Решение № 4608 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 869/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на и.д. Директор на ТП на НОИ Шумен срещу Решение 1662 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 319/2024 г. по описа на Административен съд Шумен. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира разноски. Ответникът М. С. А. чрез адв. Христов,в писмени бележки оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени издаденото от Директора на ТП на НОИ Шумен Решение 2153-27-75/11.07.2024г., с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане 2113-27-22#1/02.05.2024г. на Ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково и изпрати преписката на пенсионния орган, първоинстанционният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж на М. А. периода на отглеждане на малко дете от 01.07.1988г. до 18.03.1989г. 23 дни не е действителен осигурителен стаж. Съдът е приел този стаж за действителен, като изключил приложното поле на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Видно от мотивите на първоинстанционния съд, незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права и препраща към изложеното в Решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Правните изводи на съда сочат на зачитане на периода от: 01.07.1988г. до 18.03.1989г. 23 дни,като действителен осигурителен стаж и прибавянето му към вече зачетения от органа действителен осигурителен стаж в размер на 14г. 11м. 10 дни, при което необходимият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж за лицето е налице. Съдът е обосновал в мотивите към съдебния акт придобито от А. право на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, предвид установения необходим действителен осигурителен стаж и навършената от жалбоподателката възраст от [възраст] към 12.07.2023г. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира само върху времето, през което лицето е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете в периода 01.07.1988г. до 18.03.1989г. 23 дни, който според административния орган не е действителен съобразно §1, т.12 от ДР на КСО. От страна на пенсионния орган е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не е действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, а нормата на чл. 9 КСО има действие само за напред. Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно административният съд не е споделил изводите и на пенсионния орган, а и на касационния жалбоподател. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В процесния период относима е и нормата на чл.161 ал.1 и ал.4 КТ/ редакцията към 1986г/,съгласно които предприятието по искане на работника може да му разреши неплатен отпуск до 30 работни дни през 1 календарна година,независимо от продължителността на трудовия стаж-Неплатеният отпуск до 30 работни дни се признава за трудов стаж.С прибавяне на дните ,които по силата на закона се признават за трудов стаж към установения от пенсионния орган осигурителен стаж,правилно първоинстанционния съд е стигнал до извод за наличие на изискуемия стаж за пенсиониране.Подобна уредба е възпроизведена и в сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО. Съгласно последната цитирана разпоредба за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, пред което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията." Според нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Изложеното дава основание да се достигне до извод, че в областта на общественото осигуряване при майчинство законодателят не прави разлика между жените, които не работят, поради отглеждане на децата си и жените, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. В този смисъл не се подкрепя тезата на пенсионния орган и от горестоящия му Ръководител ТП на НОИ Шумен за ограничително тълкуване на чл. 68, ал. 3 от КСО, при преценка дали този стаж е действителен осигурителен и следва да се включи при определяне правото на пенсия на жена отглеждала в спорния период децата си. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, визира понятието "действителен стаж", но не прави изчерпателно изброяване на хипотезите, в които такъв е наличен. Там са включени периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Липсва ограничение за майките, които не са упражнявали реално трудова дейност, но са подлежали на задължително осигуряване. Подобно тълкуване е в съответствие и с нормите на чл. 17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права. В тази връзка и Решение по к. д. 9/2005 г. на КС на РБ. Изложеното и прието от първоинстанционния съд, в оспореното решение, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл. 80 от ППЗП (отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, се подкрепя и от касационната инстанция. Спорният въпрос е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която посочва кой е действителен осигурителен стаж. По този спорен въпрос съдът в обжалваното решение е изложил свои мотиви относно приложението на материалния закон, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Отделно от изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд,че от записите по трудовата книжка се налага извода, че М. А. не е прекъсвала трудовите си правоотношения с работодателя си за спорния период. Липсват данни, а и не се твърди, същата да е ползвала неплатен отпуск в размер, който не следва да се счита за трудов стаж. При непрекъснатост на трудовия стаж, както и при липса на данни, че лицето е работило при непълно работно време, не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл.96, ал.4 от ППЗП (отм.) от страна на административния орган. При липсата на оспорване от страна на касатора,от заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза, приета по делото се установява, че в предприятието работодател е била въведена т.нар. сделна система на заплащане на труда, а отчетността в процесния период е водена от Изчислителния център . При тази система на заплащане на труда произведеният продукт се остойностява и от тази себестойност се изважда калкулирания труд на работната група / бригадата и така се изчислява трудът на всеки работник, приравнен в работни дни. За целта били използвани перфокарти и перфоленти. Когато бригадата изработи над поставената норма, същият труд се отчита като се завишава броят на отработените дни, т.е. посочва се по-голям брой работни дни от тези, които реално бригадата е била на работа. И обратно, когато не се достигне изпълнение на нормата за обекта, се отчитат по-малко работни дни, въпреки че работниците са изпълнявали трудовите си задължения в повече работни дни. В този ред на мисли законосъобразни са изводите на АС-Шумен,че доколкото се касае за предприятие, чиято основна дейност е свързана със строителство, при липса на други документи, касаещи организацията на работния процес и / или присъствена ведомост, че в хипотеза,като изложената е приложима разпоредбата на чл.96, ал.5 от ППЗП (отм.), който сочи, че трудовият стаж на лицата, работили в предприятия, където установеното отчитане на производството не съвпада по време с календарните месеци, поради което броят на отработените надници е по-малък или по-голям от броя на работните дни в календарните месеци, се определя, като се съберат отработените дни през отчитания период и се разделят на 21, съответно на 25. Във всички случаи обаче не може да се зачетат за трудов стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период. От събраните в производството доказателства по несъмнен начин се установява, че през целия период, през който ответника по касация е работила по трудово правоотношение с Домостроително предприятие СМК Шумен , за една календарна година броят на отработените дни, дните на платен, неплатен отпуск и престой надвишава броя на работните дни през годината. С оглед на това правилно съдът е приел, че осигурителният стаж на М. С. А. при този работодател съответства на вписания в трудовата книжка и следва да се зачете в посочения там размер. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски се дължат на М. А. предвид представени доказателства за извършването им в размер на 600 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,