Решение № 13638 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15805/2013 г.

Решение № 13638 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15805/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 2150 от 11.10.2013 г. по адм. дело № 2626/2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив, в частта в която е отменен ревизионен акт (РА) № 16251000043 от 31.08.2010 г., издаден от Георги Стоянов Гергов на длъжност главен инспектор по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 823 от 12.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 50062.10 лв., ведно със законните лихви в размер на 11227.36 лв., и допълнително установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7195.49 лв., ведно със законните лихви в размер на 1134.88 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са опровергани фактическите констатации в РА и че е налице реална доставка на стоките и услугите, от посочените доставчици. Съдът неправилно се е позовал на решение от 21 юни 2012 г. на Съда на Европейския съд (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Устра - Бетон" ООД, ЕИК 108563496, чрез процесуалния си представител адв. Божикова, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото в размер на 2280 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 16251000043 от 31.08.2010 г., издаден от Георги Стоянов Гергов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 823 от 12.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта относно непризнатия данъчен кредит в размер на 50 062.10 лв., в едно със законните лихви в размер на 11 227.36 лв. и допълнително установения корпоративен данък за 2007 г. в размер на 5 833.70 лв., в едно със законните лихви в размер на 1 796.44 лв. и за 2008 г. в размер на 7 195.49 лв., в едно със законните лихви в размер на 1 134.88 лв. С обжалваното решение, съдът е отменил РА, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 50 062.10 лв., ведно със законните лихви в размер на 11227.36 лв., и допълнително установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7 195.49 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 134.88 лв. и е отхвърлил жалбата на "Устра - Бетон" ООД, срещу РА № 16251000043 от 31.08.2010 г., издаден от Георги Стоянов Гергов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 823 от 12.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта, относно допълнително установен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 5 833.70 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 796.44 лв, като е осъдил Дирекция "ОДОП" - Пловдив, да заплати на "Устра - Бетон" ООД, ЕИК по БУЛСТАТ 108563496, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, Промишлена зона - летище, представлявано от Жулиета Стоянова Хаджийска, сумата в размер на 2 749 лв., представляваща съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение и е осъдил "Устра - Бетон" ООД, да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 197 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Решението е обжалвано само в частта, с която е отменен процесния РА, в частта относно непризнатия данъчен кредит в размер на 50 062.10 лв., ведно със законните лихви в размер на 11 227.36 лв., и допълнително установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7 195.49 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 134.88 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По делото е установено, че за данъчния период 01.08.2007 г. - 31.08.2007 г. не е признат данъчен кредит в общ размер на 11 667.37 лв. по фактори № 127 от 15.08.2007 г. и № 133 от 20.08.2007 г., издадени от "Свилцвет" ЕООД - гр. Ловеч, с предмет на доставка "арматурно желязо 58,63 тона". За данъчния период 01.08.2009 г. - 31.08.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 4 250 лв. по фактура № 266 от 31.08.2009 г., издадена от "Снс билд" ЕООД, с предмет на доставка "СМР". За данъчния период 01.10.2008 г. - 30.11.2008 г. и 01.08.2009 г. - 31.08.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 18 140.97 лв. по фактури № 494 от 22.10.2008 г., № 522 от 07.11.2008 г. и № 924 от 28.08.2009 г., издадени от "Проектинженеринг - Строй" ЕООД, с предмет на доставката "СМР". За данъчния период 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. не е признат данъчен кредит в размер на 1 600 лв. по фактура № 675 от 04.12.2008 г., издадена от "Супрема Трейд" ЕООД., с предмет на доставката "строителни материали - коляно, нипели, тръби с включен транспорт до Кърджали". За данъчния период 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. не е признат данъчен кредит в размер на 2 000.79 лв. по фактура № 1364 от 23.12.2008 г., издадени от "Стило къмпани" ЕООД, с предмет на доставката "строителни материали - кабели с включен транспорт до Кърджали". За данъчния период 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. не е признат данъчен кредит в размер на 6 400.50 лв. по фактура № 1461 от 10.12.2008 г., издадена от "Сим I - Комерс" ЕООД, с предмет на доставката "строителни материали - арматурно желязо 32,670, т. с включен транспорт до гр. Кърджали" и за данъчния период 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. не е признат данъчен кредит в размер на 6 002 лв. по фактура № 606 от 02.12.2008 г., издадена от "Велс Трейдинг" ЕООД, с предмет на доставката "строителни материали - греди, дъски, кофражни платна с включен транспорт до гр. Кърджали". За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По делото са разпитани свидетелите - Димитър Борисов Димитров и Юлия Колева Гочева и са допуснати Съдебно - техническа експертиза (СТЕ) и съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), които не са оспорени от страните. Съдът е кредитирал заключенията на експертите, като обективни, логични и почиващи на събраните по делото доказателства. След подробен анализ на всички представени доказателства в хода на административното и съдебно производство, административният съд е достигнал до извод за реалност на доставките по процесните фактури. Цитирал е относима, към процесния казус, практика на СЕС. Въз основа на направените изводи за реалност на доставките е направил извод за незаконосъобразност на установените задължения по ЗКПО за 2008 г., в посока увеличение на финансовия резултат със сумата от 71 954.83 лв., представляващи отчетени от ревизираното лице разходи по фактури № 494 от 22.10.2008 г. и № 522 от 07.11.2008 г., с данъчна основа в общ размер на 71 954.83 лв., издадени от доставчика "Проектинженеринг - Строй" ЕООД. С оглед на тези констатации, първоинстанционният съд е отменил РА в обжалваната част. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност е изложил подробни мотиви досежно установените правно релевантни факти, които се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Съдът обосновано е приел, че са доказани реалните доставки на стоките и услугите по процесните фактури. По отношение на процесните доставки на стоки са представени, договори, приемо - предавателни протоколи, с които се установява фактическото предаване на спорните стоки по видове и количества и доказателства за транспортирането им - пътни листове и експедиционни бележки. Още в хода на административното производство са представени договори между преките доставчици и ревизираното лице за извършените СМР и протоколи за приемане на извършените СМР, подписани от страните по сделките. По делото безспорно е установено, че РЛ е водело счетоводството си редовно, съобразно изискванията на закона за счетоводството. Преките доставчици са били регистрирани лица по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, които са отразени в справка - декларация и в дневника за продажби през съответния данъчен период. Безспорно е установено, че плащането по всички фактури е извършено. От представените приемо - предавателни протоколи се доказва, че е прехвърлено правото на собственост върху процесните стоки. Изводите на съда за наличие на резултата от изпълнението на услугите е основан на неоспорените заключения на СТЕ и ССЕ. Въз основа на експертизите е установено, че за извършването на отделните видове СМР не е необходима специална техника, а материалите необходими за изпълнението на СМР са закупени и осигурени от ревизираното лице. Настоящият състав смята, че първоинстанционния съд правилно се е позовал на разпоредбите на Директива 2006/112 като е посочил, че предвидените в Директивата процесуални и материалноправни предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит са спазени. В тази връзка правилно е посочено, че идентичен случай е казусът по съединените дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Първоинстанционният съд основателно се е позовал на практиката на СЕС, приемайки, че в настоящия случай данъчният орган не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразност на отказа за признаване право на данъчен кредит. Първоинстанционният съд правилно е отменил РА по отношение на допълнително установения корпоративен данък за 2008 г., защото финансовия резултат е увеличен, въз основа на фактури № 494 от 22.10.2008 г. и № 522 от 07.11.2008 г., издадени от доставчика "Проектинженеринг - Строй" ЕООД, по отношение на които правилно е прието от съда, че доставките са реално осъществени. Предвид всичко изложено, постановеното решение в оспорената му част не страда от посочените пороци в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъдят разноски по делото. Съобразно представения договор за правна защита и фактура, разноските по делото са в размер на 2 280 лв. и следва да се присъдят в пълен размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение