Определение по допустимост от 22.05.2014 г. на КС по к. д. № 9/2014 г.

Делото е образувано на 16.05.2014 г. по искане на 71 народни представители от 42-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 8.05.2014 г. за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на фирмите лицензианти на ДКЕВР за разпределение и снабдяване с електроенергия, а също и дружества концесионери за добив на природни богатства, довели до ощетяване на българските граждани и българската държава, както и нерегламентираните им контакти с представители на държавата и свързани с политически партии лица (обн., ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г.). Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Конституцията във фазата по допустимостта на искането. Искането е направено след обнародването на решението от повече от една пета от народните представители, които са оправомощен субект на инициатива за сезиране на Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 1, предл. 1 от Конституцията. Атакуваният акт подлежи на контрол за конституционосъобразност от съда съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Конституцията. Според подателите на искането, макар в решението да не се споменава изрично президентът на Република България, един от поводите за създаването на временната комисия е негова среща с представители на едно от електроразпределителните дружества. Доказателство за това било изявлението на депутат, избран за председател на комисията, в парламентарната дискусия по създаването й, както и многобройни медийни публикации и предавания. В искането се сочи, че правното положение на президента не допуска упражняването на парламентарен контрол върху него, затова с оспореното решение Народното събрание е надхвърлило правомощията си. Решението според подателите противоречи на чл. 8 от Конституцията относно разделението на властите и на чл. 4, ал. 1 от нея относно съобразяването на парламента с тълкувания и правни оценки, дадени от Конституционния съд в цитирани негови решения. Произнасянето по искането е в правомощията на Конституционния съд. То съдържа изискуемите се от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд форма и реквизити. По него не е постановявано решение, нито определение за недопустимостта му, поради което трябва да се разгледа по същество. Като заинтересувани страни следва да се конституират Народното събрание, президентът на Република България и Министерският съвет. Воден от това и на основание чл. 19 от Закона за Конституционен съд съдът