Решение № 3986 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2012 г.

Решение № 3986 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП /с предходно наименование Д "ОУИ"/, против Решение № 2514/09.05.2012 г., постановено по адм. дело № 603/2012 по описа на Административен съд София град /АССГ/. С решението в обжалваната му част е отменен по жалба на Верка Борисова Вукова акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1100883/24.08.2011 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП София, в частта относно невъзстановен данък по ЗДДФЛ за сумата 792,01 лв. за 2010 г. и е върнато делото в тази му част за издаване на нов АПВ. Касаторът развива оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закони и необоснованост, представляващи основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че липсва процесуална пречка за издаване на АПВ с исканото от жалбоподателя съдържание, както и че са налице кумулативните изисквания на § 49 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ за уважаване на искането. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АПВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Верка Борисова Вукова, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел за установено следното: С решението си, в обжалваната му част от ДД "ОДОП" София, административният съд е отменил АПВ № 1100883/24.08.2011 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 2113/24.11.2011 г. на ДД "ОУИ" София, в частта относно невъзстановен данък по ЗДДФЛ за сумата 792,01 лв. за 2010 г. Приел е, че не съществува процесуална пречка след влизане в сила на предходно издадени АПВ да бъде инициирано производство по чл. 129, ал. 1 ДОПК по изрично направено искане от лицето за прихващане или възстановяване, касаещо същите данъчни периоди. Мотивирал се е с обстоятелството, че по предходното АПВ /№ 1100458/12.05.2011 г./ за д. п. 2010 г., издадено по ГДД за 2010 г., влязло в сила, не е възстановен искания от лицето данък в размер на 792,02 лв., но и не са установени задължения за данъци, т. е. не са възникнали права или задължения за лицето. Аргумент в тази насока съдът е извел от нормата на чл. 133 ДОПК като е приел по аргумент на по-силното основание, че щом законът допуска възможност за изменение на определени с влязъл в сила и необжалван по съдебен ред ревизионен акт задължения за данъци и ЗОВ, то не съществува пречка лицето да упражни правото си да подаде искане за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 ДОПК за конкретен период. По съществото на спора съдът е приел, че с представеното ново решение на ТЕЛК от 28.06.2011 г., по силата на което на лицето е призната 100% пожизнена трайно намалена работоспособност, считано от 19.11.2003 г. и предвид навършването на 65-годишна възраст на лицето през 2010 г., то за последното са налице предпоставките по § 49 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ и същото има право да ползва данъчно облекчение. При тези си мотиви съдът е отменил АПВ относно съдържащия се в него отказ за възстановяване на данък за 2010 г. и е върнал преписката на органа за издаване на АПВ при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно като краен резултат по отношение на отмяната на издадения АПВ. В случая са издадени два АПВ: 1.АПВ № 1100458/12.05.2011 г. за д. п. 2010 г., по ГДД за 2010 г., влязъл в сила, необжалван по административен и съдебен ред, с който не е възстановен искания от лицето надвнесен данък в размер на 792,02 лв., поради ползване на данъчно облекчение и 2. АПВ № 1100883/24.08.2011 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 2113/24.11.2011 г. на ДД "ОУИ" София, в частта относно невъзстановен данък по ЗДДФЛ за сумата 792,01 лв. за 2010 г., предмет на съдебното оспорване. АПВ е индивидуален административен акт, с който в случая са засегнати права на искателя - правото му на възстановяване на надвнесен данък. Влезлият в законна сила АПВ е окончателен, ползва се с формална правна сила и представлява стабилен административен акт. С такъв статут не се ползва мълчаливият отказ за издаване на АПВ, тъй като в разпоредбата на чл. 131, ал. 3 ДОПК изрично е предвидена възможността, по изключение, за подаване на ново искане за прихващане или възстановяване. Стабилитетът на влезлия в сила АПВ, не влязъл в сила към 19.12.2007 г. или издаден след това, е преодолим и при наличието на предпоставките по чл. 129, ал. 3 ДОПК /в сила от 19.12.2007 г./ - при иницииране и извършване на ревизия по общия ред относно установените с АПВ задължения за данъци или ЗОВ. В процесния случай, въпросът който се поставя е допустимо ли е издаване на втори АПВ, при наличие на влязъл в сила и необжалван по съдебен ред ИАА - АПВ, за същия предмет, страни и основание. За разлика от първоинстанционния съд, касационният съд намира принципно, че преразглеждането на въпросите, по които има изрично произнасяне с влязъл в сила необжалван АПВ, чрез издаване на нов АПВ, е недопустимо, освен ако не са налице предпоставките за прилагане на изрично предвидените от законодателя изключения - при наличие на мълчалив отказ или чрез извършване на ревизия. Налице е отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, приложим на основание § 2 ДР ДОПК. Като се произнесъл по съществото на спора, вместо да остави искането без разглеждане, да прекрати производството по него или да препрати искането на компетентния орган, приходният орган е издал незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от съда. Следващият въпрос, който се поставя е какви са възможностите за изменение на влязъл в сила АПВ при наличие, както е в процесния случай на ново писмено доказателство - решение на ТЕЛК от 28.06.2011 г., което не е било известно на страната към момента на издаване на първия АПВ. Този въпрос е релевантен, тъй като, въпреки формата на подаденото от лицето искане, върху бланка на НАП, неговата воля реално е за промяна на отказа за възстановяване на данък по предходното АПВ, поради причина - наличие на приложеното решение на ТЕЛК, установяващо с обратна сила началния период на инвалидността му. Индивидуалните административни актове, влезли в сила, необжалвани по съдебен ред и ползващи се със стабилитет, не са абсолютно неотменяеми. В случая, стабилитетът на АПВ е преодолим чрез извършване на ревизия по общия ред /чл. 129, ал. 3 ДОПК/, каквато обаче не може да се инициира от лицето и не е започнала по инициатива на приходните органи. В ДОПК е уредено производство по изменение на задълженията за данъци и ЗОВ, определени с ревизионен акт, служебно или по молба на лицето - чл. 133 и сл. ДОПК. Тази процедура е неприложима, вкл. и по аналогия относно останалите ИАА, издавани по ДОПК, вкл. АПВ, с оглед различния характер на актовете, още повече, че в случая с АПВ не се установят задължения за данъци. От друга страна, по аргумент на по-силното основание, не би било съобразено с целта на закона, да се отрече възможността за изменение на влязло в сила АПВ, при наличие на законова възможност за изменение на ревизионен акт. Ето защо, при липса на уредба, и на основание § 2 ДР ДОПК, следва да се приложи уредбата по глава седма АПК - чл. 99 и сл. АПК за възобновяване на производства по издаване на административни актове. В процесния случай, решението на АССГ, с което делото е върнато като преписка на органа по приходите при ТД на НАП София следва да бъде отменено като незаконосъобразно. След отмяна на оспорения АПВ за 2010 г., делото следва да се върне като преписка на горестоящия административен орган - на Директора дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, явяващ се горестоящ и решаващ орган по смисъла на чл. 99 АПК предвид разпоредбата на чл. 129, ал. 7 ДОПК, предвиждаща административно обжалване на АПВ по реда на обжалване на ревизионни актове. Този орган следва да проведе процедурата по глава седма на АПК като приеме, че искането на Верка Борисова Вукова /вх. № 94-В-163/08.08.2011 г./ е инициатива за възобновяване - отмяна или изменение на АПВ № 1100458/12.05.2011 г. за д. п. 2010 г., издадено по ГДД за 2010 г., при наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства - приложеното решение на ТЕЛК. С оглед приложението на материалния закон, следва да се извърши и преценка дали не е налице основание по чл. 99, т. 1АПК, за което органът има служебна инициатива. В тази връзка даденото от първоинстанционния съд разрешение на материално-правния спор, относно наличието на предпоставките за ползване на данъчно облекчение от страна на Верка Вутова за 2010 г. и възстановяване на надвнесен данък в размер на 792,01 лв., се споделя като законосъобразно и обосновано от настоящия касационен състав. С оглед изхода на спора разноски в настоящото производство не се дължат. Разноските за първата инстанция, присъдени в тежест на касатора, са правилно определени от първоинстанционния съд. Решението на АССГ като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е отхвърлена жалбата на В. Вутова и в частта на присъдените в нейна тежест разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение,