Решение № 5383 от 3.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу решение 45/21.10.2021 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело 665/2020 г., с което, по жалбата на Г. Ганчева, гр. Русе, [улица], отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03001819008451-091-001/21.08.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 244/04.11.2020 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, с който спрямо Ганчева са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ в размер на 5104 лв. и лихви за забава, възлизащи на 3270,17 лв. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на съда за изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК към датата на образуване на ревизионното производство и за момента, към който същото следва да се счита образувано. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу отменения с него ревизионния акт. Моли за присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касация Г. Ганчева чрез адв. Чакъров в писмен отговор аргументира неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за правилност на обжалваното решение. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С обжалваното решение е разпоредена отмяна РА, потвърден при оспорването по административен ред, с който в тежест на Ганчева са установени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5104 лева и лихви за забава в размер 3270,17 лева. Според фактическите установявания на административния съд поставящият началото на ревизионното производство акт е Заповед за възлагане на ревизия Р-03001819008451-020-001/23.12.2019 г., която е връчена на адресата си по електронен път на 13.01.2020 г. Според инстанцията по същество срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ревизионното производство за установяване на задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. е изтекъл на 31.12.2019 г., а началото на производството е поставено с връчването на ЗВР на 13.01.2020 г. Пропускането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е възприето като нарушение на администратовнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на РА. Решението е правилно. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК към момента на образуването на ревизионното производство за установяване на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Задълженията за подоходен данък са за 2013 г. При действието на чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ се подава до 30 април на годината, следваща тази на придобиване на дохода. Това е и срокът за внасяне на данъка /вж. чл. 67, ал. 4 ЗДДФЛ в ред. до ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./. Следователно при действието на чл. 109, ал. 1 от ДОПК 5-годишният срок за образуване на производство за установяване на данъци тече от 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2020 г. /чл. 22, ал. 3 от ДОПК/. Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК и връчването на тази заповед на ревизираното лице с аргумент от чл. 114, ал. 1 ДОПК. Елементите на фактическия състав се осъществяват сукцесивно и ревизионното правоотношение се поражда от момента на връчването на ЗВР. В разглеждания случай по удостоверяването от приходната администрация, ЗВР е връчена на 13.01.2020 г., т.е. ревизионното производство не е било започнало към 01.01.2020 г. В съдебната практика преобладава разбирането, че срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е преклузивен /макар да е предвидена възможност за спирането му по чл. 109, ал. 2 от ДОПК/. Касаторът не установява основания за спиране на срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Изтичането на срока е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният при наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен, а отмяната му с първоинстанционното решение - правилна. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на Административен съд Русе с присъждане на своевременно поисканите от Ганчева разноски за процесуалното й представителство през настоящата инстанция, които са в размер на 750 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение