Решение № 3118 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2016 г.

Решение № 3118 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12441/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Хаджиева, в качеството си на процесуален представител на К. И. Б. действащ като ЕТ "К. Б." гр. Д. срещу решение № 1265/17.06.2016 г., постановено по адм. д. № 1366/15 г. на административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт /РА/ № Р-09-1402982-091-001/13.02.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 373/07.05.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., в частта с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 32791,76 лв. и начислени лихви 14 165,81 лв. Оплакванията са, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - П. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореният РА, както и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Директора на Дирекция "ОДОП" П. излага становище за неоснователност на касационната жалба в приложен по делото писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт /РА/ № Р-09-1402982-091-001/13.02.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 373/07.05.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., в частта с която са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 32791,76 лв и начислени лихви 14 165,81. По отношение на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за 2008 г., ревизионният акт е отменен, като в тази част решението е влязло в сила. Първоинстанционният съд е описал подробно процесуалните действия по извършване на ревизията - издадените заповеди за образуване на ревизионно производство, за определяне на компетентен орган и др., . В мотивите на решението е възпроизведена установената фактическа установка по време на ревизията, събраните доказателства и основанията на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решаващият съд е обсъдил подробно оплакванията на жалбоподателя, като в мотивите си е стигнал до извода, че изследваните фактури са за извършени покупки, които не са осчетоводени от ревизираното лице, налице са последващи доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а фактът, че същите тези стоки не са налични в счетоводството на ревизираното лице, предпоставя извода за неотчетена последваща реализация на същите. Доставките са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС поради това, че са с място на изпълнение на територията на страната. Съгласно чл. 86 от ЗДДС, за всяка извършена от регистрираното лице облагаема доставка следва да се начисли ДДС в размер 20 % върху данъчната основа на доставката, съгласно чл. 66 от ЗДДС. Решението на Административен съд - П. е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. В касационната жалба изцяло се преповтарят аргументите от първоинстанционното производство. Касатора отново оспорва констатациите на приходните органи за реалното получаване на стоки от страна на едноличния търговец и прилагането на особения ред по чл. 122 от ДОПК. Направените оплаквания са не основателни. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по спора, като се е произнесъл по всяка част на направените от жалбоподателя оплаквания и възражения. Обстоятелството, че не са уважени същите и не са споделени аргументите на жалбоподателя, само по себе си не означава, че решението е немотивирано. Предвид на установената фактическа обстановка и становищата на страните, правилно е прието, че отговорът на основния спорен въпрос - налице ли е хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и от ДОПК, която да обуславя провеждането на ревизията по особения ред, се обосновава от това налице ли са извършени доставки от: "АРИШОП ФАРМА" АД ("ЕЙ ЕН ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ" ЕАД); "КАВЕН ОРБИКО" ЕООД; "СТИНГ" АД, "ПЛАМАР" ЕООД; "ИНТЕРТРЕЙД" ЕООД; "ТРИАДА МАРКЕТ ЕНД ДИСТРИБЮШЪНС" АД; "ТИМ-2001" ООД; "ФОРТУНА КОМ" ООД; "ИНКОЗМЕТИКС" АД; "ВЕГА 96" ЕООД; "БИОМЕДА 2000" ООД; "АКСОН БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕТ "КОСТАДИН САРАВАКОВ-ВИС ВИТАЛИС" ООД. Даденият положителен отговор на този въпрос е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящата съдебна инстанция. В същото време не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че изводите на органа по приходите за наличие на доставки от въпросните дружества, които са възприети и от първоинстанционния съд, са немотивирани и не подкрепени с доказателства, а са изградени върху предположения. В мотивите на съдебния акт е посочено, че основният спорен въпрос, който рефлектира както на извода за основанието за регистрация по ЗДДС на лицето, така и към начисляването на ДДС за периода след възникването на това основание е въпросът за това осчетоводил ли е жалбоподателя всички фактури, по които е получил стоки. В хода на ревизията са събрани доказателства, които са обосновали извода, че от страна на едноличния търговец не са представени счетоводни регистри - книга за материалните запаси, книга за разходите, книга за приходите, от които да могат да се определят правилно стойността и количеството на придобитите стоки, тяхното разходване /изписване/ при продажбата, както и наличните количества по вид, количество и стойност. Приложени са два броя описи на компютър, представени като материални книги, които са напълно противоречиви и от същите не може да се установи реалното количество и стойност на стоките. Установено е несъвпадение на началните и крайните салда на стоките по години, изписването на продадените стоки е извършено с един запис, изписани са стойности на бракувани стоки. В рамките на ревизията са представени повторно нови разпечатки на материални книги за ревизирания период, като записите в тях се различават от тези в първоначално представените разпечатки. Представени са протоколи за извършено бракуване на стоки, в които не са вписани данни за отделни артикули и количества стоки, а само стокови групи и стойности. Счетено е, че протоколите за брак са изготвени за целите на ревизионното производство. Представени са инвентаризационни описи, в които установените наличности са обединени и посочени с една стойност и не са налице данни за вид, количества на отделните стоки. Гореизложеното по своето представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В резултат на този извод, правилно ревизията преминава в ревизия при особени случаи по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по делото е безспорно установено, че част от процесните фактури, са подписани от касатора или от негови служители, но въпреки това не са били осчетоводени в неговото счетоводство, което води до извода, че ревизираното лице е укрил приходите от тях, а от друга страна са осчетоводявани неподписани фактури, което сочи че същият има практика да не заприхождава закупени стоки и съответно да не отчита приходи от продажбата им. С оглед на правилата на разпределяне на доказателствената тежест и предвид презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК при преценка на законосъобразността на ревизионния акт се преценява дали същият е обоснован със събраните в хода на ревизията доказателства и дали изводите на ревизиращия орган по прилагане на презумпции са изградени при спазване на правилата на формалната логика. В случая тази преценка е извършена от първоинстанционния съд и при условията на чл. 160, ал. 1 от ДОПК правилно е прието, че оспореният ревизионен акт в потвърдената част е правилен и законосъобразен. Като е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена, Административен съд - П. е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски: Предвид изхода от спора на касатора не следва да бъдат присъдени разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 938,72 лв. на основание чл. 161, ал. ДОПК за само за касационната инстанция, поради присъдени разноски за първоинстанционното производство пред АС П.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,