Решение № 13968 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 487/2016 г.

Решение № 13968 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 487/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. - град против решение № 7390 от 27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 11746 по описа за 2014 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № РО-649 от 13.10.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - С. - град и разпореждане № 5006091985/42 от 27.05.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО и т. 8б, б. "а" от ПКТП (отм.), относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. М. Л. А., В. А. А. и Б. А. А., всички от гр. С., са оспорили касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятно за нея съдебно решение. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № РО - 649 от 13.10.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. - град и потвърденото разпореждане № 5006091985/42 от 27.05.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на А. Д. А. от гр. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 2 и чл. 9а, ал. 2 от КСО. С постановеното решение Административен съд С. - град е уважил жалбата, след като е приел, че положеният от лицето труд през периода от 19.04.1976 г. до 1.07.1977 г. на длъжност "маркшайдер" в рудник "Кремиковци", участък "Водоотливен", следва да бъде зачетен от първа категория на основание т. 1 от ПКТП (отм.). Съдът е кредитирал изцяло заключението на съдебната експертиза, съгласно което находище Кремиковци се разработва по открит способ, но рудното тяло попада в границите на три подземни водни тела, водни хоризонти. За да могат да се извършват минни работи, е изграден подземен водоотливен комплекс, състоящ се от вертикална шахта и хоризонтални подземни галерии, разположени на две нива. Подземният водоотливен комплекс, където маркшайдерът е полагал труда си, представлява подземен рудник, в който вместо добив на руда се извършва водопонижение от подземните водни тела, с което се осушава рудничното поле. Характерът на работата на маркшайдера изисква постоянно и неотклонно наблюдение на минно-техническите процеси, което определя необходимостта от постоянни влизания и пребиваване в рудника, за да бъдат правени съответните измервания. Решението е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения са неоснователни. От фактическа страна няма спор относно заеманата от заявителя А. длъжност, периодът на изпълнението й и мястото на работа: маркшайдер от 19.04.1976 г. до 1.07.1977 г. в рудник "Кремиковци". Мястото на изпълнение на трудовите функции - участък "Водоотливен", се установява от вписването в трудовата книжка, която на основание чл. 347, ал. 1 от Кодекса на труда е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Официалната удостоверителна сила на представената трудова книжка не е била оспорена от пенсионния орган. В хода на съдебното производство жалбоподателят А. Д. А. е починал и на негово място са били конституирани наследниците му. Въпросът за процесуалната допустимост на съдебното производство е разрешен с определение № 5655 от 19.05.2015 г. по адм. д. № 4062/2015 г. на ВАС, VI о. На основание § 2 от ПМС № 75 от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ДВ, бр. 123 от 1998 г.) трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. С т. 8б, б. "а" от ПКТП (нова - ДВ, бр. 25 от 1990 г., отм.) е предвидено, че трудът на маркшайдерите в рудник "Кремиковци" при пенсиониране се зачита от втора категория. Текстът на разпоредбата обхваща длъжности, които не са пряко свързани с производствената дейност в рудника (диспечер, помпиер-продавач на петролни продукти, автомонтьор, майстор по ремонта на МПС, каналджия, работник по опробване, товаро-разтоварач, началници отдели "Механичен", "Енергиен", ОТБ и др. подобни). От събраните по делото доказателства се установява, че при изпълнение на трудовите му функции в участък "Водоотливен" маркшайдерът е бил непосредствено ангажиран в основната производствена дейност на рудника. Съгласно заключението, изготвено от вещото лице инженер икономист Р. М. С., подземният водоотливен комплекс представлява подземен рудник, а работата на маркшайдера налага постоянни влизания и пребивавания в рудника, за да да бъдат правени съответните измервания. При положение, че лицето е било заето с извършване на инженерно-техническа работа в подземен обект, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че положеният труд попада в регулирания обхват от т. 1 от ПКТП (отм.). Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е правилно и при неустановени касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответниците по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,