Решение № 50279 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2021 г.

Решение № 50279 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4283/26.07.2021 година, подадена от "Електроразпределение Север" АД [населено място], против решение № 106/08.06.2021 година на Окръжен съд Бургас, шести граждански въззивен състав, постановено по гр. д. № 531/2021 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното решение № 260158/28.01.2021 година на Районен съд Бургас, ХХХІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 6521/2020 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че К. В. Б. не дължи на "Електроразпределение Север" АД [населено място] сумата от 5368. 39 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 29.10.2017 година до 09.06.2020 година, за абонатен №, за която сума е съставена фактура № 08.07.2020 година. В подадената от "Електроразпределение Север" АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от К. В. Б. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба К. В. Б. е подал отговор с вх. № 5877/10.09.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. "Електроразпределение Север" АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 22.06.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4283/26.07.2021 година, като е подадена по пощата на 22.07.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 596/18.07.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; за това може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад и за това длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. По отношение на първия въпрос е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства. По отношение на втория въпрос трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях.