Решение № 9799 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9287/2017 г.

Решение № 9799 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9287/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Г. Н. Г. и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, срещу Решение № 443 от 12.07.2017 г., постановено по адм. дело № 249/2017 г. по описа на Административен съд Х.. Г. Н. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Милева обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за периода 20.07.2016 - 21.12.2016 г. като неправилно, поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявеният от него иск в претендирания размер. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу дирекцията иск и в тази му част. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Х. се е развило по исковата молба на Г. Н. Г. против ГДИН, гр. С., с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. С. З., проявени в период, в който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в този затвор, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Георгиев иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, следствие от неосигуряване на необходимите битови и санитарни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода за периода 20.07.2016 г. - 21.12.2016 г., като произтичащи от незаконосъобразна административна дейност. В останалата му част до претендирания размер и за периода 6.07.2016 г. - 19.07.2017 г. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. В частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за периода 6.07.2016 г. - 19.07.2017 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението в обжалваната му част за недопустимо. Производството по чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. Произнасянето извън определения със исковата молба предмет прави постановеното решение недопустимо. В случая в исковата си молба ищецът твърди причиняване на неимуществени вреди от условията в Затвора град С. Загора,, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в този затвор, за периода в който е изтърпявал наказание в него, съобразно обстоятелствената и част. Обжалваното решение е постановено по невъведени от ищеца обстоятелства, като фактическите установявания и правните изводи на съда касаят условията, при които е изтърпявал наказание ищеца в Затворническо общежитие "Ч. гора". Твърдения за претърпени вреди от изтърпяване на наказание в това затворническо общежитие ищецът няма, не излага и, както бе посочено, обстоятелства относно това да е изтърпявал наказание там и при какви условия. Без значение е обстоятелството, че затворническото общежитие е към З. С. З.. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение в обжалваната му част и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Х., за произнасяне по предмета на делото, определен от исковата молба на Г. Н. Г.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,