Решение № 12575 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните срещу решение 4547/06.07.2023 г., постановено по адм. д. 4210/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като недопустимо, евентуално като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо и да се остави без разглеждане жалбата на Д. Дамянов, а при условията на евентуалност да бъде отменено съдебното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против Заповед РД-49-163/10.04.2023 г. на министъра на земеделието. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Д. Дамянов оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от лице, което е правоприемник на страна пред първата инстанция, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 4547/06.07.2023 г., постановено по адм. д. 4210/2023 г. по описа на АССГ е отменена Заповед РД-49-163 от 10.04.2023 г. на министъра на земеделието, с която на основание чл. 168, т. 1 и т. З от Закона за горите (ЗГ) е освободен Д. Дамянов от длъжността директор и член на управителния съвет - представител на Държавата в Югозападно държавно предприятие, гр. Благоевград и е прекратено правоотношението по Договор за управление РД58-15/07.04.2021 г. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед не съдържа мотиви, от които да се формира преценка налице ли са предпоставките за предсрочно уволнение, в резултат на което е обосновал извод за нейната незаконосъобразност. Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо като постановено от законоустановен, но некомпетентен съд по жалба, подадена против неподлежащ на оспорване по реда на АПК акт. С отменената от първата инстанция Заповед РД-49-163/10.04.2023 г. на министъра на земеделието е освободен Д. Дамянов като директор и член на управителния съвет - представител на Държавата в Югозападно държавно предприятие, гр. Благоевград и е прекратен сключения с него Договор за управление РД58-15/07.04.2021 г. Тази заповед е издадена на основание чл. 168, т. 1 и 3 от ЗГ във връзка с чл. 5, ал. 9 от Договора за управление РД58-15/07.04.2021 г.. и одобрен доклад с рег.индекс 93-2205/10.04.2023 г. на заместник министъра на икономиката. На основание чл. 163 от ЗГ за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение 1. Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Югозападното държавно предприятие е едно от шестте държавни горски предприятия според списъка по приложение 1 на ЗГ. АССГ правилно е приел за установен от фактическа страна, че на Д. Дамянов е възложено да управлява и представлява това държавно предприятие, за което министърът и Д. Дамянов са сключили договор за управление, прекратен от едната страна по него с атакуваната пред първата инстанция заповед. От съдържанието на волеизявлението на министъра е видно, че то е направено при упражняване на правото на собственост на държавата в държавното предприятие и се изразява в освобождаване на представителя на собственика и прекратяване на правоотношението, възникнало по повод това му качество. Правомощието на министъра да упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия и да назначава и освобождава членовете на управителните съвети са регламентирани в чл. 168, т. 1 и 3 от ЗГ, на които разпоредби той и се е позовал при издаване на атакуваната пред АССГ заповед. Действително редът за назначаване на управител или член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие и основанията за прекратяване на сключените с тях договори за управление са регламентирани в чл. 20 - 24 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), но съществуването на специална процедура за определяне на персоналния състав на тези органи не обуславя характера на правоотношението, което възниква в резултат от сключването на договора за управление. Правоотношението между министъра, действащ при упражняване на правото на собственост на държавата по отношение на държавното предприятие, и управителя на държавното предприятие във връзка с управлението на държавното предприятие не е административно. Договорните отношения не предполагат съобразяване с принципа на власт и подчинение, поради което прекратяването им не се урежда от правилата на административното право. Актът, с който се прекратяват правоотношенията с управителя и/или членовете на управителния съвет има гражданскоправен характер и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. При издаване на оспорената заповед и прекратяване на договора за управление с жалбоподателя министърът не е действал в качеството си на административен орган, съответно на орган по назначаването, а като субект, който упражнява правата на държавата на собственик на държавно предприятие. В същия смисъл е непротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд (определение 8950/30.07.2021 г. по адм.д. 7704/2021 г., определение 8969/02.08.2021 г. по адм.д. 6758/2021 г., определение 9068/05.08.2021 г. по адм.д. 7828/2021 г., определение 9956/04.10.2021 г. по адм.д. 8803/2021 г. и мн.др.). Цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика е неотносима към настоящия спор и не е възможна аналогията, направена от първата инстанция с изведените по друг повод правни изводи на отделни състави на Върховния административен съд. Поради неправилно определяне на характера на оспорената пред него заповед АССГ е разгледал по реда на АПК спор, който е гражданскоправен и подлежи на разглеждане от районен съд по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). По изложените съображения и при съобразяване с Тълкувателно постановление 1/29.09.2016 г. по тълкувателно дело 1/2015 г. на Общите събрания на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на Върховния административен съд, обжалваното съдебно решение трябва да бъде обезсилено като недопустимо, а на основание чл. 221, ал. 3, предложение последно от АПК във връзка с чл. 103 и чл. 105 от ГПК делото да се изпрати на Софийския районен съд по компетентност. При наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на обжалваното съдебно решение не подлежат на разглеждане основанията по чл. 209, т. 3 ат АПК, наведените при условията на евентуалност в касационната жалба. При този изхода на спора не следва да бъдат определяни разноски, а направените и претендирани такива да бъдат съобразени от инстанцията по същество с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение