Решение № 5705 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 375/2009 г.

Решение № 5705 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 375/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ес енд Ди корпорейшън" ЕООД - със седалище в гр. Пловдив, подадена чрез адв. Кл. Темчев против решение № 354/24.10.2008 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), АО, постановено по адм. д. № 264 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 773/15.12.2006 г. на началника на митница "Пловдив", потвърдено с решение № 1 - 4412 - 0034/19.01.2007 г. на директора на РМД - Пловдив, с което е определен тарифен номер 0203 29 55 0 за внесената от търговеца стока по ЕАД № 3000/4 - 74893/23.12.2005 г., определени са мито за довнасяне в размер на 21 115 лв., ДДС в размер на 4 223 лв. и законната лихва. "Ес енд Ди корпорейшън" ЕООД е осъдено да заплати на митница "Пловдив" юрисконсултско възнаграждение в размер на 846, 76 лева. От съдържанието на жалбата могат да се извлекат касационни основания, предвидени в чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът твърди, че окръжният съд е направил съждения и е обсъдил обстоятелства, извън предмета на спора, без да доразвие мотивите си във връзка с други релевантни и доказани обстоятелства. В случая приложение трябва да намери правило 3в от Общите правила за тълкуване на хармонизираната система (ОПТХС). В представената износна декларация е посочен тарифен номер 0210 12 19 0, идентичен с посочения от касатора. В приложените по делото писмени бележки адв. Темчев обобщава доводите си в смисъл, че наличието на оригинален ветеринарен сертификат, митническа износна декларация, търговски договор и заключение по съдебната експертиза водят до логичния извод, според който търговецът е декларирал в ЕАД правилен тарифен номер. Касаторът се позовава на съдебна практика, постановена по идентичен спор между същите страни. Адвокат Темчев претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът - началникът на митница "Пловдив" и директорът на РМД - Пловдив, редовно призовани не са изразили становища по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, за това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. В производството по адм. д. № 264/2007 г. ПОС е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на решение № 773/15.12.2006 г. на началника на митница "Пловдив", с което е определен нов тарифен номер 0203 29 55 0 за внесена от "Ес енд Ди корпорейшън" ЕООД стока по ЕАД, в следствие на което са определени за довнасяне мито и ДДС, като са начислени и съответните им лихви. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил следното: С ЕАД № 3000/4 - 74893/23.12.2005 г. дружеството е декларирало внос на "замразени, пушени и осолени остатъци от свинско месо от гърди", за което е посочен тарифен код 0210 12 19 0. Снета е проба и е изготвена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 12 - 00 - 1528/28.12.2005 г., в чието заключение е отразено, че ". . . изпитваната проба представлява обезкостено месо (обрезки) от домашни свине, обработено със сол, замразено". Съдържанието на сол е определено на 3, 8 %, съдържанието на протеини - 17, 5 %, влага - 59, 5 %, при което съотношението "вода/протеин" е 3, 4. Съгласно писмо на износителя на стоката от 23.12.2005 г. причина за осоляване на месото е "основният продукт", който за овкусяване непременно трябва да се осоли и опуши, а замразяването е предприето за по - доброто и по - продължително запазване на продукта. Пред административния орган е представена експертиза, изготвена от Университета по хранителни технологии, според която съдържанието на готварска сол в пробата е 2, 08 %, съдържанието на протеини е 18, 22 %, а на влага е 46, 18 %. Съотношението "вода/протеин" е 2, 53. При тези данни началникът на митницата е претарифирал стоката, определяйки нов номер - 0203 29 55 0. По време на съдебното производство е назначена съдебна експертиза, изготвила основно и допълнително заключения. В последното заключение е записано, че комбинирането на методите "осоляване" и "замразяване" на месо и месни продукти намалява риска от заразяване на човека с микроорганизми и е "необходимо и задължително условие за дълготрайното съхраняване на стоката". Според окръжният съд материалноправния спор на практика се свежда до определяне на действителния тарифен номер, който стоката е следвало да получи. Съдът е изложил съображения за законосъобразно претарифиране на стоката, тъй като в конкретния случай е установено с МЛЕ, че съотношението вода/протеин в продукта е 3, 4. Съгласно допълнителната забележка 2. към Глава 2 от Митническата тарифа на РБ, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на ПМС № 289/2001 г. се считат за сушени или пушени по смисъла на тарифни номера 0210 11 31 0, 0210 11 39 0, 0210 12 19 0, 0210 19 60 0 до 0210 19 89 0, продуктите в които съотношението вода/протеин (азотно съдържание х 6, 25) в месото е равно или по - малко от 2, 8. Съдът не е ценил резултатите от изследването, извършено от Университета по хранителни технологии, формулирайки извода че заключението по МЛЕ не е опровергано. В съдебното решение е посочено още, че процесният тарифен номер не може да започва с цифрите 0210, тъй като изследвания продукт не съответства на нито една от категориите, описани под съответната тарифна позиция. Съдът се е позовал също така на писмото на износителя относно причината за осоляването. Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактите по делото са безспорно установени, като спорът е правен и е свързан с коректното определяне на процесния тарифен номер. За да се счита стоката за осолена с цел класиране в тарифна позиция 0210 - "Меса и карантии, годни за консумация, осолени или в саламура, сушени или пушени", е необходимо стоката да се вмества в определението, дадено в т. 7 от Допълнителните забележки към Глава 2 на КН РБ, а именно: 1. Месата да са били предмет на дълбоко осоляване в еднаква степен във всичките им части; 2. Общото съдържание на сол да е равно или по - голямо от 1, 2 %; 3. Осоляването да гарантира дълготрайно съхранение на продукта. Окръжният съд е направил необоснования извод, че в случая не е налице последното изискване. Това е така, защото в допълнителното заключение на съдебната експертиза е констатирано, че: При осоляването жизнената дейност на микроорганизмите се намалява или спира, в зависимост от концентрацията на солта; В присъствието на сол се намалява кислорода, което затруднява развитието на аеробните бактерии; Хлорида има инхибиращо въздействие по отношение на някои бактериални ензими; Комбинираното замразяване на осолени продукти намалява риска от заразяване на човека с микроорганизми, посочени в регламент (ЕО) 2073/2005 г., като задължителен микробиологичен критерий. При разпита в съдебно заседание вещото лице Стойчева е обяснила, че опушването на месото може да се използва за овкусяването му, докато осоляването на продукта освен за подобряване на вкусовите качества на месото се използва и за удължаване срока му на годност. Вещото лице е уточнило, че действащите до влизането в сила на посочения регламент български стандарти и наредби са в подкрепа на направените от експерта констатации. Допълнителното заключение е прието без оспорване от страните. Въпреки това заключението не е обсъдено в съвкупност с останалите доказателства от първоинстанционния съд. Необсъждането на допълнителното заключение има за последица неправилност на обжалваното съдебно решение, тъй като е видно, че констатациите на Стойчева се потвърждават от писмото на доставчика "Мултитрейд Попов е. К" и от търговския договор. В търговския договор е записано, че внесените стоки са отпадъчни продукти, получени при приготовлението на основния продукт. В писмото пък от 23.12.2005 г. е посочено, че причина за осоляване на месото е основния продукт. Първоинстанционният съд е интерпретирал неправилно отбелязаното в писмото от 23.12.2005 г., че основният продукт за овкусяване непременно трябва да се осоли и опуши. Вещото лице изрично е уточнило, че осоляването се използва не само за овкусяване, но и за удължаване срока на годност. Освен това е видно, че в износната митническа декларация е посочен тарифен номер 0210 12 19, идентичен с номера, деклариран от "Ес енд Ди корпорейшън" ЕООД. Решението на окръжния съд е неправилно и трябва да бъде отменено, след което спора да се реши по същество чрез отмяна на решението на началника на митница "Пловдив". С оглед на резултата по делото в полза на дружеството трябва да се присъдят разноски в размер на 190 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 25 лв. за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение