Решение № 3457 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2013 г.

Решение № 3457 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10770/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано по касационната жалба на Илия Владимиров Стойчев от гр. Шумен, ул. "Цар Освободител" № 17, ет. 2, ап. 2 против решение № 51 от 14.06.2013 г., постановено по адм. дело № 54/2013 г. на Административен съд гр. Шумен. Иска се отмяната му, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираните вреди под формата на пропуснати ползи не са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Алтернативно се сочи, че решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл за периоди, които не са в предмета на делото, а именно стопанската година от 01.01.2009 г. и стопанската година от 01.01.2010 г. Претендират се разноски за пред двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът-Областна дирекция "Земеделие" гр. Шумен, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдебното решение е правилно, като постановено при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила и като такова, следва да бъде оставено в сила. Приема, че претендираните от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за две стопански години, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи непосредствено от отмененият административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Илия Стойчев, срещу Областна дирекция "Земеделие"/ОДЗ/ гр. Шумен, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, претърпени в резултат на незаконосъобразен административен акт-Протокол № 1 от 04.11.2009 г. на Тръжна комисия, назначена със заповед № РД-27-79 от 29.10.2009 год на директора на ОДЗ-Шумен в размер обща на 3341,62 лв., от които, пропуснати ползи за стопанската година от 01.10.2009 г. до 30.09.2010 г. в размер на 2217,97 лв. и пропуснати ползи за стопанската година от 01.10.2010 г. до 30.09.2011 г. в размер на 1123,65 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, от образуване на делото до окончателното и изплащане, както и за присъждане на мораторни лихви в общ размер от 679,66 лв., включващи мораторна лихва от 528,16 лв., изчислена върху сумата от 2217,97 лв. за периода от 01.11.2010 г. до 20.02.2013 г. и мораторна лихва от 151,50 лв., изчислена върху сумата 1123,65 лв. за периода 01.10.2011 г. -20.02.2013 г. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че с Протокол № 1 от 04.11.2009 г. на Тръжна комисия, назначена със заповед № РД-27-79 от 29.10.2009 год на директора на ОДЗ-Шумен, касаторът не е допуснат до класиране за отдаване под аренда на земеделска земя от държавния поземлен фонд в зелището на с. Становец, Шуменска област. С решение № 20 от 31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 383/2009 г. на Административен съд гр. Шумен, оставено в сила с решение № 2424 от 17.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7094/2010 г. на Върховният административен съд, процесният протокол е отменен в частта му, касаеща земеделски земи от държавния поземлен фонд в землището на с. Становец и с. Сливак, общ. Хитрино, обл. Шумен и е върнал делото, като преписка на директора на ОДЗ-Шумен за произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. С констативен протокол № 07 от 21.03.2011 г., тръжната комисия назначена със заповед № РД-27-79 от 29.10.2009 год на директора на ОДЗ-Шумен е класирала Илия Стойчев на първо място за претендирания имот. С протокола е решено, след влизането му в сила, класирания на първо място да бъде поканен за сключване на 8-годишен аренден договор, с начало на договора стопанската 2011-2012 г. На 23.06.2011 г. касаторът е бил поканен да сключи договор за аренда. До подаване на исковата молба такъв договор не бил сключен. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че липсва причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и претендираните вреди под формата на пропуснати ползи. Приел, че класирането на първо място на търга не означава, че е било задължително сключването на аренден договор. Освен тоза съдът е приел, че не са представени доказателства относно наличие на причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и вероятната възможност касатора да изпълни намеренията си, като при тяхната неизпълнение да пропусне ползи в претендирания размер. Съдът е приел за неустановена и претенцията за пропуснати ползи от неполучаване на на субсидии от Европейския съюз и националното доплащане за площ. При спазване приниципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 218 от АПК, при извършената проверка на оспорения съдебен акт, настоящата касационна инстанция прие, че същият е валиден, допустим и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Обосновано и правилно, въз основа на установените факти по делото и по мотиви, които следва да бъдат споделени, съдът е извел правния извод, че претендираните от касационния жалбоподател вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от добиви на селскостопанска продукция, не са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт, с който жалбоподателят не е допуснат до класиране в тръжната процедура по отдаване под аренда на земеделски имот от държавния поземлен фонд. Правилна е преценката на съда, че обявяването на спечелилия търга не му предоставя автоматично правото на стопанисване на земеделската земя от държавния поземлен фонд. Необходимо е да се извършат поредица от фактически и правни действия, в това число и сключване на договор за аренда, какъвто по констатация на съда, не е сключен и до момента на подаването на исковата молба, въпреки отправената покана на 23.06.2011 г. тоест, претендираната вреда, не е пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. По изложените съображения съдът е направил законосъобразен извод, че не са установени всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложният фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което правилно е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Касационната жалба е неоснователна и по възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, поради произнасяне на съда извън петитум, относно периоди, за които не е сезиран. Допуснатите очевидни фактически грешки в изписването на периодите в мотивите на решението и в диспозитива са технически и са отстранени по инициатива на съда в производството по реда на чл. 175 и следващите от АПК с решение № 60 от 16.07.2013 г., постановено по същото дело. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,