Решение № 12318 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 249/2016 г.

Решение № 12318 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 249/2016 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от "Андика 2001" ЕООД, гр. Б., чрез своя процесуален представител против решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-342/2015 г. Жалбоподателят твърди, че правните изводи на административния орган за наличието на извършени от "Андика 2001" ЕООД нарушения по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) не кореспондират с фактите по административната преписка, като обстоятелствено са релевирани доводи в посока незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Претендира се отмяна на оспореното решение на КЗК и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованата страна - "Б. Т. Б." ЕООД, чрез своя процесуален представител, в представени писмени бележки оспорва подадената жалба и излагат съображения за правилност на решението на КЗК. Претендира се присъждане на разноски. Заинтересованата страна М. В. не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Производството пред КЗК е образувано на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията по искане на "Б. Т. Б." ЕООД, за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" ЕООД, гр. Б. и М. В., в качеството й на физическо лице, налагане на съответните санкции, прекратяване на нарушенията и възлагане на направените по производството разноски. В хода на административното производство КЗК е установила, че "Б. Т. Б." ЕООД осъществява стопанска дейност, свързана с продажба на санитарни продукти, хигиенни материали, почистващи препарати, хигиенни системи/дозатори и консумативи за тях, в това число продукти на производителя "К. К." (K.-C.). Търговската политика на дружеството е разписана в "Процедури за търговски продажби, търговски цели, търговски договори и складова програма" от 10.10.2014 г. и се състои в изготвянето на типови договори, като във всеки един от тях се допълва индивидуализирано съдържание, свързано с вида стоки, цени, срок на договора, начин и срок на плащане и други. Комисията е установила, че ценовата листа с предлаганите от "Б. Т. Б." ЕООД продукти не е публично известна, а се предоставя на отделните клиенти под форма на индивидуални оферти. Прието е, че съгласно Р. С. "Служебна тайна" на Правилник за вътрешния трудов ред в "Б. Т. Б." ЕООД от 2010 г., фактите и сведенията, представляващи служебна тайна на дружеството са: служебната кореспонденция на управителя на "Б. Т. Б." ЕООД; всички данни, отнасящи се до трансфера на средства от и по банковите сметки на работодателя; финасово-отчетните документи за дейността на дружеството, свързани с активите и пасивите му, с изключение на подлежащите на публикуване; сведения относно водени преговори, съдържанието на сключени договори, техния характер, условията по тях; информация свързана с клиенти и доставчици на дружеството (картотека на клиенти и доставчици), доставни и продажни цени на стоките и услугите, метод на ценообразуване, търговски отстъпки към клиенти на дружеството и всякаква друга информация за клиенти, научена при и по време на работа в дружеството; съдебни дела, преписки с прокуратура и следствие, когато включват информация, представляваща служебна тайна; поименни щатни разписания, личните данни на работниците и служителите и личните им трудови досиета; всички данни, с разгласяването на които може да се увреди авторитетът на дружеството и да бъдат причинени имуществени вреди или пропуснати ползи; други документи, определени със заповед на управителя на дружеството. По отношение на "Андика 2001" ЕООД, Комисията е приела, че дружеството осъществява стопанска дейност, свързана с продажба на санитарни продукти, хигиенни материали, почистващи препарати, хигиенни системи/дозатори и консумативи за тях, в това число продукти на производителя "К. К." (K.-C.). Установено е, че търговската политика на дружеството е сходна с тази на "Б. Т. Б." ЕООД, като договорите, сключени между "Андика 2001" ЕООД и негови клиенти, като съдържание и подредба на разпоредбите, са до голяма степен идентични с типовите договори изготвени от "Б. Т. Б." ЕООД. При прегледа на Интернет страницата на "Андика 2001" ЕООД с адрес http: / andika. bg, КЗК е отчела, че ценовата листа с предлаганите от "Андика 2001" ЕООД продукти е публично известна и оповестена от дружеството. По отношение на М. В., КЗК е установила, че лицето е назначено на 12.04.2013 г. на длъжност "Мърчандайзер продажби" в "Б. Т. Б." ЕООД, съгласно Трудов договор със срок на изпитване шест месеца № 130/12.04.2013 г. Съгласно длъжностна си характеристика, М. В. подготвя и изпраща оферти до клиенти от името на "Б. Т. Б." ЕООД. При започване на трудовото правоотношение с "Б. Т. Б." ЕООД М. В. е подписала декларация за конфиденциалност на 16.04.2014 г. Съгласно сключени договори с клиенти и ценови оферти, подписани от М. В. като представител на "Б. Т. Б." ЕООД, в изпълнение на трудовите си задължения М. В. е имала достъп до информация на дружеството съдържаща клаузи на договори, наименования и контакти на клиенти, цени, ценообразуване, търговски отстъпки и др. С Акт за прекратяване на трудов договор № 1/12.01.2015 г. е прекратено трудовото правоотношение между "Б. Т. Б." ЕООД и М. В. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и предизвестие от 12.12.2014 г., адресирано до управителя на дружеството. При прекратяване на трудовото правоотношение с "Б. Т. Б." ЕООД на 12.01.2015 г. М. В. е подписала декларация, с която се задължава да не разгласява служебна тайна за бившия си работодател. На 19.01.2015 г. М. В. е назначена на длъжност "Мърчандайзер продажби" в "Андика 2001" ЕООД съгласно Трудов договор със срок на изпитване шест месеца № 12/19.01.2015 г. Като служител на "Андика 2001" ЕООД М. В. е отправяла ценови оферти и се е представяла като търговски представител на "Андика 2001" ЕООД. На 09.09.2015 г. след подадена молба от М. В. и по взаимно съгласие е прекратено трудовото правоотношение с "Андика 2001" ЕООД. На следващо място КЗК подробно е изследвала търговските отношения между "Б. Т. Б." ЕООД и "Андика 2001" ЕООД, от една страна, и техните клиенти, от друга страна, като е установила, че след постъпването на работа на М. В. в "Андика 2001" ЕООД, това дружество започва да увеличава продажбите на своите продукти, докато при "Б. Т. Б." ЕООД се забелязва спад. Освен това при детайлния анализ на конкретните оферти КЗК е отчела, че предлаганите цени от двете дружества за едни и същи продукти за клиентите започват да се понижават. Въз основа на така установените факти е постановено решение № 859 от 04.11.2015 г. по преписка № КЗК-342/2015 г., с което 1) установява, че е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" и налага имуществена санкция в размер на 10200 (десет хиляди и двеста) лева, съставляващи 4% (четири процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 г.; 2) установява, че е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 4 от ЗЗК от страна на М. В. и налага глоба в размер на 1000 (хиляда) лева; 3) установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" и налага имуществена санкция в размер на 10200 (десет хиляди и двеста) лева, съставляващи 4% (четири процента) от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 г.; 4) установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 4 от ЗЗК от страна на М. В.; 5) установява, че не е извършено нарушение по чл. 29 от страна на "Андика 2001" ЕООД; . 6) установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, във вр. с чл. 2, ал. 4 от ЗЗК от страна на М. В.; 7) възлага на на "Андика 2001" ЕООД и на М. В. да заплатят на ""Б. Т. Б." ЕООД направените в хода на производството разноски в размер на 500,00 лв. и 8) оставя без разглеждане искането за възлагане на направените в хода на производството разноски от страна на М. В.. За да достигне до този резултат КЗК е приела, че "Б. Т. Б." ЕООД е определило, че фактите и сведенията свързани със съдържанието на сключени договори, условия по тях, информация, свързана с клиенти, доставни цени, метод на ценообразуване, търговски отстъпки и не на последно място продажни цени на стоки и услуги представляват служебна тайна съгласно Правилник за вътрешния трудов ред в "Б. Т. Б." ЕООД от 2010 г. Тази информацията, представляваща търговска тайна, е доведена до знанието на М. В., за което свидетелства и подписаната от нея декларация за конфиденциалност при започване на трудовото правоотношение. Отделно при прекратяване на трудовите правоотношения с "Б. Т. Б." ЕООД, М. В. отново подписва нарочна декларация за неразпространение на информацията, представляваща търговска тайна, т. е. Б. Т. Б." ЕООД е взело конкретни мерки за опазване на тази информация. КЗК е счела, че за периода от 20.01.2015 г. до 28.04.2015 г., чрез М. В. "Андика 2001" ЕООД се възползва по недобросъвестен начин от станалата му достояние поверителна информация за срокове на договори, цени по тях на "Б. Т. Б." ЕООД по отношение на неговите клиенти, без ответното дружество да има правно основание за това. "Андика 2001" ЕООД целенасочено е действало използвайки конфиденциалната информация на своя конкурент за привличане на неговите клиенти. С това ответното дружество демонстрира поведение, насочено специално към клиентите на своя конкурент, което не може да се приеме за нормално търговско поведение на предприятие. Използването по този начин на търговската тайна на "Б. Т. Б." ЕООД "Андика 2001" ЕООД получава необосновано конкурентно предимство. Ответното дружество, като разполага в дейността си с информация, представляваща търговска тайна на неговия конкурент, може да прилага със своите оферти спрямо клиентите много по-гъвкав и адаптиран подход от този на "Б. Т. Б." ЕООД. Тази възможност не е в резултат на собствените на това предприятие пазарни усилия, а в следствие действия, предприети в противоречие с добросъвестната търговска практика. Следователно, чрез недобросъвестното си поведение - възползвайки се от чуждата търговска тайна - "Андика 2001" ЕООД осезателно може да повлияе на клиентите за формиране на решение при сключване на нов договор. Изводът на комисията е, че от страна на "Андика 2001" ЕООД е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, поради което следва да се ангажира отговорността на дружеството. На следващо място КЗК приела, че търговските отношения на "Б. Т. Б." ЕООД с клиентите МБАЛ "Л. Х." ЕООД, ОДЗ 13 "Надежда", ЦДГ № 6 "Вълшебство", ДМСГД, "А. С." АД, "КОЦ- Б." ЕООД и община С. са или прекратени, или нарушени, като са възникнали търговски отношения с "Андика 2001" ЕООД след изпратени изрични оферти до клиентите от това дружество. КЗК е установила наличието на причинно-следствена връзка между прекратените и нарушени търговски отношения на "Б. Т. Б." ЕООД и използването на неговата търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика от страна на "Андика 2001" ЕООД, поради което Комисията е приела фактическият състав на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК за изпълнен. За да се произнесе по същество на подадената от "Андика 2001" ЕООД жалба срещу решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г, настоящият съдебен състав следва на първо място да определи предмета на съдебната проверка. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай оспореното от "Андика 2001" ЕООД решение на КЗК засяга негативно дружеството само в частта с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" и се налагат имуществени санкции на това дружество, както и в частта с която се възлага на "Андика 2001" ЕООД да заплати на "Б. Т. Б." ЕООД направените в хода на производството разноски. В този смисъл жалбата на "Андика 2001" ЕООД следва да бъде определена, като насочена срещу решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г. в частта му по т. 1, 3 и 7. Предвид факта, че жалби от останалите страни в административното производство не са постъпили в законоустановения срок, съдът счита, че процесното решение на КЗК в частта му по т. 2, 4, 5, 6 и 8 не е обжалвано в предвидения от закона срок, поради което е влязло в законна сила и представлява стабилен административен акт в тези си части. Предмет на съдебната проверка е само частта на решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г., с което се 1) установява, че е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" и се налага имуществена санкция в размер на 10200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 г. /т. 1/; 2) установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" и се налага имуществена санкция в размер на 10200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 г. /т. 3/ и 3) възлага на "Андика 2001" ЕООД да заплати на "Б. Т. Б." ЕООД направените в хода на производството разноски в размер на 500,00 лв /т. 7/. При така очертания предмет на съдебната проверка, във връзка с доводите в жалбата и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички представени от страните доказателства, относими към извършеното проучване. Независимо от това съдът приема решението в оспорената част за незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Аргументите за това са следните: Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗК се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. За да