Решение № 465 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2020 г.

Решение № 465 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агенция по вписванията, чрез процесуален представител, срещу решение № 40/21.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта, с която Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Аронида" ЕООД, сума в размер на 210, 00 (двеста и десет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение по водено търговско дело № 133/2019 г. по описа на Окръжен съд - Сливен по обжалване на отказ на длъжностно лице към Агенция по вписванията № 20190618150258-3/04.10.2019 г., отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила съдебно решение № 88/16.10.2019 г. по търг. дело № 133/2019 г. на Окръжен съд - Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане. Наред с това Агенция по вписванията е осъдена да заплати на дружеството и разноските за първоинстанционното производство в размер на 385, 00 (триста осемдесет и пет) лева. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да се отмени, като се постанови друго по същество на спора, с което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се отхвърли като неоснователен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Аронида" ЕООД, в представен по делото отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск за сумата от 210, 00 (двеста и десет) лева и е отхвърлил исковата претенция за над посочената сума до претендирания размер от 250, 00 (двеста и петдесет) лева. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Изложени са подробни мотиви от административния съд, че отказът за вписване в Търговския регистър е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от ЗТР. По тези съображения съдът е приел, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за защита и процесуално представителство от адвокат, направени в съдебното производство по обжалване на постановения отказ от вписване в Търговския регистър. Доказано е заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ, отразено в приложения на л. 39 от т. д. № 133/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, който служи и като разписка за изплащането му в брой. След подробен анализ на приложимите разпоредби и приложените по делото доказателства съдът е приел иска за основателен, но е намалил неговия размер на 200 (двеста) лева, съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Първоинстанционният съд е уважил иска за сума от 210, 00 лева, включваща 10 лева извършени разходи за заплащане на държавна такса и 200, 00 лева възнаграждение за адвокат. Решението е правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за Търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган – Агенция по вписванията, която е администрация към Министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. Обосновано административният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията – отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Правилно решаващият съд е приел, че е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за обявяване на годишен финансов отчет, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения решението в обжалваната част следва като правилно да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение