Решение № 15457 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2017 г.

Решение № 15457 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12931/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Н. Зяпков, от гр. [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Терзиев, против решение № 5307 от 25.08.2017 г. по адм. дело № 2436/2017 г. на Административен съд С.– град /АССГ/. Със същото е отхвърлено оспорването му срещу решение № 2153-21-20/27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/56 от 26.07.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С.-град, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за материалноправни нарушения, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките за отпускане на месечна добавка към пенсията в размер на 20%. Иска се отмяна решението и на административния акт. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С.-град е решение № 2153-21-20/27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Зяпков срещу разпореждане № [ЕГН]/56 от 26.07.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С. - град, с което е отказано да се измени добавката по чл. 9, ал. 1 от Закон за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Съдът е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Изложени са подробни мотиви, че административния орган правилно е определил продължителността на репресивната мярка спрямо жалбоподателя в период от 12 до 36 месеца, като въз основа на това правилно е отпусната добавка по чл. 9, т. 22 от ЗПГРРЛ в размер на 15%. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 04001793 от 25.02.2010 г. Н. Зяпков е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Представил е удостоверение № р22448/08.01.1993 г., издадено от МВР, от което е видно, че бащата на жалбоподателя- А. Зяпков е бил изселен по политически причини от гр. С. в гр. П.. Заедно с него са били изселени съпругата му-М. Зяпкова, дъщеря им Р. Зяпкова и синът им- Н. Зяпков, който е роден по време на изселването-[дата на раждане]. С разпореждане № [ЕГН] от 26.03.2010 г. на Н. Зяпков е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но е отказано отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. След обжалване на това разпореждане по административен и съдебен ред на Зяпков е отпусната добавка в размер на 10 % за периода [дата на раждане] – 01.08.1953 г. С ново заявление, е претендирана добавка в размер на 15 %. Постановен е отказ, който е обжалван по административен и съдебен ред. В изпълнение на съдебното решение е постановено ново разпореждане, с което е отпусната добавка в размер на 15 %, въз основа на протокол от заседание на Централната комисия, за осъществена незаконна репресия по политически причини. Със заявление № 2108-21-13 от 15.06.2016 г. Зяпков е поискал ново изменение на размера на добавката, като се е позовал на решение № 6730/07.06.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 4978/2015 г. С разпореждане [ЕГН]/56 от 26.07.2016 г. е постановен отказ за изменение на добавката. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО, които е отхвърлил жалбата с решение № 2153-21-20/27.01.2017 г. Изложени са мотиви, че за крайна дата на репресивната мярка следва да се приеме последния ден, в който бащата на жалбоподателя е работил в П. – 15.06.1954 г., която дата е видна от трудовата книжка. По отношение на постановеното решение на ВАС, по адм. дело № 4978/2015 г., е прието, че изложените в него мотиви нямат сила на пресъдено нещо и не задължават органа при преценката му относно продължителността на репресията. Решението на Административен съд С. - град е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на административния орган и на обуславящите го такива, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, както и относимата правна уредба по ЗПГРРЛ и КСО и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е кредитирал протокола от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ като относим досежно Н. Зяпков. Правото на жалбоподателя да получи добавка към пенсията си е на основание пар. 3а, т. 4 от ДЗР на ЗПГРРЛ. Съгласно цитираната разпоредба "интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството /включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца/, когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство. В този смисъл правото на Н. Зяпков произтича от наложената репресия на баща му, като правилно административния съд е приел, че репресията спрямо него е приключила когато е била преустановена репресията спрямо баща му. Неоснователни са наведените оплаквания, че съдът е допуснал смесване на исковата претенция на Н. Зяпков и неговия баща А. Зяпков. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица всеки един от двамата има право на месечна добавка към пенсията. Но продължителността на незаконната репресия на Н. Зяпков не може да бъде разглеждана отделно от това на неговия родител А. Зяпков, по отношение на който е постановено изселването. Изселването на цялото семейството е свързано с изселването на А. Зяпков. Н. Зяпков е роден по време на изселването- на [дата на раждане]. Правилни са изводите на съда, че в чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /Наредбата/ изрично са регламентирани необходимите документи за доказване правото на добавка към отпусната пенсия. Видно от посочената правна норма, клетвените декларации не са сред изброените документи. Цитираната разпоредба не може да бъде тълкувана разширително, с оглед на което доводите на касатора, че с приложените клетвени декларации се установява периода на изселване, са неоснователни. Административния съд правилно е счел, че основният предмет на спора е коя е крайната дата, на която е приключила репресията. В конкретния случай не са били налични писмени доказателства, с които да се установи продължителността на репресивната мярка, и в частност крайната й дата, поради което правилно, при спазване на установения процесуален ред съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата е изпратено писмо до Централната комисия. В получения отговор, с протокол на Комисията от проведено на 14.01.2014 г. заседание, е прието решение, че по отношение на Н. Зяпков е осъществена незаконна репресия по политически причини, изразяваща се в "изселване", за времето от 14.10.1949 до 15.06.1954 г. Тези данни съвпадат и с отразените обстоятелства в трудовата книжка на баща му, които съдът е обсъдил подробно. Административния съд е достигнал до обосновани изводи, че осигурителния орган правилно се е позовал на така представения протокол, удостоверяващ крайната дата на репресивната мярка, и с оглед на него е определил добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ в размер на 15 %. За пълнота на изложението следва да се посочи, че датата 15.06.1954 г. е определена от самият жалбоподател в жалба от 25.05.2011 г. до Главния директор на Столично управление на НОИ/ л. 55 от първоинстанционното дело/ срещу разпореждане № [ЕГН]/01.04.2011 г. на Ръководител ПО. С тази жалба Зяпков е поискал добавка по чл. 9 чл. 9 ЗПГРРЛ в размер на 15 %, която е отпусната от 06.03.2014 г. и получава до момента. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с решението на ВАС от 07.06.2016 г. по адм. дело № 4978/2015 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че мотивите на съдебното решение нямат обвързваща сила. Единствено диспозитива на съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право. Обосновани са изводите на съда, че фактите, които са били установени от съда и са послужили за извеждането на правните му изводи в това съдебно производство, не задължават съдебния състав в преценката на представените пред него доказателства и формиране на вътрешното му убеждение, тъй като в случая предмета на спора е различен. Неоснователни са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Н. Зяпков следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ С. – град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00/сто/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,