Решение № 74 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 429/2010 г.

Решение № 74 от 27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 429/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. Б., гражданин на Великобритания и [фирма], [населено място] срещу решение от 3.08.2009 г. по гр. д. № 1372/2008 г. на Софийски градски съд, IV Б отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 500 лв. и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторът поддържа, че в посочената част въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като твърди, че съдът е следвало служебно да постави задача на допуснатата счетоводна експертиза за изчисляване размера на приетата за дължима от ответника неустойка. Именно по процесуалноправния въпрос за служебното задължение на съда да допусне експертиза за установяване размера на претенцията, когато същата е доказана по основание, с определение № 769 от 9.12.2010 г. по настоящото дело, е допуснато и касационното обжалване, като е прието за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] - моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 29.04.2010 г., поддържани и в съдебно заседание на 20.04.2011 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд по гр. д. № 56/2007 г. по отношение на иска за присъждане на неустойка, въззивният съд е приел, че същият е доказан по основание, но не е установен неговият размер. В тази насока, като е взел предвид начина, по който е уговорено определянето на неустойката в чл. 13, ал. 2 от процесния предварителен договор - в размер на лихвения процент на "Б. " за безсрочни валутни влогове на ден - решаващият състав е счел, че не разполага с необходимите познания сам да изчисли неустойката и че това е в компетентността на вещото лице, на което, обаче, носещата доказателствената тежест ищцова страна не е поставила необходимата задача. Решението е неправилно. При постановяването му въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалното правило на чл. 130 ГПК (отм.), приложимостта на който към настоящия случай произтича от изричната разпоредба на § 2, ал. 1 от ПЗР на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс. Съгласно посочената норма, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. По приложението на посоченото правило е налице и задължителна за съдилищата практика, съдържаща се в т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на Върховен касационен съд, в която е прието, че допускането на експертиза в хипотезата на чл. 130 ГПК (отм.) може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, тъй като това се налага от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, като не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда. Посоченото нарушение на процесуалните правила е довело до неправилност на постановения от въззивния съд акт в допуснатата до касационно обжалване негова част, обосноваваща отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК, предвид необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени действия, а именно - поставяне на допълнителна задача на допуснатата счетоводна експертиза за установяване размера на приетата за дължима неустойка. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 във връзка с ал. 3 ГПК