Решение № 2510 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 367/2017 г.

Решение № 2510 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 367/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Доспатлес" ЕАД със седалище и адрес на управление Д. е подало касационна жалба срещу решението от 02.12.2016 г. по адм. дело № 241/2016 г. по описа на Административния съд- С., с което е отхвърлено оспорването на дружеството против заповед № А-659/25.10.2016 г. на кмета на община Д.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Кметът на община Д. е поискал отхвърлянето на жалбата. "ЕВН Б. Е." ЕАД и Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - сектор "Пътна полиция "- С. не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Доспатлес" ЕАД срещу заповед № А-659/25.10.2016 г. на кмета на община Д., с която било разпоредено затварянето на общински път, граничещ със собствения на дружеството имот с идентификатор № 23025.502.1101, в който се намирало производственото му предприятие. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, без да е налице основание за ограничаване на достъпа до пътя, тъй като нямало обявено бедствено положение. Административният съд е установил, че с докладна записка от 07.10.2016 г. началникът на отдел "ОСУТ" при О. Д. уведомил кмета на община Д. за опасност от възникването на авария, която ще остави без ток няколко населени места, поради подкопаването на електрически стълб в района на промишлената зона на град Д.. В докладната се предлага да бъде затворена за движение отсечката от имот с идентификатор 23025.502.7072, тъй като всяко движение на превозни средства може да предизвика свличане на земни маси и падането на стълба. Със заповед № А-659/25.10.2016 г., на основание чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за защита при бедствия и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища в община Д., кметът на община Д. забранил временно достъпа през имот № 23025.502.7072 по кадастралната карта на град Д. от о. т. 546 до о. т. 554 в кв. 60 по подробния устройствен план на град Д. за срок от 45 дни, считано от 31.10.2016 г. до 14.12.2016 г., в който срок "ЕВН Б. Е." АД да извърши укрепителни мероприятия за обезопасяване на опасния стълб. В заповедта са изложени съображения, че пропадането и свличането на електрически стълб би могло да причини сериозна авария. В посока към бившото предприятие "П." съществувала улица, по която се движат тежкотоварни моторни превозни средства. Поради настъпването на есенно-зимния сезон и валежите, които се очакват, в съчетание с движението на автомобилите, се осъществявал огромен натиск върху земните маси, служещи като основа на стълба, в резултат на което можело да се стигне до неговото свличане. Под стълба преминавало второ трасе високо напрежение и пропадането на стълба би би произвело късо съединение, което да доведе до липсата на захранване с електричество на няколко населени места. От правна страна съдът приел, че заповедта на кмета на община Д. съответства на закона. Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за защита при бедствия кметът на общината имал правомощия да организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването последиците от бедствия. Приложената превантивна мярка била оправдана за предотвратяване на авария и доколкото не се оспорвало наличието на сериозна опасност от подкопаването на електрическия стълб, не можело да се направи преценка за незаконосъобразност на заповедта. С тези мотиви административният съд отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото. Съдът е преценил относимите факти и обстоятелства, но не е изложил точните правни мотиви, отхвърляйки жалбата на "Доспатлес" ЕАД. Касационният жалбоподател основателно възразява, че административното разпореждане на кмета на община Д. не би могло да се основава на Закона за защита при бедствия, тъй като няма обявено бедствено положение. Макар административният орган да е посочил погрешно правното основание, той е упражнил законосъобразно произтичащо от Закона за пътищата негово правомощие. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. Правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет (чл. 23 ЗП). Съгласно цитираната в оспорената заповед разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища, приета от Общинския съвет- Д., за отделни общински и частни пътища или за отделни участъци от тях могат да се въвеждат временни забрани за обществено ползване при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия. Забраните или разрешенията за въвеждане на забрани по ал. 1 по искане на трети лица се издават от кмета на общината след съгласуване със сектор " КАТ-Пътна полиция" при РДВР (чл. 10, ал. 2 НУОП). Цитираните подзаконови разпоредби кореспондират с тези на чл. 9, ал. 3 и 5 от Закона за пътищата, според които собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия, след съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи. Кметът на община Д. е наложил временна забрана за ползване на участък от общинския път поради възникналата аварийна ситуация. Заповедта е съгласувана с началника на сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на вътрешните работи- С., който я е приподписал. Административният орган е действал в кръга на правомощията си и е спазил материалноправните и процесуалноправните изисквания при налагане на принудителната административна мярка с превантивен ефект. Затова касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно по резултат и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд