Решение № 4674 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2015 г.

Решение № 4674 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 1030 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 8615/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменено решение № ООп-ИУМПС-11-00 от 21.12.2013 г. и преписката е изпратена на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне по заявление с вх. № УО 258 от 3.07.2013 г. за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 87, ал. 2, т. 2 и чл. 86, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Ауто Ресайклинг" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № ООп-ИУМПС-11-00 от 21.12.2013 г., издадено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 87, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗУО по заявление № УО-258/3.07.2013 г., с което на "Ауто Ресайклинг" ЕООД, гр. Велико Търново, е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. За да отмени оспорения административен акт, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУО. По отношение на представената от заявителя програма по чл. 53, ал. 1 от ЗУО съдът е приел, че не са констатирани несъответствия и отклонения от предвиденото съдържание в чл. 12 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС). Констатираната липса в договорите на клаузи, касаещи част от компонентите на изплащаното от организацията възнаграждение, както и направеният извод за "неправомерно финансово натоварване на лицата, които пускат на пазара МПС и са сключили договори с дружеството", не могат да обосноват противоречието на програмата с изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1 от НИУМПС и да мотивират отказа за нейното утвърждаване. По отношение на договорите с дружества, притежаващи разрешения по чл. 35 от ЗУО, съдът е установил, че те включват измененията, указани в писмо изх. № УО-258 от 4.08.2013 г. на заместник-министъра на МОСВ за отстраняване на нередовности и представяне на допълнителна информация. Липсата на изрични клаузи в тях, че организацията ще покрие разходите за амортизационните отчисления, поддържането и ремонта на оборудването, съоръженията и инсталациите, не може да обоснове постановения отказ, при липса на нормативно предвидено изискване за това. Дори да е налице неточност в датите на сключване на договорите, към които са представени анекси без да е упоменато към кои договори се отнасят, от това не следва извод за представени неверни сведения. Във връзка с разпоредбата на чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗУО, посочена като основание за отказ за издаване на разрешение, не са направени констатации, че заявителят не е отстранил указаните му нередовности или че не е предоставил допълнителната информация в срок. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 87, ал. 2, т. 2 и чл. 86, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците. Основанието по чл. 87, ал. 2, т. 2 от ЗУО за отказ за издаване на разрешение е налице, когато са представени неверни сведения или документи с невярно съдържание. В случая не е доказано, че договорите и анексите, представени в срока по чл. 86, ал. 4 от ЗУО, са неистински, имат невярно съдържание или съдържат неверни сведения. Обстоятелството, че измененията и новите клаузи са договорени в по-късен момент, който не съвпада с посочените дати на сключване на договорите, не води автоматично до извод, че съдържанието им е невярно или че е предоставено невярно сведение по вложения смисъл в цитираната разпоредба. Както е посочено и в касационната жалба, липсва спор относно автентичността на волеизявленията на договарящите страни. Поради това не може да се приеме, че неточните дати на представените договори опорочават съдържанието им до степен на невярност на договорените условия или на предоставените сведения във връзка с релевантните условия за извършване на лицензираната дейност с отпадъци, за да е налице нормативно предвидената хипотеза за отказ за издаване на разрешение. Като неоснователно се преценява оплакването за неправилно прилагане на чл. 12, ал. 1, т. 1 от НИУМПС и чл. 53, ал. 1 от ЗУО във вр. с чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Заявителят е представил програма по чл. 53, ал. 1 ЗУО с включен предварителен финансов разчет на системата за събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на ИУМПС. Административният орган е изискал пояснения по т. I, т. 1.3. и т. I, т. 1.4., т. I, т. 1.5., стр. 8, стр. 9 и стр. 23 и по таблици 8, 14 и 15 от програмата с указание да бъдат прецизирани ясно и точно дейностите с ИУМПС и отпадъците, получени от разкомплектоване на ИУМПС, както и договорите с лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. В срока за отстраняване на нередовността заявителят е представил таблица, оригинал на проект на програма по чл. 53 от ЗУО и сключените договори. Направените от административния орган заключения за липса на ясен и точен отговор на въпросите, свързани с инвестициите, амортизационните и експлоатационните разходи, които се предвиждат за изграждане на площадки за дейности с ИУМПС и неправомерното финансово натоварване на лицата, които пускат на пазара МПС и са сключили договор с организация по оползотворяване на ИУМПС, са оспорени от заявителя. Даден е подробен отговор с обяснения, че изпълнителите ще извършват услугите на собствени площадки и ще включат оперативните и инвестиционните разходи в цената. Направено е възражение, че в законодателството не са въведени изисквания в договорите за извършване на дейности с отпадъци да се представя разбивка на себестойността на услугите по отделни компоненти. Административният орган не е обсъдил направените възражения и не ги е оборил, с оглед на което следва да се приеме, че в нарушение на общото административнопроцесуално правило на чл. 170, ал. 1 от АПК не е установил съществуването на посоченото в акта фактическо основание, а именно, че представената програма не отговаря на имплицитно заложеното нормативно изискване предварителният финансов разчет на системата за събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на ИУМПС да не води до необосновано финансово натоварване на лицата, които пускат на пазара МПС и са сключили договор с организация по оползотворяване на ИУМПС. Като е приел, че оспореното административно решение е издадено в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,