Решение № 14495 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 374/2014 г.

Решение № 14495 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 374/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, против Решение № 1930 от 31.10.2013 г. на Административен съд Бургас, по адм. д. № 2039 по описа за 2011 г., с което по жалба на "ХОВЕНЕС" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Ал. Батенберг", № 5, вх. Г, ет. 3, представлявано от управителя Венелин Иванов Иванов, е отменен Ревизионен акт (РА) № 021000743/21.04.2011 г., на орган по по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-286/17.08.2011 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди през 2006, 2007 и 2008 г. по фактури на доставчиците "Евростроежи" ЕООД, "Металик 05" ЕООД, "Стройкомплекс 06" ЕООД и "Стройинс инвест" ЕООД и за посочените години е определен корпоративен данък, въз основа на увеличение на финансовите резултати за периодите със стойността по фактурите на "Евростроежи" ЕООД, "Металик 05" ЕООД и "Стройкомплекс 06" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки на персонал по процесните фактури с предмет СМР по протокол. Съдът не обсъдил наличния персонален капацитет на ревизираното дружество от специалисти по хладилна техника, нито кое е наложило наемането на фирми за доставка на персонал. Касаторът твърди, че ревизираното дружество само е извършило услугите по монтиране на климатична техника, които не е спорно, че са извършени на конкретни обекти на големи предприятия. Съдът не съобразил, че с доказания персонален капацитет на доставчиците, който не включвал квалифицирани работници по хладилна техника, не било възможно изпълнението на доставките, поради което не следвало съдът да кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза за обратното. Неприложимо било цитираното решение на СЕС по дело С-324/11, а съдът не съобразил мотивите на Решения на СЕС по дела С-285/09 и С-454/98. Решението се оспорва и в частта за разноските като се твърди, че РА бил отменен на базата на новопредставени доказателства, поради което жалбоподателят следвало да понесе направените разноски по чл. 161, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против РА бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба "ХОВЕНЕС" ЕООД, чрез адв. Проданова, оспорва жалбата по съображения в писмените бележки, представени пред първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било реалното изпълнение на фактурираните доставки на строителни услуги от фирмите преки доставчици, чиято специфика е, че се доставя само труд, защото всички материали за монтирането на процесната климатична техника са доставени от възложителя-ревизираното лице, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на РЛ като получател по фактурите и за признаване на разходите по фактурите на три от дружествата - доставчици. За да уважи изцяло жалбата, първоинстанционният съд е съобразил, че не е спорно и е доказано изпълнението на монтаж на климатична техника на конкретни обекти на големи предприятия, по възлагане на ревизираното дружество с негови материали, доставени от него на въпросните обекти. Съдът е взел предвид представените още в ревизионното производство обяснения на управителите на фирмите преки доставчици, потвърждаващи извършването на услугите; приемо-предавателните протоколи, конкретно описващи услугите по монтаж на климатици на конкретни обекти; доказателства за плащане по банков път по фактурите; трудовите договори с физически лица и уведомленията за тях по чл. 62 от КТ, наети за изпълнение на услугите и разчетно-платежни ведомости за заплащането на трудовите им възнаграждения, както и приетите в съдебното производство без оспорване съдебно-счетоводни и съдебно-техническа експертизи и е направил обосновани фактически изводи, че процесните фактури отразяват действително осъществени данъчни събития и получателят по тях има право на данъчен кредит, съответно - няма основание да му се откаже разхода по част от тях. Вещото лице в основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза /стр. 1703 от делото на АС/ е проверило ведомости за работни заплати на фирмите-доставчици за процесните периоди, които не са били оспорени в съдебното производство, а това, наред с другите представени доказателства е убедително доказателство за реалното наемане на ангажираните физически лица . Неоснователно е касационното оплакване за необсъждане от страна на решаващия съд на необходимостта от сключването на договори с доставчиците само за доставка на персонал при наличието на квалифицирана работна за монтаж на климатична техника в ревизираното дружество. Твърдението, че ревизираното лице само, с наличните си работници, е извършило услугите, документирани с процесните фактури, е направено едва в касационното производство, където има забрана за нови фактически установявания. Отделно от това, логично е обяснението на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, че причината за наемане на физически лица чрез фирмите доставчици е с оглед срочността на извършването на услугите, престирани от ревизираното лице като изпълнител на негови възложители на посочените обекти на монтаж на техниката. Основателно ответникът по касационната жалба поддържа, че конкретните основания за отказ на претендираното право в ревизионния акт и потвърждаващото го решение се базират на липса на квалификация на наетите от фирмите доставчици физически лица и недостатъчния им брой за извършване на процесните услуги, както и на обстоятелството, че фирмите доставчици не са платили осигуровки на посочените лица. По материалната незаконосъобразност на тези основания, първоинстанционния съд е изложил убедителни мотиви, основани на обосновани фактически констатации. Относно квалификацията на наетите от фирмите доставчици работници и възможността им да извършат фактурираните, подробно описани в приемо-предавателните протоколи, услуги по монтаж на климатици, съдът се е позовал на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, чийто констатации е следвало да бъдат оспорени пред първоинстанционния съд, а това оспорване е недопустимо с касационната жалба. В съгласие със трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, е изводът на съда, че получателят по реално извършени облагаеми доставки не може да бъде санкциониран с отказ на данъчен кредит по причина, че неговите доставчици не са изпълнили задълженията си за внасяне на осигурителни вноски на наетите от тях работници. Неотносимо, предвид обоснованите фактически изводи за реално изпълнение на услугите по процесните фактури, е цитираното от касатора Решение на СЕС по дело С-285/09 г. В ревизионното производство и пред съда е твърдяно, но не е доказано "представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата", за които се отнасят т. 48 и т. 49 от мотивите на решението. Решението е правилно и в частта за разноските. Съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. Случаят не е такъв, защото, както се посочи по-горе, а това се вижда и от мотивите на потвърждаващото РА решение на директора на Д"ОУИ", ревизираното лице и неговите доставчици още в ревизионното производство са представили описаните по-горе писмени доказателства и ангажираните в съдебното производство експертизи са във връзка с опровергаване на констатациите, които органите по приходите са направили, въз основа на тези доказателства. Предвид изложеното, решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение