Решение № 5534 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2017 г.

Решение № 5534 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 167 от 10.01.2017 г., постановено по административно дело № 11297 по описа за 2016 г., Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на Г. И. К. от гр. С. срещу решение № 2153-21-347 от 21.10.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - С. град и потвърденото с него разпореждане № 431116/31 26.04.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - С. град. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Г. И. К. от гр. С. с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, аргументи в подкрепа на което са изложени от касатора и в съдебно заседание. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - С. град, не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. С разпореждането от 26.04.2016 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - С. град от 21.10.2016 г., ръководителят на "Пенсионно осигуряване" на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е отказал да измени отпуснатата на Г. И. К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по представено от последния със заявление от 05.05.2015 г. доказателство за положен осигурителен стаж, тъй като същият стаж вече е зачетен от административния орган (на основание чл. 79а от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм./ приложим по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО досежно зачитането на стаж, положен до 31.12.1999 г.). Разпореждането е атакувано от Кузманов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на столичното ТП на НОИ, като лицето е претендирало, че изменението на размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде от 16.11.2000 г. - датата от която му е отпусната пенсията, а не както е постъпено с предходно разпореждане от 14.09.2015 г. - от датата на заявлението, с което е представил удостоверението, че през периода 15.09.1960 г. до 28.06.1962 г. се е обучавал в професионално техническо училище по сградостроителство в гр. Д.. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - С. град не е уважил сезиралата го жалба, като е приел наличие на приложното поле на чл. 99, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - С. град е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решаващият съдебен състав е формулирал обоснован извод, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяна по чл. 146 от АПК. В съответствие с данните по делото съдът е приел за установено, че първоначалното разпореждане на пенсионния орган от 31.01.2001 г., с което по заявление на Кузманов му е отпусната пенсия, е влязло в сила, и едва след това, с ново заявление от 5.05.2015 г. жалбоподателят е представил допълнително доказателство за придобит осигурителен стаж. При това положение обосновано административният съд е стигнал до извода, че пенсионният орган законосъобразно съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е изменил влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО от датата на представяне на новите доказателства от пенсионера. Неоснователен е касаторовият довод за материална незаконосъобразност на решението по чл. 79а, т. 2 от ППЗП (отм.). Доказателството за стаж по чл. 79а, т. 2 от ППЗП (отм.) (свидетелство № 247/28.06.1962 г. на Министерство на просветата и културата), приложим на основание § 9 от ПЗР на КСО, е представено едва със заявление № МП-56289/05.05.2015 г. Считано от датата на заявлението (5.05.2015 г.) стаж от трета категория в размер на 1 г. 9 месеца и 14 дни за периода 15.09.1960 г. - 28.06.1962 г. на обучение в професионално училище по сградостроене е зачетен с разпореждане № 4311166305/14.09.2015 г. и не може да бъде зачетен повторно. Решението е съобразено с приложимата разпоредби на чл. 99, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО /ДВ, бр. 100/2010 г./, според която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера - когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането. В този случай разпореждането се изменя от датата на представяне на доказателствата. Законът е овластил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове в хипотезите на чл. 99 от КСО. В случая не е налице приложното поле на чл. 98, ал. 3 от КСО, поради липса на допусната от пенсионния орган явна фактическа грешка в първоначалното разпореждане, с което е отпусната пенсията на Кузманов, нито предпоставките по чл. 99, ал. 3 от КСО, тъй като документът не е бил представен в срока за обжалване на разпореждането за отпускане на пенсия /жалбоподателовото твърдение за представяне на доказателства за обучение в професионално-техническо училище по сградостроителство през 2000 г. е голословно и не е подкрепено от доказателства/ и съответно няма как да се удовлетвори желанието на лицето увеличеният размер на пенсията му да е от датата на нейното отпускане. Процесните административни актове са съобразени с правилото на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, като коректно е определен момента на преизчисляване на пенсията на Камбуров - датата на подаване на заявлението му, с което той е представил новото доказателство. Не може да бъде споделено и възражението на касатора за размера на присъденото в полза на ТП на НОИ - С. град юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен в съответствие с актуалната редакция на приложимата в това отношение правна уредба към момента на постановяването на проверяваното съдебно решение. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,