Решение № 12532 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Т. Х., против решение 25582/28.07.2025 г., постановено по адм. дело 2694/2025 по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът, чрез процесуален представител, обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена защита, съдържаща доводи, идентични с развитите в касационната жалба. Моли за отмяна на решението. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците, представляван от юрк. Хичовски оспорва касационната жалба. Представя писмени доказателства - два броя писмени справки за актуалното състояние в Сирийската арабска република от 31.09.2025 г. и 20.10.2025 г. В позиция по същество моли за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ю. Т. Х., [ЛНЧ], гражданин на Сирийската арабска република, против Решение 1958/25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по молба с рег. УП-34559/12.09.2024 г. за предоставяне на международна закрила, подадена от Ю. Т. Х., роден на [дата]., гражданин на Сирия, [заличен текст] по националност, вероизповедание [заличен текст], семейно положение неженен. На 18.12.2024 г. е проведено интервю с чуждия гражданин, на което кандидатът е заявил, че е роден в Сирия, живял е в гр.Дараа, но заради войната, през последните 5-6 години постоянно се местели в различни квартали на града. Домът им бил разрушен. Родителите му, брат му и сестра му останали в гр.Дараа, район Алибхар, живеели под наем. Не напуснали Сирия всички заедно, защото нямали достатъчно средства. Заявил, че е с [заличен текст] етническа принадлежност и поради това е заплашен. Идвали терористи и ги изнудвали, казвали им да се махат. Напуснал Сирия в края на месец август 2024 г., заедно с брат си, нелегално за Турция, но не останали там, като целта на пътуването им била България. Пристигнал в страната незаконно, на 11.09.2024 г. Предал се в гр. Харманли. Не е бил арестуван или осъждан в страната си на произход, не членува във въоръжена групировка или политическа партия, не са му отправени лични заплахи, но веднъж, преди седем месеца, твърди, че бил ударен, без да конкретизира от кого и поради каква причина. Като причина за напускане на държавата на произход сочи групировките, както и това, че условията за живот станали трудни. Преди да напусне Сирия, преди три години го търсили от редовната армия за казарма. Заявява, че от групировките ги изнудвали за пари, когато им казвали, че нямат пари, те искали да воюват с тях срещу редовната армия, а ако не желаят, щели да бъдат убити. Сочи, че дори и да се премести на друго място, където има кюрди, пак щели да го търсят да се сражава за тях. Преди да напусне Сирия, редовната армия и терористичните групировки се сражавали. Към момента на интервюто роднините му съобщавали, че положението в Дараа е много лошо. Счита, че ако се върне в Сирия, ще бъде убит от терористите. При така установеното от фактическа страна АССГ е счел за правилни и кореспондиращи със събрания доказателствен материал изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и за липса на материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е посочил, че за молителя липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставена международна закрила в Република България. Намерил, че не са установени и предпоставките по чл.9 ал.8 от ЗУБ. Съдът е посочил, че в бежанската история не са изтъкнати конкретни действия на преследване по причините, посочени в чл.8 ал.1 от ЗУБ, нито спрямо молителя са установени посегателства, чиято системност и мащаб да достигат до границата на преследване по смисъла на чл.8 ал.4 от ЗУБ. Съдът е направил извод, че въпреки настъпилите промени в страната на произход на кандидата за закрила, при падането от власт на Башар Асад, не се установява съществена промяна в общественополитическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите и да са налице предпоставки за преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за наличието на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход. Първоинстанционният съд след обстоен и много подробен анализ на представените и приети като доказателство по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ на базата на насоките за Сирия на Агенцията за убежището на Европейския съюз (АЕСОУ), е приел, че не се установява наличие на въоръжен конфликт в тази страна, достигащ граници, представляващи заплаха за живота и здравето на цивилното население. В конкретния случай приел, че не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ. В заключение административният съд е извел извод, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издадено е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в тези доказателствени източници. Изводите на решаващият съд са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При правилно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, както и с информацията от предоставената справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че съдът неправилно е приел, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8 ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Съдът подробно е обсъдил обществено политическата обстановка в Сирия в контекста на изложената от чуждия гражданин бежанска история, като правилно е приел, че по отношение на чуждия гражданин не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АССГ в тази връзка, като на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съда) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Съдът е направил изключително обстоен анализ на обществено политическата ситуация в Сирия, въз основа на което е приел, че жалбоподателят не притежава рисковите профили, посочени във визираната актуална информация относно страната му на произход. Жалбоподателят е заявил [заличен текст] етническа принадлежност, но следва да се отбележи, че не произхожда от регион, който е традиционен за обитаване от тази етническа общност - градове, които исторически са били населени с голямо кюрдско население като Африн, Кобани, Камишли и Ал Хасака, всички разположени в северната и североизточната част на страната. Цитираната актуална информация относно Сирия не съдържа данни, че новата преходна администрация извършва действия на преследване спрямо кюрдите. Самият жалбоподател не посочва конкретна групировка, която е осъществявала действия спрямо него, като общо ги назовава терористичните групировки . Съдът е посочил, че според актуалната информация провинция Дараа е почти изцяло под контрола на HTS, т.е. на управляващите, които не преследват кюрдите. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа non-refoulement , установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Наред с горното, по делото не са установени елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Правилно съставът на АССГ е отбелязал, че отсъстват данни търсещият закрила да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. В касационното производство не се представят данни и доказателства за промяна в обстановката в страната по произход на молителя, които да са основание за други изводи. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че съдът неправилно е приел, че не са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като по време на интервюто чуждият гражданин не е бил представляван от адвокат, както и не са му разяснени правата, че може да ползва правна помощ по време на провеждането му. Видно от материалите по делото на чуждият гражданин са били предоставени Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците подали молба за закрила в Република България към които е приложен списък на организациите работещи с бежанци и чужденци подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС ( л.63 от адм.д. 2694/2025г.). Същите са му били връчени в присъствието на двама свидетели и преводач. Оспореното решение 1958/25.02.2025 г. на председателя на ДАБ също е бил връчено на чуждия гражданин в присъствието на преводач, като е посочено, че е запознат с текста му, на език, който разбира. С оглед изложеното настоящият съдебен състав, намира че обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение