Решение № 13870 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6622/2018 г.

Решение № 13870 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6622/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт И., против решение № 119 от 23.03.2018 г., постановено от Административен съд - Добрич, по адм. д. № 715/2017 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването му, както и че липсват аргументи за противоречие с материалния закон и целта на приложимата Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010 (Наредба № 9/2015 г.). Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В молба от 12.10.18 г. се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Фрукталина" ООД, чрез пълномощника адв. Александрова, оспорва касационната жалба, с доводи, подробно развити в депозирания писмен отговор и допълнително поддържани от процесуалния представител в проведеното съдебно заседание. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед № 03-РД/4854 от 13.12.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с ИД №№ 08/04/1/0.0.1929, подадено от "Фрукталина" ООД; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона; осъден е ДФ"Земеделие"- гр. София да заплати на "Еко Мраз"АД, разноски по делото в размер на 1249, 79 лв. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Добрич е приел, че заповедта е немотивирана. В мотивите на съдебното решение е посочено, че в атакувания акт решаващият орган не се е произнесъл по представените със заявлението бизнес план и оферти; не е посочил конкретно защо не е приел за изпълнени действащите към момента на заявлението нормативни изисквания за финансиране; приел е, че мотивите на административния орган не могат да бъдат изведени и от документи, представляващи част от административната преписка по издаване на акта в съответствие с ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ. Въз основа на така приетото, административният съд е посочил, че в процесната заповед липсват фактическите и правните основания, въз основа на които е бил направен отказа. Това от своя страна е възприето като нарушение на изискването за форма при издаването на заповедта – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и основание за отмяна по чл. 146, т. 2. Административният съд е приел, че липсата на посочване на фактическите и правните основания, послужили за направените правните изводи е съществено нарушение, допуснато при издаването на заповедта, което е основание за отмяната й. Отделно от това, съдът е изложил и мотиви по съществото на спора, като е посочил какво приема за установено от фактическа страна по спора в светлината на приложимите към конкретните правоотношения правни норми. В мотивите на обжалваното съдебно решение е извършено позоваване на Наредба № 9 от 21 март 2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните /ДВ бр. 22 от 24.03.2015 г. в сила от 24.03.2015 г., доп., бр. 40 от 02.06.2015 г., изм. и доп., бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016 г., /наричана за краткост по-долу Наредба № 9, /, в която се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 4. 1 " Инвестиции в земеделски стопанства " от мярка 4 " Инвестиции в материални активи " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. / ПРСР 2014 - 2020 г. /, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони / ЕЗФРСР /. По- нататък съдът е установил, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. "в срок до три месеца от крайната дата за съответния период на прием, определен в заповедта по чл. 35, РА: 1. извършва предварителна оценка на критериите за подбор, в случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на всички подадени заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35, ал. 1 за съответния период на прием, като разглежда заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет... ". Извършено е конкретно позоваване на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, съгласно която одобрението на подадените заявления се извършва в низходящ ред, до размера на бюджета, определен в заповедта за откриване на приема, след извършване на класиране, съгл. критериите за подбор, посочени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Констатирано е още в мотивите на решението, че при извършване на проверките от ДФЗ по чл. 37, ал. 1 от наредбата е установено, че наличният бюджет по мярката, определен със Заповед №РД-09-755 от 04.10.2016 г. е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването, като е налице частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от наредбата, получили най-малко 55 точки. Съотнасяйки гореизложеното с установения по делото факт, че заявлението за подпомагане, подадено от "Фрукталина" ООД, е получило 47 броя точки при класирането, решаващият състав е отчел, че жалбоподателят е получил отказ да бъде финансирано заявлението му за подпомагане на основание чл. 30, ал. 5 от Наредбата- недостатъчен бюджет за финансиране. При така установените факти, административният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е правилно ли не са присъдени 10 точки по критерий 8. 3 от Приложение № 7, а именно "Проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, вкл. съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях". Съобразил е, че по този критерий минималното изискване е над 65% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани, като максималния брой точки е 10. Въз основа на УП № 02-2600/1382 от 14.12.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ съдът е установил, че заявените точки по критерий 8. 3 не са присъдени, като са изключени разходите за Подобект 1. СМР част Архитектурна /Административно-битова част/ и Подобект 6. СМР Вертикална планировка с площадкови мрежи – Ел и ВиК.; тези дейности не са взети под внимание за покриване на минималното изискване от 65% по критерия, съгласно разяснения на МЗХТ, дадени в съответствие с чл. 35, ал. 6 и ал. 7 от наредбата. По- нататък в мотивите си съдът е обсъдил съдържанието на разпоредбата на чл. 35, ал. 6 от Наредбата, съгласно която кандидатите за подпомагане могат да искат разяснения от МЗХ по условията за предоставяне на финансова помощ в срок до 20 календарни дни преди крайния срок за приемане на заявления за подпомагане, а съгл. ал. 7 същите се публикуват на електронната страница на МЗХ или РА до 10 календарни дни преди крайният срок за прием на заявления за подпомагане. Съобразил е още, че представените пред съда Разяснения с изх. № 10-257 от 15.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните са издадени много след срока по чл. 35, ал. 7, тъй като крайният срок за подаване на заявления за подпомагане е бил 07.12.2016 г. Все пак съдът е разгледал процесните Разяснения, в които е посочено (стр. 76 ), че в случаите, при които в общия обем на сградата са включени помещения необходими за нейната нормална експлоатация /напр. коридори и санитарни помещения/ и сградата попада в обхвата на критерия за оценка, същите следва да се считат като част от общия обем на сградата, както и, наред с това, че в обхвата на критерия за оценка не попадат, инвестиционни разходи, които не са в съответствие с насоките за прилагане на критериите за оценка, като например: вертикална планировка, площадкови мрежи, обслужващи пътища и огради; административно-битови сгради и т. н. В контекста на така изложеното, съдът е обсъдил представения Бизнес-план, в който- Таблица № 1 Предмет на инвестицията, за която се кандидатства за подпомагане по проекта /с изключение на разходите по чл. 32, ал. 1, т. 14/, са изброени видовете СМР на стойност 1 954 784, 01 лева, а в Таблица № 2 са посочени инвестиционните разходи, за които не се кандидатства за подпомагане, но са част от цялостния обект на инвестициите и без тях обектът не може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно – доставка и монтаж на технологично оборудване на стойност 843 008, 18 лева. От ДФЗ от Подобект 1 част Архитектура са изключени разходите за административно-битова част и разходите по Подобект 6 СМР вертикална планировка с площадкови мрежи – Ел и ВиК. В реда на тези мотиви съдът е обсъдил констатациите и изводите на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, като е отчел, че в таблица 3 от бизнес плана са посочени инвестицията за която се кандидатства, ведно с инвестиционните разходи, за които не се кандидатства, но са част от цялостния обект. Според съдебно- техническата експертиза в инвестицията след приспадане на непризнатите разходи от Подобект 1 част Архитектурна и Подобект 6 СМР вертикална планировка и площадкови мрежи Ел и ВиК плюс технологично оборудване, полученият процент е 73, 62 %, т. е. над 65% от посочените в критерий 8. 3 от Приложение № 7 към Наредба № 9. Отделно от това, в таблица 5 са посочени инвестицията, за която се кандидатства, без вертикална планировка. Посоченият % допустими разходи за СМР без вертикална планировка е 67, 71%. Все въз основа на категоричните изводи на вещото лице, съдът е приел, че частта от Подобект 1, Административно-битова част е със стойност 106 864, 94 лева по КСС и тази част представлява помещение за нормалната експлоатация на сградата, предмет на проекта за финансиране. Помещенията са съблекални за жени, за мъже, санитарно битово помещение, две работни помещения – офиси и технически помещения за управление на сградната ел и ВиК мрежа. Неоспореното заключение на вещото лице е, че от ДФЗ при изчисляване на допустимите разходи не е включена стойността на технологичното оборудване, което е в размер на 843 008, 18 лева. Съгласно представените по делото документи и бизнес плана, технологичното оборудване не е предмет на финансова помощ от ДФЗ, но този разход е част от цялостния обект на инвестицията и без тях обектът на може да бъде завършен и/или да функционира самостоятелно. Решението е правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспорената заповед. В обжалваната заповед е посочено правното основание, на което е издадена, а в обстоятелствената й част е посочено какъв е бюджета по програмата, колко заявления са подадени, как се е извършило одобряването на подадените заявления и че наличният бюджет по мярката е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най- малко 56 точки при оценяването, като е налице частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 9 за финансиране на заявления за подпомагане, получили най- малко 55 точки. При това абстрактно и несъотносимо към конкретния заявител съдържание на заповедта, в единствен параграф е материализиран извода, че "заявлението за подпомагане, подадено от кандидата "Фрукталина" ООД е получило 47 бр. точки при класирането, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., който е недостатъчен, за да получи финансиране в настоящия период на прием на заявления за подпомагане по подмярката. Въз основа на посоченото съдържание на обжалвания акт, следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че посочването само на правните основания за издаването на заповедта, без установяване и доказване на фактите, послужили за направените правни изводи, е съществено процесуално нарушение. Неспазването на процедури, разписани и утвърдени от самия административен орган, винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от една страна създава вероятност в противен случай да бъде постигнат различен краен резултат, а от друга - е в нарушение на основни принципи в административния процес и по-конкретно тези на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Според последния текст, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В този смисъл правилно е прието, че липсата на конкретно посочени и установени фактически основания за постановяване на атакувания отказ е довело до невъзможност съда да прецени законосъобразността на акта - не става ясно доколко същият почива на конкретна норма и съобразена ли е целта на закона. Към настоящия момент е налице безпротиворечива практика на върховния административен съд по приложението на Наредба № 9/2015 г., в която се приема, че описаният по- горе начин на формулиране на отказите от финансиране е несъответстващ на изискването на АПК за излагане на фактически обстоятелства - задължителен елемент от мотивите към административния акт. Правилни са и изводите на съда по съществото на спора- същите са обосновани, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. Съдът е дал верен отговор на основния спорен въпрос по делото, като обосновано е приел, че на "Фрукталина" ООД неправилно не са били присъдени 10 точки по критерий 8. 3 от Приложение № 7 на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Изискването по сочения критерии е над 65% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, като максималния брой точки е 10. В разглеждания случай от страна на административния орган незаконосъобразно са били изключени разходите за Подобект 1. СМР част Архитектурна /Административно-битова част/ и Подобект 6. СМР Вертикална планировка с площадкови мрежи – Ел и ВиК, които дейности необосновано не са били взети под внимание за покриване на минималното изискване от 65% по визирания критерий. Следва да бъде споделен извода на съда, че анализът на съвкупния доказателствен материал по делото, бизнес-плана, както и заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза налага извода, че всички инвестиционни разходи отговарят на определената в т. 8. 3 от Приложение № 7 дефиниция, като разходите за Подобект 1 СМР част Архитектурна (Административно- битова част) и Подобект 6 СМР Вертикална планировка с площадкови мрежи- Ел и ВиК са неразделна част от проекта и според строителните норми без проектирането/предвиждането им/ не може да бъде издадено разрешение за строеж на селскостопанска сграда за съхранение, сортиране и пакетиране на плодове, а в последствие и сградата, предмет на инвестицията, не може да бъде въведена в експлоатация. В съдебното производство, чрез заключението на вещото лице, е било установено по несъмнен начин, че административно- битовата сграда не е отделна сграда, а е неразделна част от проектираната сграда, като са обособени отделни помещения; изключените видове СМР са пряко свързани с нормалната експлоатация на сградата. Ето защо, визираните по-горе обекти съставляват неразделна част от целия проект и след приспадането им полученият процент вече би бил 73, 62 %, който процент е по-висок от изискуемите с критерий 8. 3 от Приложение № 7 към Наредба № 9 65%. Според вещото лице, дори при ситуация на неприспадане на разходите за вертикална планировка, полученият процент допустими разходи за СМР би бил 67, 71%, т. е – отново над изискуемите 65%. Неоснователно е поддържаното оплакване в касационното жалба, че съдът неправилно не е преценявал законосъобразността на оспорения акт в светлината на дадените разяснения на МЗХГ по чл. 35, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата. Касаторът възразява както срещу срочността на дадените разяснения и насоки, така и по същество, като счита, че съдът е следвало да съобрази съдебния акт с тях. По отношение на момента на представяне на разясненията, настоящата инстанция констатира следното: На стр. 78 и сл. от първоинстанционното дело се съдържат допълнителни разяснения по условията за предоставяне на финансова помощ във връзка с обявен период на прием на заявления за подпомагане от 26.10.2016 г. до 07.12.16 г. по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4"Инвестиции в материални активи" от Програмата за подпомагане на селските райони за периода 2014 - 2010, съфинансирана от ЕЗФ. същите са без дата и автор и са приложени към Писмо изх. № 10-257 от 15.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните /лист 72-77/, т. е. правилно съдът е счел, че същите са издадени много след срока по чл. 35, ал. 7, тъй като крайният срок за подаване на заявления за подпомагане е бил 07.12.2016 г. Но дори и да се приеме, както твърди касаторът, че визираните Разяснения са били качени на страницата на МЗХГ своевременно, то по делото е било установено, че формираният отказ е и в противоречие с дадените с тях указания за изключване на част от присъщото строителство- вертикална планировка, площадкова Ел и ВиК мрежа, административно- битова част на сграда, предмет на инвестиция. такъв е категоричният извод на вещото лице, според което наред с останалото няма и указания, съгласно които технологичното оборудване (хладилни камери) ползвано за съхранение на плодовете, да не се включва към допустимите инвестиционни разходи, при условие, че сградата, в която ще бъде монтирано оборудването, е предмет на инвестицията. Според експерта, описаното в насоките изключение се отнася само за инвестиции в съоръжения при условие, че същите не са в комбинация с изграждане/ обновяване на сградата и не се монтират в изброените инвестиционни разходи. В обобщение на изложеното, съдът обосновано е формирал извод за неправилност на обжалвания акт по отношение извършената предварителната оценка на критериите за подбор на проекта на "Фрукталина" ООД, като е приел, че не са били налице основания за решаващия орган да изключи част от присъщите разходи и да не включи разходите за технологично оборудване в съответствие с критерий 8. 3. от Приложение 7 към наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. Неоснователно е поддържаното оплакване за нарушение процесуални права на касатора в резултат на недопускане на тройна експертиза при оспорване на заключението на вещото лице. Видно от данните по делото, както и от протокола от проведеното с. з., в което е приета експертизата, процесуален представител не се е явявал, не е било депозирано писмено становище по това доказателство, няма данни за предприето оспорване на експертното заключение. Предвид това и съдът обосновано е дал вяра на СТЕ като неоспорена и кореспондираща с останалия доказателствен материал. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора по същество, основателна е претенцията за разноски на ответника по касация на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съдът съобрази своевременно предявеното от процесуалния представител на ДФЗ възражение за прекомерността на претендираното възнаграждение, но с оглед размера на адвокатското възнаграждение и предвид фактическата и правна сложност на делото възражението за прекомерност е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение