Решение № 4153 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 197/2021 г.

Решение № 4153 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 197/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба на С. Е., ЕГН [ЕГН], гр. Бургас, [улица], ет. [номер], подадена чрез пълномощника адвокат Ж. Б. против решение № 1330 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 873/2020 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-02-55/24.03.2020 на директора на ТП на НОИ Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания № 3 Д-1-02-00678364 от 14.11.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Поддържа се, че задължителните предписания не са мотивирани, както и че неправилно е тълкувано понятието "осигурено лице". Твърди се, че са подавани декларации Образец 1, с код на осигуряване 1 за трудов договор. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено, като се отмени и решението на административния орган. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ- Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1330 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 87/2020 г. на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на С. Е. против решение № 1040-02-55/24.03.2020 на директора на ТП на НОИ Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания № 3 Д-1-02-00678364 от 14.11.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас. Със същите на основание влязло в сила решение № 11197/18.07.2019 г. на Върховния административен съд е указано на С. Е. да подаде декларация обр. № 1 за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември октомври, ноември и декември 2003 г., като в т. 12-вид осигурен се посочи код 12. Лицето е съдружник в "Ес Енд Ди Консултинг" ООД, ЕИК[ЕИК] и има подадена декларация ОКД-5 с начало на дейност 01.03.2003 г. Съдът е приел, че определящ при попълването на данните в Таблица 1 е статутът на лицето и Е. като съдружник в "Ес Енд Ди Консултинг" ООД за осигурителния период 01.03.2003 до 31.12.2003 г. е следвало да декларира необходимата информация като самоосигуряващо се лице. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с влязло в сила решение по адм. дело № 2908/2017 г. на Административен съд-Бургас, по което е отбелязано, че след 01.03.2003 г. Е. се е осигурявала като физическо лице - съдружник в търговско дружество. Същата е декларирала започване на дейността 01.03.2003 г. В официалната база данни на НОИ се визуализира декларация обр. ОКД-5 за прекъсване на осигуряването на Е., считано от 01.03.2003 г. в "С. Е. " с ЕИК[ЕИК] и подаване на нова декларация обр. ОКД-5, считано от 01.03.2003 г. до 02.02.2009 г. в "Ес Енд Ди Консултинг" ООД с ЕИК[ЕИК]. Тази декларация се подава от самоосигуряващи се лица по силата на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ. Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. установява, че от март до декември 2003 г. са внесени осигуровки без трудово правоотношение от Сдружение "Асоциация за развитие на Бургаския регион", ЕИК-[ЕИК] и за цялата 2003 г. са внесени осигуровки като лице, работещо по трудов договор от "Ес Енд Ди Консултинг" ООД, ЕИК-[ЕИК]. С оглед на тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че в периода от 01.03.2003 г. до 31.12.2003 г. включително Е. е продължила да бъде самоосигуряващо се лице в "Ес Енд Ди Консултинг" ООД, но в персоналния регистър на НОИ не е подадена необходимата информация в тази връзка. Този пропуск в персоналния регистър на НОИ може бъде отстранен чрез подаването на декларация обр. № 1, в каквато насока са задължителните предписания. Административният съд е приложил правилно материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) (приложима редакция ДВ, бр. 19/19.02.2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, частни земеделски стопани, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, и докторантите, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е регламентирано, че започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Самоосигуряващите се лица, в т. ч. съдружниците в търговски дружества се осигуряват авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета за съответната година, като окончателния размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6 от КСО). В тази връзка правилно е прието, че за процесния период Е. е получавала възнаграждения за работа без трудово правоотношение от март до декември 2003 г. и са внесени осигуровки за лице, полагащо труд без трудово правоотношение, по граждански договор със Сдружение "Асоциация за развитие на Бургаския регион". В този период за Е. не са внасяни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КЗОО, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Върху възнаграждението за работа без трудово правоотношение лицата са длъжни да внесат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 9 (предишна ал. 8) от КЗОО като ги включат в справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. Следователно за периода 01.03.2003 г. до 31.12.2003 г., Е. е следвало да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, като самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност в дружеството. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е императивна и не зависи от волята на лицето, избрало други форми на осигуряване. Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно оплакването, че задължителните предписания, потвърдени с решение на директора на ТП на НОИ е следвало да бъдат отхвърлени като незаконосъобразни поради факта, че същите са немотивирани. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № 1040-02-55/24.03.2020 на директора на ТП на НОИ Бургас, а не потвърдените с него задължителни предписания № 3 Д-1-02-00678364 от 14.11.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Бургас. Административният орган е посочил, че заверката на осигурителната книжка за месеците март-декември 2003 г. ще стане след изпълнение на дадените задължителни предписания и внасяне на дължимите осигурителни вноски. Изложените в обратната насока оплаквания, че същите не се дължат, са неоснователни. Осигуряване в резултат на упражнявана дейност по договор и самоосигуряване при упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице са две отделни основания за осигуряване и всяко се провежда при наличието на съответните предпоставки. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са били взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователността на жалбата срещу процесното решение. Не са налице касационните основания по чл. 209, ал. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделени: