Решение № 5361 от 19.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение 932 от 11.07.2022 г., постановено по адм. дело 2671/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на Чернев Клима Сервис ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-03000320006405-091-001/17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 260/18.11.2021 г. на директора на Д ОДОП Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в размер на 61 835.10 лева и са определени лихви в размер на 12 608.50 лева. Дирекция "ОДОП" Варна е осъдена да заплати на Чернев Клима Сервис ЕООД разноски по делото в размер на 5 450 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорени са правните изводи на съда, като се твърди, че същите са формирани въз основа на неправилни фактически констатации. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил всички доказателства, представени с административната преписка, както и с констатациите на съдебно-техническата експертиза, като безкритично е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и на изслушаните свидетелски показания по делото. Оспорен е изводът на съда, че ревизираното дружество притежава годни доказателства за приемо-предаване на стоките, като се твърди, че са обсъдени единствено тези налични по административната преписка, без същите да бъдат обвързани с други такива, представени от същото дружество, които взаимно си противоречат. Посочено е, че представените протоколи представляват частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК. Поради това при изследване и преценка относно правото на приспадане на данъчен кредит съдът е следвало да вземе предвид всички представени доказателства, включително и обективни данни, които удостоверяват реалността на доставките - стоков поток, транспорт, възможност на доставчика да изпълни и предаде на получателя стоки от вида вписан в тези документи. Твърди се, че стоките, описани в товарителници 703/12.07.2019 г., 710/18.07.2019 г., 711/23.07.2019 г., 713/26.07.2019 г., 714/30.07.2019 г., не могат да бъдат превозени с МПС, които са вписани в същите, което е потвърдено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това касационният жалбоподател счита, че в случая липсват доказателства за извършен транспорт на стоките. Твърди се, че товарителниците и приемо-предйвателните протоколи не могат да бъдат обвързани, поради което не е налице одитна следа, противно на приетото от съда. Посочва се, че след като в хода на съдебното производство от Чернев Клима Сервис" ЕООД не са ангажирани доказателства, както и не са наведени твърдения, кое е лицето, положило подпис на предал" в приемо-предавателните протоколи, то по делото е налице неяснота, кой е предал стоките. Твърди се, че не е установено по категоричен начин по какъв начин е осъществена последващата реализация на стоките, а липсата на извършено плащане по доставките потвърждава извода на ревизиращите органи, че същите не са реално изпълнени от доставчика. В писмено становище от 28.04.2023 г., касационният жалбоподател, представляван от юрк. Маринова - Симеонова, поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с която ревизионният акт да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и внесената държавна такса, като представя списък на разноските. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответната страна. Ответникът Чернев Клима Сервис ЕООД, представляван от адв. Амуджиев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В хода на настоящото производство, дружеството, чрез адв. Амуджиев, моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С РА Р-03000320006405-091-001/17.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 260/18.11.2021 г. на директора на Д ОДОП Варна, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на Чернев Клима Сервис ЕООД, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС вр. чл. 6, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Дартсан 1997 ЕООД, за данъчен период м.07.2019 г., в размер на 61 835.10 лева и е начислена лихва за забава в общ размер на 12 608.50 лева лихви. По време на ревизията е установено, че през ревизирания период основната дейност на Чернев клима сервис" ЕООД е дейности по изграждане на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации и е осъществявана в производствен обект в гр. Силистра и в офиси и шоурум в гр. Варна. При съвкупна преценка на събраните в ревизионното производство писмени доказателства, органите по приходите са приели, че липсват доказателства за извършване на реална доставка на стоки от доставчика Дартсан 1997" ЕООД по процесните 37 бр. фактури, предвид следните обстоятелства: - от представените при насрещните проверки документи не може да се установи мястото, където са се съхранявали материалите, предвид техния обем и количество. Не са представени доказателства чия собственост е обектът и кои са материално отговорните лица, извършили фактическо предаване на стоките; - налице е абсолютна симулация, по отношение на прекия доставчик Дартсан 1997" ЕООД; - Ревизираното дружество е представило идентични приемо-предавателни протоколи, като в нито един от тях не е вписана датата на фактическото предаване на стоката от доставчика и приемането й от получателя. Подписите в тези протоколи се различават от положените в товарителниците подписи на лицата, приели стоките. В ревизионното производство не е представена кореспонденция между дружествата с цел уточняване на количества, цена, място на натоварване на стоките и др.; - органите по приходите са констатирали, че Чернев клима сервис" ЕООД не е проучило търговския опит на доставчика, а кореспонденцията е водена по телефона от управителя Чернева, с цел уточняване на необходимите количества материали и тяхната цена. Също така през м. 07.2019 г. от дружеството са закупени стоки за над 300 000.00 лева без ДДС, които не са заплатени от жалбоподателя до датата на приключване на ревизията. Първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионен акт, като е приел, че същият е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и при необоснованост на констатациите на ревизиращите органи. След като подробно е анализирал представените от ревизираното дружество и доставчика му в хода на ревизията доказателства, относими към процесните доставки - фактури, договор за покупко-продажба, товарителници, пътни листове и счетоводни документи, АС Варна е приел за неправилен изводът на органите по приходи за липса на реални доставки. Счел е, че събраните доказателства в тяхната съвкупност сочат, че жалбоподателят е доказал изпълнението на всички законови предпоставки за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит и в частност - реалното, действителното получаване на процесните стоки от "Дартсан 1997 ЕООД. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС вр. чл. 70, ал. 5 ЗДДС (посочен от ревизиращите като основание за отказ на правото на данъчен кредит) и на относима практика на Съда на ЕС, съдът е посочил, че основното релевантно обстоятелство по делото е дали е прехвърлена собствеността върху стоките от доставчика към получателя, т.е. предаването им, чрез което стоките са индивидуализирани по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД или овластяването на жалбоподателя от доставчика, първият да се разпорежда фактически с тях като собственик. Въз основа на съставените във връзка с доставките приемо-предавателни протоколи за предаването на стоките от доставчика на получателя, съдът е приел, че между страните по сделките е извършена индивидуализация на доставените стоки, като по този начин е извършено отделяне точно на вещите предмет на сделките, документирани със съответните фактури. По отношение на оспорването, направено от ответника в първоинстанционното производство, на автентичността на подписите, положени за лицето, което е предало стоките от името на "Дартсан 1997 ЕООД в приемо-предавателните протоколи и товарителниците, АС -Варна е посочил, че това производство е приложимо само при оспорване на съдържанието на официални свидетелстващи документи и на автентичността на официални или частни документи, но не и спрямо верността на последните. По аргумент от чл. 301 от ТЗ е приел, че при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая е налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС от Дартсан 1997 ЕООД за съответния данъчен период, като липсват действия на противопоставяне по смисъла на закона. В тази връзка съдът е приел, че съдържанието на приемо-предавателните протоколи кореспондира с фактурите, както и с останалите доказателства по делото, в т.ч. товарителниците и свидетелските показания. Въз основа на констатациите в РА и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, първонистанционният съд е приел, че процесните фактури са отразени в счетоводствата на жалбоподателя и на доставчика му, съответно са включени в дневниците за покупки и дневниците за продажби на доставчика, както и в СД за данъчен период м. юли 2019 г. Приел е за установено и че стоките, предмет на процесните фактури, са използвани за целите на извършваната независима икономическа дейност. В тази връзка се е позовал на констатациите на експертизата, че съществува надеждна одитна следа между фактурите, издадени от Дартсан 1997 ЕООД и доставките по тези фактури, включително и транспортът на стоките, като е налице и правилно, навременно и точно отчитане на отделните стопански операции и всички техни елементи в тяхната взаимовръзка, касаещи спорните доставки в съответствие с принципите на Закона за счетоводството. Освен това експертизата категорично е установила, че счетоводството на жалбоподателя се води аналитично и позволява да се установи какви счетоводни записвания са извършени за придобиването на материалите, като е отразено и използването на процесните материали в последващи продажби след обработката им във вид на заготовки. Първоинстанционният съд е отрекъл мотивите на ревизиращите органи във връзка с липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, обосновали отказа на данъчен кредит по процесните доставки, като е приел, че тези обстоятелства са ирелевантни по отношение на реалното им изпълнение. По отношение на установените от органите по приходите несъответствия в товарителниците, АС Варна се е позовал на чл. 50, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, съгласно който действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Същевременно, в хода на ревизията от жалбоподателя освен товарителници, са представени и пътни листове, талони за автомобилите, трудови договори, които доказателства в съвкупността си и с останалите доказателства по делото, според съда, в достатъчна степен доказват реалността на доставките. Първоинстанционният съд не е възприел извода на ревизиращите органи, че по отношение на доставките е налице относителна субективна симулация стоката е доставена от трето лице, различно от лицето, посочено като доставчик, и получателят на стоката знае или не е възможно да не знае, че участва в привидна доставка. Приел е, че в конкретния случай липсват доказателства кои са били прикритите сделки, както и наличието на изкуствена правна конструкция, която да обосновава извод за симулативност на доставките. В настоящия случай, органите по приходите неправилно са обосновали "симулативността" на сделката от една страна с действия на получателя, изразяващи се в непроучване на търговския опит на Дартсан 1997 ЕООД и от друга, с липса на доказателства, че издателят на фактурите е притежавал процесните стоки, както и материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставката. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Несъмнено, както правилно се сочи в касационната жалба, издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". След подробно обсъждане на представените с ревизионната преписка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал наличието на горепосочените предпоставки за възникване на правото му на данъчен кредит по доставките от Дартсан 1997 ЕООД. В хода на ревизията от Чернев клима сервис" ЕООД са представени както процесните фактури, така и вторични счетоводни документи, установяващи реалното изпълнение на доставките на стоки. Между страните е сключен договор за доставка от 01.07.2019 г., с който Дартсан 1997 ЕООД се е задължило да предоставя материали - кабели, ламарина, тръби, на Чернев клима сервис" ЕООД от обект на доставчика. Изпълнено е изискването на чл. 71 ЗДДС - издадените от доставчика фактури съответстват на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в т.ч. отразено е количеството и вида на стоката. Към всяка от фактурите е приложен приемно-предавателен протокол, съдържащ посочване на вида и количеството на предадените стоки, заедно с единична и обща стойност, които съответстват на съдържанието на първичните счетоводни документи. Предаването и приемането на стоките е потвърдено и с приложените в хода на ревизията товарителници, които съдържат информация за изпращач - Дартсан 1997 ЕООД, превозвач - Чернев клима сервис" ЕООД, получател - Чернев клима сервис" ЕООД, място и дата на натоварване , място и дата на разтоварване, пробег /км./, наименование на товара - мярка и брой, МПС - марка, модел и per. номер, часовете на натоварване и разтоварване, поставени са печати на дружествата за изпращач, превозвач и получател, и са положени подписи. В хода на ревизията от прекия доставчик са представени копия от процесните фактури, с приложени приемно-предавателни протоколи (идентични по съдържание с представените от ревизираното дружество). По отношение произхода на стоките от Дартсан 1997 ЕООД са представени: договор за доставка на стоки от 03.06.2019 г., сключен между Дартсан 1997" ЕООД - купувач и "Каригри 46" ЕООД продавач; копия от фактури, издадени от "Каригри 46" ЕООД, с предмет доставка на стоки; счетоводни справки - аналитичен регистър на сч. с/ка 401 Доставчици" от 01.07.2019 г. до 31.07.2019г. и аналитичен регистър на сч. с/ка 453/2 ДДС продажби" от 01.07.2019г. до 31.07.2019г. Във връзка с оспорването на автентичността на положените подписи на предал в приемо-предавателните протоколи, първостепенният съд принципно правилно е приел, че след като представителят на доставчика не е определен, то за представлявания са възникнали последиците от договорите, тъй като според презумпцията на чл. 301 от ТЗ той е потвърдил действията на представителя без представителна власт, като не се е противопоставил на сделките веднага след узнаването им. В случая узнаването е несъмнено с оглед отразяването на фактурите в дневника за продажбите, а и предвид представянето на същите документи (приемо-предавателни протоколи) от доставчика в хода на ревизията. На следващо място, предаването на стоките, подробно описани по вид и количество, е установено и със съставените товарителници, в които, както изрично е отразено в РА, са посочени както изпращачът, така и получателят на стоките, като са положени подписи на лицата изпратили, превозили и получили същите, които не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство. В товарителниците не е налице подпис на предал стоките от името на доставчика, поради което направеното оспорване на такъв подпис е неотносимо. Ревизиращите органи не са отрекли получаването на стоките от Чернев Клима Сервиз" ЕООД. Напротив, в РА е направено изрично установяване, че от страна на Чернев Клима Сервиз" ЕООД фактическото приемане на материалите - предмет на доставките, е осъществено от шофьорите на автомобилите, като при разтоварването им в производствения цех в гр. Силистра същите са получени от началника на цеха - П. Чернев или от самия шофьор Б. Борисов /товарителници 701/08.07.2019 г. и 708/17.07.2019 г./. В случаите, при които стоките се разтоварват директно в обект, в който ревизираното лице извършва СМР, материално-отговорни лица са Ж. Чернилов - обекти в гр. Варна, И. Георгиев - гр. Обзор, П. Чернев - гр. София и гр. Русе. Същевременно, органите по приходите са формирали извод, че по отношение на процесните доставки е налице относителна субективна симулация - стоката е доставена от трето лице, различно от лицето, посочено като доставчик, и получателят на стоката знае или не е възможно да не знае, че участва в привидна доставка. Следователно, със спорния РА е установено по категоричен начин, че ревизираното дружество е получило стоките, фактурирани от Дартсан 1997 ЕООД. Във връзка с подробно изложените доводи в касационната жалба следва да се посочи, че прекият доставчик е представил в хода на ревизията както първични и вторични документи във връзка с фактурираните от него доставки, така и доказателства за произхода на стоките. Представени са и счетоводни справки - аналитичен регистър на сч. с/ка 401 Доставчици" от 01.07.2019 г. до 31.07.2019г. и аналитичен регистър на сч. с/ка 453/2 ДДС продажби" от 01.07.2019г. до 31.07.2019г., които не са обсъдени от ревизиращите органи. В тази връзка възражението на касационния жалбоподател, че Дартсан 1997 ЕООД не е разполагало със стоките, предмет на доставките, не намира опора в събраните от ревизиращите органи доказателства. Същевременно, липсват данни за предприети в хода на ревизията действия за установяване на конкретните лица, които са подписали представените протоколи и товарителници от името на доставчика. Както в хода на ревизията, така и от приетата от АС Варна съдебно-счетоводна експертиза, е установено по категоричен начин счетоводното отразяване на процесните доставки в счетоводството на Чернев клима сервис" ЕООД. В хода на ревизията са представени писмени доказателства за последваща реализация на материалите и за използването им за облагаемата дейност на дружеството. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е констатирала, че материалите са изписвани, като са взети счетоводни записвания по дебита на сметка 601 Разходи за материали и по кредита на сметка 302 Материали. Продажбите са отразени по дебита на сметка 411 Клиенти и по кредита на сметка 702 0 Приходи от основна дейност и сметка 4532 Начислен данък за продажбите. Експертизата е констатирала, че фактурираните стоки от Дартсан 1997 ЕООД по счетоводни данни са използвани за производството на продукция и за последващи облагаеми доставки, подробно описани в приложение 1 към експертизата. Гореизложените обстоятелства обуславят извод, че по отношение на доставките на стоки от Дартсан 1997 ЕООД са установени изискуемите нормативни предпоставки за възникване право на данъчен кредит за ревизираното дружество. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стока е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Ето защо не би могло да се приеме, че доказателствената сила на частните документи следва да се изключи, тъй като липсата на обвързваща материална сила не е равнозначна с липсата на каквато и да е доказателствена сила. Този извод следва от нормата на чл. 180 ГПК, като при преценката на доказателствената сила на частни документи, касаещи правоотношения между търговци, следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 301 и чл. 55, ал. 1 ТЗ. Както бе посочено по-горе в решението, правилото на чл. 301 ТЗ намира приложение както при сключването на търговски сделки между търговци, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение и регламентира правните последици при действия на лице без представителна власт от името на търговец и обвързващото им действие спрямо последния при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. Нормата на чл. 55, ал. 1 ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки. Поради това АС Варна, след подробно обсъждане на приетите доказателства, е достигнал до правилен извод за реално осъществяване на доставките от прекия доставчик. В хода на ревизията са представени убедителни писмени доказателства и за транспортиране на процесните стоки от обекта, посочен в приложените товарителници до обектите на Чернев клима сервис" ЕООД. Установено е, че транспортът е осъществен с конкретно посочени МПС, собственост на дружеството и от негови служители. Представени са пътни листове, съдържащи посочване на маршрута, използваното МПС, разход на гориво и водач. Във връзка с възраженията на касационния жалбоподател в тази насока следва да се посочи, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза е констатирала, че с оглед обема и формата на товарите, посочени в товарителниците, е възможно те да бъдат превозени с посочените в същите МПС, доколкото товарът не е значително по-голям от допустимия. С оглед теглото на материалите, експертизата е приела, че само по отношение на четири от представените товарителници е невъзможно товарите да бъдат превозени наведнъж с посочените МПС. Тези констатации обаче, както и наличието на разминавания между някои от товарителниците, представени при ревизията и тези представени с жалбата по административен ред, не могат да обосноват извод, че не е доказано транспортирането на стоките. Относно твърдението на ревизиращия екип, че по отношение на процесните доставки е налице относителна субективна симулация, правилно административният съд е приел, че не са ангажирани доказателства за наличие на привидна сделка, респ. на изкуствена правна конструкция, която да обосновава извод за симулативност на доставките, обективирани в спорните фактури. В тази връзка, първоинстанционният съд е съобразил, че обезпечеността на доставчика материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и в този смисъл е постоянната практика на СЕС, в т.ч. решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в редица решения на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В спорния РА са изложени противоречиви мотиви, като е прието, че в случая са налице две хипотези: липсва действителна доставка и получателят знае, че участва в привидна доставка, като прикрива страната по доставката и /или липсва действителна доставка, но получателят не знае, че участва в привидна доставка. Коя от двете твърдени хипотези е налице органите по приходи не са обосновали и доказали, въпреки че доказателствената тежест е именно на ревизиращите. Твърденията, че Чернев клима сервис" ЕООД не е проучило търговския опит на доставчика си, закупило е от него материали само през един отчетен период от дейността си и не е заплатило стойността на доставките, не обуславя извод за съзнателно участие в привидна доставка. Още повече, че в хода на ревизията не са установени каквито и да е данни за доставчик, различен от Дартсан 1997 ЕООД, на получените от ревизираното дружество стоки. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора НАП следва да бъде осъдена да заплати на Чернев клима сервис" ЕООД сума в размер на 6 000 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, съгласно фактура от 10.08.2022 г. и платежно нареждане от 16.08.2022 г. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като съответства на минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,