Решение № 36 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 507/2008 г.

Решение № 36 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 507/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на И. М. Ш.,Е. М. М., А. М. Ш., С. М. и Е. М. Ш., чрез пълномощника адв. С срещу решение № 31 от 8.03.2007 г. по гр. д. № 326/2006 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 20.12.2005 г. по гр. д. № 629/2005 г. на Районен съд гр. С. по отхвърлен иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за установяване на правото на собственост по отношение на земеделски имот, ливада м. "Голяма ливада" в землище с. А., което право е претендирано в конкретни граници и местонахождение в полза на ищцовия наследодател М към момента на колективизацията и завземането на ливадата от ТКЗС. В касационната жалба се съдържа искане за отмяна на решението поради нарушения на съществени процесуални правила, състоящи се в необсъждане на доводи и доказателства - нарушение на чл. 188 ГПК, както и поради необоснованост . Необосновано е прието, че до внасянето на имота в ТКЗС не се установява придобиване по давност и неправилно въззивният съд е интерпретирал твърденията на ищците, не е преценено заключението на вещото лице по делото. Съображения са развити в касационната жалба. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, III г.о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чийто предмет е спорното право на собственост в полза на наследодател М към момента на колективизацията, по отношение на една площ от 790 кв.м, част от ливада в м. "Голяма ливада", сега съставляваща част от имот № 3518 по плана, землище на с. А., определен за възстановяване на ответниците като бивша собственост на Н. К. И двете страни не разполагат с писмени доказателства за точното местоположение на имотите, притежавани към спорния момент от наследодателите им в една и съща местност, не съществуват запазени стари, възстановими реални граници. Права са били заявени от страните въз основава на записвания в емлячен регистър и не може да се направи извод за съвпадащи насрещни претенции при постъпване на заявленията, т.е че с различни заявления насрещните страни са претендирали един и същ имот, спорът е възникнал в резултат на действията по техническо определяне на земите, подлежащи на възстановяване. Обстоятелствените си твърдения ищците са изменили в хода на процеса и въззивният съд е приел за недоказано изтъкнатото придобивно основание наследствено правоприемство, при липса на данни кой е наследодателя, и по отношение на каква конкретна площ, в какви граници е упражнявана фактическа власт. Показанията на единствения изслушан свидетел Я съдът е обсъдил като е приел, че не се установяват твърденията М. Ш. да е притежавал ливада там, където ищците понастоящем претендират, освен това не са установени конкретните факти, посочени като придобивно основание и упражняване на владение в полезен за давността срок, до внасяне на имота в ТКЗС. Решението е правилно, изводите на Смолянски окръжен съд са обосновани. Въззивният съд е приел за решаваща липсата на установено придобивно основание до момента на колективизацията, показанията на изслушания свидетел за имот "отвсякъде заобиколен с гора" с единствен съсед - наследници на братя К, не подкрепят извод за установено местонахождение. Въззивният съд е обсъдил показанията и преценката при обсъждането на гласни доказателства не подлежи на касационен контрол по същество, щом процесуалните правила не са били нарушени. Събраните гласни доказателства правилно са преценени като недостатъчни с оглед установяването на периода на владение и конкретното местонахождение на спорната земеделска земя, предмет на реституция по ЗСПЗЗ. Неоснователно е оплакването, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ищците . Несъгласието на касаторите с изводите на въззивната инстанция не обуславя задължително извод за необсъждане на фактически и правни доводи, още повече когато такива поначало липсват в реда на едно ясно и последователно обстоятелствено изложение. Във въззивната си жалба Ш. са изоставили твърдението си за притежание на спорния имот в съсобственост и са заявили теза, че М. Ш. и Н. К. са притежевали самостоятелни ливади в съседство, че показанията на доведения свидетел доказват иска, ако правилно се съобразени косвените писмени доказателства. Въззивният съд е обсъдил този довод, като е изложил обосновани мотиви защо приема претенцията за недоказана . Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е дал основание за касиране на решението, като не е възприел заключението на вещото лице като установяващо индивидуализация на спорния имот. Констатациите на експерта инж. С се отнасят до графичното посочване на терена, за който страните спорят и съдържат изложение на действията на ОСЗГ по идентификация към настоящия момент, а не във връзка с разположението на притежавани от наследодателите ливади в м. "Голямата ливада" към относимия минал момент. В съобразителната част на решението съдът е изтъкнал направените от вещото лице фактически констатации, а в решаващата си дейност правилно е съобразил, че същите нямат отношение към основанието на иска. Предвид горното касационната жалба е неоснователна, и решението на Смолянски окръжен съд, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.