Решение № 5873 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Зани груп ЕООД, [ЕИК], гр.Бургас, чрез упълномощен представител адв. Г. Найденова, против решение 1026/31.10.2023 г., постановено по адм. дело 471/2023 г. от Административен съд Бургас /Адм. С Бургас/, с което искът с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ на дружеството срещу Агенция Митници за претърпени имуществени вреди е отхвърлен изцяло. Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано, тъй като решаващият съд превратно е тълкувал фактите по делото. Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Агенция Митници ООД, чрез юрк. Керенска-Гелова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава, писмено и в заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по исковата молба на Зани груп ЕООД против Агенция Митници , с която на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на общо 5 352,36 лв., ведно със законната лихва, причинени от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление 510/2020 г. на Директора на Териториална дирекция Южна Морска. С обжалваното решение исковата претенция е изцяло отхвърлена като недоказана и съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). От фактическа страна по делото е установено, въз основа на приложените по адм. дело 471/2023 г. на Административен съд - Бургас доказателства, че Зани груп ЕООД е осъществявало търговска дейност с акцизни стоки в обект, стопанисван от дружеството, бензиностанция , където на 11.02.2020 г. била извършена проверка от служители на Агенция Митници . На място било установена паркирана автоцистерна, собственост на Зани груп , с наличен енергиен продукт горива, а именно 687 литра бензин А-95Н и 1686 литра дизелово гориво. Горивата са иззети, за което е изготвен опис 20BG1000A006758 от 12.02.2020 г. към протокола за извършената проверка. На 08.05.2020 г. на дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 458 от 08.05.2020 г. , а въз основа на него е издадено Наказателно постановление 510 от 27.10.2020 г. за нарушения на чл.126, ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предметът на нарушението 1686 литра дизелово гориво и 687 литра бензин. Дружеството е лишено и от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец. Зани груп ЕООД е оспорило НП пред районен съд и то е отменено като незаконосъобразно с Решение 260080 от 03.02.2021 г., което е било оставено в сила с Решение 740 от 20.05.2021 г. по касационно административно дело 695 от 2021 г. по описа на Административен съд - Бургас. С молба вх. 32-182836 от 10.06.2021 г.. до директора на Териториална дирекция Южна Морска Зани груп ЕООД е поискало връщане на иззетите акцизни стоки. По така направеното искане е постановен отказ, с мотив, че в съдебното решение, с което НП 510 от 27.10.2020 г. е отменено, липсва изричен диспозитив за връщане на акцизните стоки и дружеството следва да поиска допълване на съдебното решение по чл.310, ал.1, т.11 от НПК. Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно. Фактическата обстановка по делото е установена, но крайните изводи не съответстват на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Настоящата инстанция намира, че действително основанието на искането на Зани груп ЕООД, е непрецизно по отношение на това, дали претендира вреди от незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица от състава на Агенция Митници , но решаващият съд твърде формално и стриктно тълкува фактите по делото. Безспорно по делото е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменено НП 510 от 27.10.2020 г. Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че то е било лишено да разполага със стоки, които са негова собственост. Вредата е съизмерима със стойността на иззетите акцизни стоки. По делото има назначена и приета от страните съдебно-счетоводна експертиза, според която стойността на иззетото гориво е общо в размер на 5 352,36 лв. за 687 литра бензин 1 525,14 лв. и за 1 686 литра дизелово гориво 3 827,22 лв. Налице е и причинна връзка между отменения акт и претърпените вреди. Ако не беше незаконосъобразното НП, с което Зани груп е лишено от собствеността си , то дружеството нямаше до претърпи вредата, защото щеше да разполага със стоката. Първоинстанционният съд е обърнал внимание, че налице отменен административен акт и въпреки това, твърди че дружеството не е претърпяло вреди. Административният орган е отказал да върне иззетите акцизни стоки, собственост на дружеството.Недопустимо е административният орган да черпи право от собственото си неправомерно поведение. Основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 5 352,36 лв., като началният момент е датата на постановяване на решението, с което е потвърдено съдебното решение, с което е отменено НП / Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 Г. по тълк.дело 3 от 2004 г. на ВКС/, а именно 20.05.2021 г. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума, съответно невъзможността дружеството да разполага със собствеността си, за времето до постановяване на съдебните решения. По изложените съображения, решението следва да бъде отменено и искът с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ на Зани груп ЕООД да бъде уважен изцяло. При този изход от спора и с оглед нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на Зани груп следва да бъдат присъдени съдебните разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1675 .00 лева / 50 лв. държавна такса за първата инстанция и 800 лв. за двете експертизи /по 400 лв. за всяка/ и 25 лв. държавна такса за касационната инстанция, както и адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение,