Решение № 4055 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 454/2018 г.

Решение № 4055 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 454/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. К. С. от гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 1897 от 07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1214/2016 г. по описа на Административен съд - П., с коeто е отхвърлено оспорването й на Решение за отказ № 1602543/05.04.2016 г., постановено от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърдено с Решение № 325/27.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че съдът е игнорирал всички приети по делото доказателства и е кредитирал единствено заключението на вещото лице. Счита за неверен извода на експерта, че през периода 2006-2011 г. се е осигурявала чрез Осигурителна каса П., чрез която през този период е поддържала в изправност само здравно-осигурителните си вноски. В тази връзка излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени атакувания акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност, при оставяне в сила на съдебното решение, претендира то да бъде отменено в частта му за разноските чрез редуцирането им до размер от 100 лв. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" П., чрез процесуален представител, с писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на обжалване пред Административен съд - П. е обосноваността и законосъобразността на решение за отказ № 1602543/05.04.2016 г., постановено от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърдено с решение № 325/27.05.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., с което на Е. К. С. е отказано възстановяване на сумата от 1 744 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение е издадено след извършена проверка по повод подадено от лицето искане за възстановяване с вх. № 94-00-2288/17.03.2016 г., с което Е. К. С. е претендирала възстановяване на надвнесена сума за осигурителни вноски в размер на 1744 лв. В производството по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК, проверяващият орган е счел, че не е налице основание за възстановяване на ЗОВ поради липса на доказателства за недължимо внесени суми. Приел е, че на основание чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. Констатирал е, че за периода от 2010 г. до 2014 г. лицето е подало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които е декларирало доход от упражняване на дейност като свободна професия. На 23.03.2014 г. С. е подала коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. и годишни декларации образец 6 за 2011 г. и 2012 г., които до този момент не са били подавани. На 23.02.2015 г. е подало и коригиращи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. В обобщение е приел, че авансови вноски за ДОО и ЗО са правени през 2011 г. и 2012г, като към 31.12.2012 г. тези авансови вноски са били налични в ДОС на лицето, като сумите са обвързани на 20.03.2014 г., след подаване на годишните декларации образец 6 за 2011 г. и 2012 г. В решението за отказ е посочено, че недължимо внесени суми за 2011 г. за ДОО - 11.78 лв. и за ЗО - 4.98 лв. и за 2012 г. - за ЗО - 3.06 лв. са възстановени с АПВ № 1501111/09.03.2015 г. Посочено е, че към 05.04.2016 г. ДЗЛ има изискуеми задължения в размер на 158.45 лв. - лихви върху ДДФЛ за периода от 03.05.2012 г. до 12.12.2015 г. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, неоспорена от страните, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че С. е внасяла осигурителни вноски за здравно осигуряване върху месечен избран доход и лихви за забава чрез Осигурителната каса при АК - П. от учредяването й по години и по месеци до датата на заключението. Уточнил е, че осигурителни вноски за социално осигуряване са превеждани чрез Осигурителната каса при АК - П. от учредяването й до датата на пенсионирането на С. - 03.10.2011 г. Относно необвързаните суми по партида ДОО в размер на 1 023.91 лв. и по партида ЗО - в размер на 720.09 лв. вещото лице е установило, че това е било моментно състояние по ДОС на жалбоподателката поради неотчитане в срок на декларации образец 6 за всеки от отчетните периоди. Към 30.04.2014 г. няма неусвоена сума по ДОС на С.. След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че основният спорен въпрос между страните е представляват ли надвнесени вноски необвързаните суми по данъчната сметка на С. по партида ДОО - 1 023.91 лв. и по партида ЗО - 720.09 лв., установени към датата на изготвянето на заключението на вещо лице по адм. дело № 2336/2012 г. на Административен съд - П.. В този контекст решаващият състав е съобразил, че декларирането на задължителните осигурителни вноски се извършва с декларация обр. 6 в срок до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. Посочил е, че за да бъдат обвързани внесените суми за данъци и осигурителни вноски по ДОС е необходимо задълженията за данъци и осигурителни вноски да бъдат декларирани. Въз основа на заключение по ССчЕ съдът е приел, че към 30.04.2014 г. няма неусвоена и неразпределена сума по ДОС на жалбоподателката, тъй като едва след подаване на годишните декларации образец 6 за 2011 г. и 2012 г. спорната сума е била обвързана и разпределена. В допълнение е акцентирал и върху приложения по делото стабилен акт за прихващане или възстановяване № П-16001615077199-004-001 от 18.05.2015 г., в който е посочено, че няма надвнесена сума. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната. Между страните не е спорно, че С. е регистрирана като упражняваща свободна професия - адвокат и в това си качество е задължена да внася осигурителни вноски за своя сметка като самоосигуряващо се лице. За да бъдат обвързани внесените суми за данъци и осигурителни вноски по ДОС на лицето е необходимо задълженията за данъци и осигурителни вноски да бъдат декларирани. Несподелима е тезата на касатора, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал заключението на експерта по проведената ССчЕ. Същото е ценено в съвкупност с останалите относими доказателства, а релевираните възражения към изводите на вещото лице е следвало да бъдат заявени своевременно след изслушването му. С. е присъствала на това открито съдебно заседание и не само, че не е оспорила експертизата, но и е заявила желанието си тя да бъде приета като доказателство по делото. Пред нея е била открита възможността да поиска повторна експертиза, но това не е сторено, с оглед на което не би могло да се приеме, че е нарушено правото й на справедлив процес. Правилно първоинстанционният съд въз основа на констатациите на експерта е приел, че след като към 30.04.2014 г. няма неусвоена и неразпределена сума по ДОС на Е. С., то няма надвнесени суми, които да подлежат на възстановяване. Този извод се съдържа и в приложения по делото стабилен Акт за прихващане или възстановяване № П-16001615077199-004-001 от 18.05.2015 г. Достигайки до същото заключение, административният съд правилно е приложим материалния закон и е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са аргументите на касатора за приложимост на чл. 24 от Наредбата за правната помощ, тъй като спорът е с определен материален интерес, който е съобразен от първоинстанционния съд при произнасянето по отговорността за разноски. Същият обуславя и размера на дължимото от касатора на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, възлизащо на сумата от 352 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение