Решение № 11404 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2014 г.

Решение № 11404 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ДИДИ ИНШААТ BE УЛУСЛАРАРАСЪ ДЪШ ТИДЖАРЕТ" ООД - клон България, против Решение № 316/16.01.2014 г. по адм. д. № 8144/2012 г. на АССГ. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, а именно представените доказателства доказващи кадрова и техническа обезпеченост у подизпълнителите на ревизираното лице, включително и на неоспорените от страните заключение на вещото лице по съдебно - счетоводните и технически експертизи. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна поради следното: По оспорване от ревизираното дружество предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 2101111855/14.12.2011 г. "издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с която на търговското дружество не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 07.2009 г. до м. 12.2009 г" от м. 01.2009 г. до м. 02.2009 г. и 01 м. 04.2010 г. до м. 12.2010 г. в размер на 464 475, 30 лв. по фактури, издадени от "Велис 2008" ЕООД, "Софстрой комплект" ЕООД, "ЛСД груп" ЕАД, "Тери консулт" ЕООД, "Вафа транс" ЕООД, "МТМ и Ко инженеринг" ЕООД, "Елит комерс 555" ЕООД, "Владая кабел" ЕООД, "Стека строй" ЕООД и "Искилиев" ЕООД. Съдът е приел, че обжалвания РА е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионното производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и е осъществено в съответствие с правилата на гл. 15 от ДОПК. Завършило е с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената законна форма. Първоинстанционният съд е приел, че няма нарушение на процесуалните правила при извършената ревизия, РА е постановен при правилно приложение на материалния закон и жалбата на ревизираното лице е неоснователна. За да постанови този резултат административният съд е възприел изводите на органите по приходите, ценил е представените в ревизионното и съдебно производство доказателства, при което е отхвърлил жалбата, за което се е мотивирал, че правилно ревизиращия орган е приложил материалния закон, а при установените факти правилен и обоснован е изводът за липса на облагаеми доставки между ревизираното лице и неговите доставчици. При анализа на доказателствата първоинстанционният съд е приел за беспорно обстоятелството по изграждане на строителния обект "Автомагистрала Люлин", както и обстоятелството за издаване на процесните фактури, заплащането им и включването им в дневниците за покупки и продажби за съответните периоди. За спорно е приел обстоятелството дали именно лицата, издатели на процесните фактури в полза на жалбоподателя са доставили на същия услугите, фактурирани с тези фактури. По отношение доставчиците "Велис 2008" ЕООД и "Тери консулт" ЕООД първоинстанционният съд се е мотивирал, като е посочил, че както в хода на производството пред съдебната инстанция, така и в ревизионното производство от страна на жалбоподателя не са представени други доказателства освен процесните фактури - не се установява наличие на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по процесиите фактури. По отношение останалите доставчици първоинстанционният съд е посочил, че по-голямата част от фактурите документират извършването на СМР, като съобразно договорите, въз основа на които са издадени, същите предвиждат в приемо-предавателните протоколи да бъдат посочени точно количествата на изпълнените СМР. В нито един от представените като доказателства по спора приемо-предавателни протоколи не е посочено количеството на изпълнени СМР, а само е посочен вида на извършената услуга. Съобразно с това е и заключението на изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза (от 15.01.2013 г.). съгласно което не са налице количествени сметки, а само приложени единични цени (без анализи) на отделите видове работи, няма приложени протоколи (образец 19) за установяване па видовете и количествата СМР и протоколи образец 12 за извършените СМР за отчитане на изпълнението на работи, подлежащи на закриване (скрити работи). Съдът е посочил и обстоятелството, че по делото от страна на жалбоподателя не са представени каквито и да било доказателства за кадрова обезпеченост за извършване на услугите - СМР, както по отношение на самия жалбоподател, така и по отношение на дружествата - негови преки доставчици. Основателни са и оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Не са дадени конкретни указания по доказателствената тежест, включително във връзка с твърденията за наличие на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Единствените указания по тежестта на доказване на жалбоподателя са дадени в определението за насрочване от 4.09.2012 г. с общата формулировка, че жалбоподателят "носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици." Така дадените указания не водят до осъществяване на принципите на истинност и служебно начало, прогласени съответно в чл. 7 и чл. 9 АПК. АССГ не е указал изрично на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. Въпросните доказателства, които не са били събрани при така установените процесуални нарушения, са представени в касационното производство. Тези доказателства могат да бъдат обсъждани от касационния съд само във връзка с касационните основания, но не и по същество. Това трябва да бъде направено от първоинстанционния съд, което е самостоятелно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения, решението на Административен съд София-град е неправилно, поради съществено нарушение на съдебно-производствените правила. На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АССГ за произнасяне при спазване дадените указания съгласно чл. 224 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение