Решение № 13358 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5376/2013 г.

Решение № 13358 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5376/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Андон Стоев Иванов от гр. Благоевград против решение № 204 от 13.02.2013 г. по адм. дело № 855 по описа за 2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Б-57/03.12.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Благоевград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 54а, ал. 1 от КСО и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Представени са нови писмени доказателства. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Благоевград, е оспорил касационната жалба в писмен отговор с приложени към него доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Андон Стоев Иванов от гр. Благоевград против решение № Б-57/03.12.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 011-00-2142-1/02.11.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. За да постанови решението си, Административен съд - Благоевград законосъобразно е приел, че жалбоподателят няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като за него не са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на 01.07.2010 г. Този извод произтича от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че лицето е работило по трудови правоотношения с Община Благоевград, възникнали на основание на Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" (трудов договор № 206/16.10.2009 г. за времето от 19.10.2009 г. до 31.12.2009 г. и трудов договор № 5/11.01.2010 г. за времето от 12.01.2010 г. до 30.06.2010 г.). Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост, материалноправни и процесуалноправни нарушения. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че работниците и служителите, включени в програми за насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма. В т. V. 14 на Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" - 2009 г. (отм.), приета със Заповед № РД01-876 от 10.10.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, е предвидено гарантиране изплащането на месечно възнаграждение на включените в Програмата лица и всички задължителни доплащания по Кодекса на труда, възнагражденията за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда и възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, дължимите вноски за фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство", за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за НЗОК върху тях. Осигуряване за същите социални рискове е предвидено и с т. V. 14 от Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" - 2010 г. (Приложение към Заповед № РД01-959 от 5.11.2009 г. - отм.). Към отговора на касационната жалба са приложени договорите по Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", сключени на 23.12.2008 г. и 23.12.2009 г. между Агенцията по заетостта чрез Дирекция "Бюро по труда" - Благоевград и Общинска администрация - Благоевград чрез кмета на общината, с които по съответната точка 1.5. е предвидено задължение на работодателя за осигуряване на наетите в изпълнение на програмата лица за фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство", за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за НЗОК. Съгласно представената служебна бележка от Бюрото по труда - Благоевград през периодите 15.09.2009 г. - 18.10.2009 г. и 05.01.2010 г. - 11.01.2010 г. Андон Стоев Иванов е бил регистриран като търсещо работа лице. Не е спорно обстоятелството, че трудовите договори с Община Благоевград са сключени в съответствие с Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост". С разпоредбите на Националната програма не е предвидено социално осигуряване за безработица на наетите на работа лица, поради което за жалбоподателя не са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица". За периодите от 19.10.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 12.01.2010 г. до 30.06.2010 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено, лицето не е придобило осигурителен стаж като осигурено за риска "Безработица". Правноирелевантни към преценката за възникване на правото по чл. 54а от КСО са обстоятелствата във връзка с придобития от лицето трудов стаж и осигурителен стаж за пенсия. Придобитият по други трудови правоотношения осигурителен стаж за безработица през последните 15 месеца преди 01.07.2010 г. е с продължителност, която е по-малка от 9 месеца (от 01.04.2009 г. до 15.09.2009 г.). Като е приел, че оспорените административни актове за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени при спазване на материалноправното условие по чл. 54а, ал. 1 от КСО за внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Не се установявят касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,