Решение № 4858 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2011 г.

Решение № 4858 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Хишем Кенани, гражданин на Алжир, срещу решение № 125 от 24.10.2011 г. по адм. д. № 215/2011 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед № П-47/03.09.2011 г. на зам. началника на ГПУ - Видин за настаняване на Хишем Кенани в специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към Дирекция "Миграция" - ГДОП. Подробни съображения се излагат в жалбата. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява. Ответната по касация страна - зам. началника на ГПУ - Видин, е изразил писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед на заявеното касационно оплакване, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 125 от 24.10.2011 г. по адм. д. № 215/2011 г. Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на Хишем Кенани, гражданин на Алжир, срещу Заповед № П-47/03.09.2011 г. на зам. началника на ГПУ - Видин за настаняване на лицето в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" - ГДОП. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че установените и неоспорени обстоятелства са подведени към хипотезите на цитираните като основание за издаване на оспорената заповед правна норма. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. От съдържащите се към административната преписка доказателства безспорно е установено, че на 2.09.2011 г. около 17.30 ч. след извършена проверка на ГКПП-Видин, излизайки от зоната на ГКПП са задържани 2-ма чужденци. Съгласно заявените персонализиращи данни, един от тях е бил касаторът HICHEM KENANI (Хишем Кенани), роден на 5.05.1989 г., гражданин на Алжир, без документи за самоличност. Лицето не е удостоверило влизането си в Република България по законоустановения ред, а поддържа, че е влязъл в страната от Гърция с цел преминаване през България към трета страна. Срещу Хишем Кенани е издадена Заповед рег. № П-46 от 3.09.2011 г. на зам. началника на ГПУ-Видин, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". Административният акт е връчен на чужденеца на 3.09.2011 г. Със Заповед № П-47/3.09.2011 г. на зам. началника на ГПУ - Видин на осн. чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ чужденецът е настанен в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" - ГДОП. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ органът, издал заповедта за принудително отвеждане до граница, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането, когато чужденецът е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. Следователно предвидените от законодателя предпоставки за издаване на индивидуален административен акт, с който се допуска принудително настаняване в СДВНЧ, са наличие на изрична заповед за наложена ПАМ по чл. 39, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ и кумулативно наличие на поне едно от трите обстоятелства - чужденецът да е с неустановена самоличност, да възпрепятства изпълнението на заповедта, или да съществува опасност от укриване. Като е приел, че в контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за настаняване в СДВНЧ административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност и е постановил законосъобразен административен акт, Административен съд - Видин е приложил правилно материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради наличие на висящо производство за предоставянето на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, вкл. относно приложението на нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ, изцяло се споделя от настоящия състав. Несъстоятелни са касационните съображения за противоречие на първоинстанционния акт с разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ, L 348/98 от 24.12.2008 г.), които са транспонирани във вътрешното ни законодателство с ДР на § 1 от ЗИДЗЧРБ (ДВ, бр. 36/2009 г.). Съгласно чл. 15, ал. 4 от Директива 2008/115/ЕО освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато: а) е налице опасност от укриване; или б) засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В конкретния случай настаняването на чужденеца в СДВНЧ е обосновано поради съществуващата опасност същия да се укрие, доколкото лицето е с неустановена самоличност, без лични документи и адрес на територията на Република България. Той не би могъл да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, укривал се е от полицейския наряд, поради което обосновано е прието, че съществува основателна опасност отново да се укрие и по този начин да възпрепятства изпълнението на наложената му ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Република България". Ето защо, като е отхвърлил жалбата на Хишем Кенани, гражданин на Алжир, срещу срещу Заповед № П-47/3.09.2011 г. на зам. началника на ГПУ - Видин за настаняване на чужденеца в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" - ГДОП, Административен съд - Видин е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, поради което при липса на отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение