Решение № 12586 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2012 г.

Решение № 12586 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните против решение № 2081/19.04.2012 г. по адм. дело № 7376/2011 г. Административен съд - София град, с което е обявена за нищожна заповед № ОСПД - 1503 от 01.03.2011 г. на същия административен орган за преназначаване на държавен служител, отменен е отказът на същия административен орган за заплащане на пътни разноски във връзка с преназначаването и преписката е върната на органа за произнасяне със съответни актове при спазване на указанията. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е недопустим, тъй като заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на е предмет на обжалване и липсват основания за определяне на пътни разноски. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Спазени са и изискванията на чл. 212 от АПК, като са посочени касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3, пр. 1 и 2 от АПК. Поради това настоящата инстанция приема, че касационната жалба е допустима, а доводите на ответницата в обратния смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С оглед изразените в хода на делото по същество доводи за незаконосъобразност на заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. и искане за нейната отмяна, изменено в представената писмена защита в претенция за обявяване на нищожността на административния акт, административният съд правилно приема, че предмет на оспорване е цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, независимо, че тази претенция е в противоречие с останалите доводи и искания на жалбоподателката, свързани с отмяна на отказа на административния орган да й заплаща пътни разноски, които имат смисъл само, ако заповедта за преназначаване е действителна. Незаконосъобразно обаче е заключението на съдебния състав за нищожност на оспорената заповед, с която Силвия Канева е преназначена от главен инспектор в отдел ДВСК при РВМС - Ямбол на длъжност "главен експерт" в отдел "Лабораторни дейности" ОДБХ - Сливен. Действително заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в противоречие с чл. 82, ал. 1 от ЗДСл не е дадено предварително писмено съгласие на служителката. Този порок е съществен, обосновава незаконосъобразност на издадена заповед и е основание за отмяната й, но не я опорочава до степен на нищожност, тъй като не води до липса на волеизявление от страна на административния орган. В този смисъл е и решение № 7408/04.07.2006 г. по адм. дело № 2149/2006 г. на Върховния административен съд, на което първоинстанционния съд се позовава. Основанията за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен в случая обаче не могат да бъдат разгледани, тъй като жалбата е подадена след изтичане на предвидения в закона срок за оспорване на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят по отношение на тяхната законосъобразност (чл. 145, ал. 1 от АПК) в 14- дневен срок от съобщаването им. В разглежданата хипотеза заповедта е съобщена на Канева на 08.03.2011 г., както последната сама твърди в жалбата си, а жалбата е подадена на 17.08.2011 г., т. е. месеци след изтичане на срока за оспорване. Обстоятелството, че заповедта не е подписана от служителката не променя горния извод, тъй като релевантен за срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е моментът на съобщаване на акта, а съобщаването съгласно чл. 61, ал. 2 от АПК може да бъде и устно. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град в частта, в която е обявена нищожността на заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните преписката е върната за ново произнасяне е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Канева да бъде отхвърлена. В частта, в която е отменен отказа на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните за заплащане на пътни разноски и преписката е върната на органа за ново произнасяне, решението също е незаконосъобразно. Искането на жалбоподателката е за заплащане на пътни разноски на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДСл във връзка с извършеното преназначаване. Цитираният текст препраща към правилото на чл. 81б, ал. 4 от ЗДСл, според което пътни разноски се дължат на служителя при промяна на населеното място, в което живее. Този извод се налага от анализа на текста, който предвижда заплащане на разноски за служителя и членовете на семейството му, такива за преместване на покъшнината, както и заплата за дните на пътуване и още два дни. В случая преназначаването на служителката в друго населено място не е свързано с промяна на местоживеенето й, поради което разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от ЗДСл не може да се приложи. По тези съображения отказът на изпълнителния директор на агенцията да удовлетвори искането на това основание е законосъобразен, а жалбата неоснователна и подлежи на отхвърляне. Ето защо като приема обратното съдът постановя решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено. Изложените от съдебния състав съображения, свързани с наличието на друго основание, различно от нормата на чл. 82, ал. 5 от ЗДСл за предвиждане на пътни разноски за служителката, в случая не се споделят от настоящата инстанция, тъй като не се обхващат от предмета на направеното искане и от основанието за отказ на органа, на чиято база съдът е длъжен да извърши преценка за законосъобразността на съответния административен акт. Отделно от това цитираните постановления на Министерския съвет за изпълнение на държавния бюджет в Република България, регламентират разходите, които държавните органи и бюджетните организации имат право да извършват в полза на работниците, като елемент от бюджета на съответна организация, т. е. това са правоотношения, които засягат изпълнението на бюджета и не тези между органа по назначаване и държавните служители. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Силвия Канева за обявяване нищожността на заповед № ОСПД - 1503/01.03.2011 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и за отмяна на отказа на административния орган да заплаща пътни разноски на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДСл да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответницата следва да заплати на касатора сумата 150.00 възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,