АСВТ е обосновал извод, че от страна на данъчната администрация не е доказано, че активите, в които ревизираното лице е инвестирало, се използват /или са използвани/ за дейности, свързани с износ за трети страни или държави - членки.

По отношение на определените задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. първоинстанционният съд е формирал заключение за законосъобразност на РА, доколкото не е доказано оспорващият да е декларирал получени минимални помощи съобразно чл. 188, ал. 4 от ЗКПО.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

1. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП

"Джоди" ООД е декларирал преотстъпен корпоративен данък в размер на 8349,84 лева за 2009 г. и 24380,94 лева за 2010 г. на основание чл. 184 то ЗКПО. Съгласно цитираната норма, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. Данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица с или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период; 2. Изпълнени са условията по чл. 188 от ЗКПО - в случаите на минимабна помощ или на чл. 189 от ЗКПО - в случаите на държавна помощ за регионално развитие.

На първо място, според касатора неправилно АСВТ е приел липсата на спор относно факта дали преотстъпеният данък е инвестиран в дълготрайни или нематериални активи. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗКПО преотстъпеният данък следва да се инвестира в дълготрайни материални или нематериални активи съгласно счетоводното законодателство в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъка.

Видно от данните по делото, включително и писмените обяснения на ревизирания субект данъкът е инвестиран в дълготрайни материални активи - земя и МПС, които са заведени в сч. Сметка 203 и съответно, 205 в инвентарната книга на дружеството. Относно начина на осчетоводяване на извършената инвестиция обосновано АСВТ е кредитирал приетото по делото заключение по ССчЕ като компетентно изготвено и дало пълен и точен отговор на поставените задачи. Съгласно отразеното на стр. 4 и стр. 5 то заключението от "Джоди" ООД са взети следните счетоводни операции - дебитирана е счетоводна сметка 452 "Разчети за корпоративен данък" със стойността на преотстъпения корпоративен данък и е кредитирана счетоводна сметка 113 "Инвестиционни резерви" със същата стойност; инвестирането на преотстъпения данък през процесните периоди кореспондира с покупката на ДМА / земя и МПС/. Действително вещото лице е установило липсата н апряка кореспонденция на извършеното инвестиране - дебит счетоводна сметка 113 "Инвестиционни резерви" срещу кредит счетоводните сметки, отчитащи покупката а ДМА, т. е. няма намаление на кредитното салдо на счетоводна сметка 113 "Инвестиционни резерви". Но е констатирано, че инвестирането на преотстъпения корпоративен данък, отразено в кредитното салдо на сч. сметка 113, стойностно кореспондира с увеличението на дебитните салда на счетоводните сметки от гр. 20 и по-конкретно със стойността на закупените и подробно описани активи. Следователно, вещото лице е установило наличието на пряка връзка между преотстъпения корпоративен данък и закупените активи, т. е. наличието на инвестиция в съответните активи /ДМА/. Неоснователно е твърдението на касатора, че от страна на "Джоди" ООД не е представено осчетоводяване, от което да е видно, че покупката на въпросните активи е свързано с предоставянето на корпоративен данък.

На второ място, касаторът оспорва извода на АСВТ за липса на предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО отрицателно условие, а именно - данъчното облекчение, представляващо минимална помощ не се прилага по отношение на инвестирането на активи, използвани в дейности, свързани с износ за трети страни или държави членки.

Според касационния жалоподател ревизираното лице не е представило нито в хода на ревизията, нито в рамките на съдебното производство безспорни доказателства, от които да се установява, че преотстъпеният данък е енивестиран в активи, които се използват за производство на стоки, продажбите на които са само за страната.

Така развитите доводи от касатора са неоснователни.

Според приетото в РА "Джоди" ООД извършва основно производство на скелета, метални конструкции и части за тях, по - голяма част от което за сътоветните данъчни периоди е предназначено за износ за държави членки и няма как ощите активи да бъдат отграничени, че се използват само за производствена дейност, която не е за износ. С жалбата срещу РА от дружеството са представени за първи път протокои от ОС на съдрежниците с дати 07.07.2008 г., 22.08.2008 г., 28.05.2010 г. и 04.05.2012 г., в които е посочено, че обектите на инвестиция /земите/ ще се използват единствено за дейности, свързани с производство на продукция, реализирана на вътрешния пазар. Според констатираното от вещото лице по ССчЕ закупените от "Джоди" ООД активи не са използвани за реализация на дейности, свързани с износ поради това, че не влияят върху формирането на себестойността на продукцията, предназначена за износ. Както е посочено от експерта, върху земята не се начисляват амортизации, а по отношение на транспортните средства начислените амортизации не са отнесени по счетоводни сметки, от които се формират разходи за основна дейност и готова продукция.

АСВТ е обсъдил представените протоколи от Общо събрание на съдружниците, като ги е ценил заедно с останалите доказателства по делото. Достигнал е до извода, че приетото от данъчните орган за приложимост на чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО е неправилно и необосновано.

Настоящата касационна инстанция споделя извода на АСВТ за липсата на отрицателното условие по чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО в процесния случай. Закупените активи са земеделска земя и МПС. Същите са заведени в съответните счетоводни сметки от ревизираното лице по реда, предвиден в ЗСч. Доколкото е констатирано, че през процесните периоди дружеството е реализирало продажба на продукция / метални изделия/ във Франция и в други държави, за което са представени доказателства и са приобщени по делото, но и са налице продажби и на територията на страната, то тези обстоятелства не могат да водят до еднозначния извод, че процесните активи могат да бъдат обвързани с дейност по износ за трети страни или държави членки. Законодателят е имал предвид да се изследва предназначението на активите, т. е. дали те конкретно са свързани с дейности за трети страни или държави членки. Процесните активи няма как да бъдат обвързани с така описаните дейности на износ за трети страни или държави членки - не се касае за закупуване на машини и съоръжения или цехове, постройки, сгради, в които да се произвежда съответната продукция и спрямо която инвестиция ще е налице отрицателното условие по чл. 182, ал. 2, т. 7 от ЗКПО.

С оглед на изложеното правилно АСВТ е достигнал до извода за незаконосъобразност на РА в частта на определените задължения за корпоративен данък за 2009 г. и 2010 г. ведно с начислените лихви за забава.

2. По касационната жалба на "Джоди" ООД

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА относно определените задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. ведно лихвите за забава, съдът е отчел неизпълнението на изискването по чл. 188, ал. 4 от ЗКПО за деклариране размера на получените минимални помощи от ДЗЛ.

Така приетото е правилно и кореспондира със събраните по делото доказателства.

Дружеството не е декларирало размера на получените минимални помощи нито през 2007 г., нито през 2008 г. и тези факти изрично са установени от ревизиращите органи / на стр. 4 и стр. 7 от РД/, както и от решаващия орган / на стр. 5 от решението/. Подаването на коригираща декларация по чл. 92, ал. 4 от ЗКПО за 2008 г. е извършено от дружеството едва на 06.07.2009 г., т. е. след изтичането на установения срок / до 30.06/ и същата не може да бъде взета предвид.

Следователно, касационната жалба на "Джоди" ООД се явява неоснователна и решението в описаната обжалвана част се явява правилно.

Относно разноските: Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново оспорва извършеното от съда компенсиране на разноските, като съдът намира същото за неоснователно. Съдът е съпоставил дължимите на "Джоди" ООД разноски съразмерно на уважената част на жалбата и дължимото на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново юрисконсултско възаградение съразмерно на отхвърлената част на жалбата и е присъдил в полза на дружеството разноски в размер на 988,71 лев, като разлика от двете суми. Действително за прецизност съдът е бил длъжен да посочи отделен диспозитив за присъждане на разноски в полза на ревизираното лице - жалбоподател и дру диспозитив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в първоинстанционното производство, като извършената по служебен път компенсация не засяга правилността на решението в тази му част.

Във връзка с претендираните в касационното производство разноски, на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново не следва да бъдат присъждани по аргумент от чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

На другия касатор - "Джоди" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 941, 28 лева за касационната инстанция с оглед отхвърляне на касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение