Решение № 3736 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2016 г.

Решение № 3736 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Д-р Н. В." АД гр. К., представлявана по делото от пълномощника адв. Д. Д., срещу решение № 23 от 1.02.2016 г., постановено по административно дело № 299/2014 г. по описа на Административен съд - К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана № РД-20-16 от 14.10.2014 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - К. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата му до първоинстанционния съд против писмената покана се уважи или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Възвежда и искане за присъждане на разноските по делото. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - К., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. И., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което моли последното да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, за което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - К., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че административното производство е започнало по заповед на директора на РЗОК - К. за извършване на пълна медицинска проверка - за периода 1.12-31.12.2013 г. по изпълнение на договор № 100376 от 9.02.2012 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Констатациите от извършената проверка са оформени в констативен протокол от 14.02.2014 г., в който подробно са описани констатираните от проверяващите нарушения с обстоятелствено описани истории на заболяването. Съставен е протокол за неоснователно получени суми № РД-20-16/14.02.2014 г., в който са посочени суми по видове дейности Издаден е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на акта е издадено наказателно постановление № РД-20-15/12.03.2014 г. от директора на РЗОК - К. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) във връзка с чл. 174, ал. 1; чл. 171, т. 1; чл. 181, т. 6, б. "а" от Национален рамков договор за медицински дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарския съюз за 2014 г. (НРД за МД за 2012 г.), във връзка с Приложение № 16 от НРД за МД за 2012 г. и във връзка с Приложение № 2Б към ПМС № 353/27.12.2012 г. и на основание чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО са наложени имуществени санкции, всяка от по 200 лв. за всяко от констатираните 13 нарушения. Наказателното постановление е обжалвано, но след проведено съдебно производство е потвърдено НП № РД-20-15/12.03.2014 г. Наказателното постановление е влязло в сила на 10.10.2014 г., вследствие на което на основание чл. 76б от ЗЗО законосъобразно е издадена процесната писмена покана № РД-20-16/14.10.2014 г. Тя е издадена на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО след влизане в сила на НП за посочените в него 13 на брой административни нарушения, които са описани както следва - по т. 1, 7, 9 и 11 - нарушения на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Методика за заплащане на дейностите в болничната помощ, представляваща Приложение № 2Б към чл. 2 на ПМС № 353/27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО (отм.) във връзка със задължението на НЗОК да заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай при изпълнение на задълженията на изпълнителя по осигуряване на пациентите на непрекъснатост на болничната помощ и грижите (ежедневно наблюдение и престой на пациента в ЛЗ), координация между специалистите, които ги осъществяват, както и осигуряване на координация със структури на извънболнична и болнична помощ, съобразена с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната КП - при дехоспитализация на пациента с цел довършване на лечебния процес. По т. 12 и 13 - нарушения на чл. 8 от Методика за заплащане на дейностите в болничната помощ, представляваща Приложение № 2Б към чл. 2 от посоченото по-горе ПМС № 353/27.12.2012 г., съгласно която правна норма НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. По т. 3, 4, 5 и 6 - нарушения на чл. 200 от НРД за 2012 г. за медицинските дейности поради неспазени критерии за дехоспитализации. По т. 8 и 10 - нарушения на чл. 200 от НРД за 2012 г. за медицинските дейности поради липса на индикации за хоспитализация. Общият сбор от неоснователно получените суми е 7 541 лв. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната писмена покана Административен съд - К. е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия и процедури, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решението на Административен съд - К. е правилно и изводите му като обосновани и материално законосъобразни се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С влизането в сила на наказателно постановление № РД-20-15 от 12.03.2014 г., издадено от директора на РЗОК - К., следва да се приеме безпротиворечиво, че вменените с него на МБАЛ "Д-р Н. В." АД гр. К. нарушения действително са били извършени и спорът в тази връзка е окончателно решен. Според чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. От това следва, че приетото за установено във връзка с него не подлежи на ново оспорване, съответно доказване. С издадената писмена покана № РД-20-16/14.10.2014 г. административният орган търси възстановяване на сумите, получени без правно основание, предвид доказаните нарушения, предмет на наказателно постановление № РД-20-15 от 12.03.2014 г. на директора на РЗОК - К. Видно от данните по делото - представените доказателства, приетите две медицински експертизи, сумата за възстановяване, посочена в писмената покана, е правилно определена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че писмената покана е издадена на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО след влизане в сила на наказателно постановление № РД-20-15 от 12.03.2014 г. Относно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс - чл. 84 от ЗАНН. Според чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила решения са задължителни за съдилищата по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е дееца и наказуемо ли е деянието. В тази връзка не може да бъде възприета тезата на касатора, че в производството по съдебно обжалване на писмена покана изх. № 20-16/14.10.2014 г. на директора на РЗОК - К., решаващият състав на административния съд е трябвало отново да изследва въпроса дали процесните дейности действително са били извършени. След като с влязло в сила наказателно постановление са били безспорно установени нарушения на условията и реда за оказване на болнична помощ, извършените в нарушение на условията и реда за оказване на болнична помощ дейности се считат за неизвършени и не подлежат на заплащане от НЗОК. Както правилно е приел първоинстанционния съд, отмяната на чл. 105а от ЗЗО, обн. ДВ, бр. 48/2015 г., в сила от 30.06.2015 г., не влияе върху извода на съда за законосъобразност на административния акт с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Член 76б, ал. 1 от ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания. Следователно извършването на нарушения по ЗЗО има за последица освен налагане на административни наказания, и възстановяване на платените от НЗОК суми за медицински дейности, тъй като те, защото са извършени в нарушение на закона, са неоснователно платени. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Оспорената писмена покана е издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на реда, установен в чл. 74, ал. 3 и 4 и чл. 76б от Закона за здравното осигуряване. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора няма основание да бъде уважено и акцесорното касаторово искане за присъждане на разноските по делото, а доколкото ответникът по касация не е претендирал такива, то те не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,