е налице нарушение по чл. 37 от ЗЗК е необходимо информацията, която е узната, използвана или разгласена да е "производствена или търговска тайна". Съгласно легалното определение в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК такава "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. От определението на понятието "производствена или търговска тайна" е видно, че режимът на достъп и използване на информацията, която попада в тази категория, е ограничителен и е свързан със специфичния предмет на правното регулиране от страна на ЗЗК. Предприятието следва да е определило предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп. Индивидуализирането по този начин е необходимо, предвид уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. Същевременно, тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен, че трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието, трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин, да е предвиден съответен режим на достъп до тях и да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията. Целта е информацията, определена като конфиденциална, да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й. В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че "Б. Т. Б." ЕООД в раздел седми от Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, озаглавен "Служебна тайна" е определило обема на фактите и сведенията, представляващи служебна тайна на дружеството. Съдът отчита и факта, че разпоредбите на правилника са доведени до знанието на служителите и в частност на М. В., която също така е подписала и декларации за конфиденциалност. Въпреки това обаче не може да бъде споделен изводът на КЗК, че тези обстоятелства са достатъчни за да бъде счетено, че дружеството е взело необходимите мерки, за опазване на информацията, посочена в раздел седми от Правилника за вътрешния трудов ред. От фактите по делото е видно, че офертите отправяни до клиентите на "Б. Т. Б." ЕООД съдържат информация определена от дружеството като служебна тайна, но липсва указание за получателите на офертите, че офертите съдържат поверителна за дружеството информация. По този начин всяко лице, което е получавало оферта от "Б. Т. Б." ЕООД е получавало поверителна за дружеството информация без обозначаването и като такава. В този смисъл съдът не споделя доводите на Комисията, че ценовите оферти представляват търговска тайна за "Б. Т. Б." ЕООД по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК. Аналогично е положението и на сключваните от дружеството договори. Тяхното съдържание не може да бъде прието като търговска тайна, тъй като страните по тях не са запознати с поверителния им характер. По този начин условията на договорите, продължителността им, както и датите, на които прекратяват действието си не могат да се считат за търговска тайна, тъй като "Б. Т. Б." ЕООД не е взело необходимите мерки за защитата им спрямо третите лица, страни по тези договори. Крайният извод на съда е, че информацията съдържаща се в отправяните от "Б. Т. Б." ЕООД оферти до техни клиенти, както и съдържанието на сключваните договори не представлява производствена или търговска тайна, тъй като дружеството не е взело необходимите мерки за защитата на тази информация. В този смисъл съдът приема, че липсва елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на дружеството по този член. Следва да бъде посочено, че използването на чужда информация относно ценови предложения или съдържание на сключвани договори може да бъде квалифицирано като поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика, но предвид факта, че решението на КЗК в частта му по т. 5 и т. 6, с което се установява, че не е налице нарушение по чл. 29 от ЗЗК не е обжалвано, настоящият състав не може да осъществи контрол за законосъобразност върху решението в тази му част. На следващо място съдът приема за основателни и възраженията по отношение на решението в частта, с която е установено нарушение по чл. 36, ал. 1 то ЗЗК. Забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкурент/и. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Изводът, който се налага е, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен - трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент, или предотвратяване на сключването на договор. В настоящия случай съдът приема, че Комисията правилно е обсъдила поведението на "Андика 2001" ЕООД по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК спрямо изрично посочените в искането клиенти, за които се твърдят прекратени и нарушени договорни отношения. В този смисъл предмет на обсъждане са търговските отношения на "Андика 2001" ЕООД и "Б. Т. Б." ЕООД с ЦДГ № 6 "Вълшебство", МБАЛ "Л. Х.", КОЦ Б., ОДЗ 13 "Надежда", ДМСГД гр. Б., община С. и "А. С." АД. Но от данните по делото е видно, че "Андика 2001" ЕООД е отправяло оферти до посочените лица след изтичането на сключените договори с "Б. Т. Б." ЕООД, поради което прекратяване на сключени договори не е налице. Остава да бъде изяснено дали е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на "Андика 2001" ЕООД и неподновяването на договорите на "Б. Т. Б." ЕООД с неговите клиенти, както и нарушаването на вече установените търговски отношенията с тях. Съдът счита, че в конкретния случай причината за намаления обем доставки, реализирани от "Б. Т. Б." ЕООД се дължи на по - добрите цени, които дружеството "Андика 2001" ЕООД предлага на своите клиенти. Настоящият състав не споделя изводите на КЗК, че предлагането на по-ниски цени е в пряка причинно-следствена връзка с информацията, която "Андика 2001" ЕООД има за цените, които се предлагат от "Б. Т. Б." ЕООД. За да бъде предложена определена цена за доставка на даден продукт всеки конкурент следва да съобрази до каква степен доставката ще бъде рентабилна за него и в този смисъл съобразно своите разходи и заложен марж на печалба да предложи конкретна оферта. От друга страна интересът на клиентите е да получат възможно най - ниските цени за процесните продукти, поради което в хода на водене на преговорите неминуемо те реагират на предложените оферти и съответно конкурентите следва да намаляват предложените цени. Видно от установените факти, както "Андика 2001" ЕООД, така и "Б. Т. Б." ЕООД са намалявали цената на предлаганите от тях стоки, с оглед наличието на засилената конкуренция между тези дружества /вж. т. 19. 1; т. 19.3 от установените факти по преписката/. Спецификата на съответния пазар, както и големия марж на печалба /вж. т. 6 от установените факти по преписката/ позволяват на дружествата да намаляват значително цените, на които са продавали своите продукти преди началото процесния период - 20.01.2015 г. В този ред на мисли изборът на клиентите с кого да сключат договор е обусловен от възможността доставчиците да намаляват своите цени в процеса на договаряне с техните клиенти. Фактът дали доставчиците предварително са запознати с конкурентните оферти не оказва влияние върху крайният резултат - сключването на договор за доставка, тъй като самите клиенти имат интерес да посочат, че съществува оферта по - ниска от предложената, за да получат последваща такава още по изгодна за тях. Крайният извод на съда е, че неподновяването на договорите на "Б. Т. Б." ЕООД с неговите клиенти, както и нарушаването на вече установените търговски отношенията с тях се дължи на естествения конкурентния натиск на съответния пазар и няма причинно следствена връзка с факта, че "Андика 2001" ЕООД е имало информация относно офертите и договорите, които "Б. Т. Б." ЕООД отправя и сключва със своите клиенти преди 20.01.2015 г. Предвид изложените съображения, съдът приема, че решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г., с което се установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" ЕООД и се налага имуществена санкция на дружеството е постановено при неправилно приложение на материалноправните норми на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Това налага отмяна на обжалваното решение и вместо него съдът следва да установи, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Андика 2001" ЕООД. Правна последица от този резултат ще бъде и отмяна на решението на КЗК в частта, с която на "Андика 2001" ЕООД е възложено да заплати направените по административното производство разноски. Предвид изхода от спора, в съответствие с чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният представител на "Андика 2001" ЕООД е претендирал разноски в размер на 1586 лв., представляващи държавна такса (50 лв.) и внесена сума по договор за правна защита и съдействие (1536 лв.), по отношение на които е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като съобрази отмяната на обжалваното решение и взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, приема, че претендираният размер разноски за адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишен, поради което следва да се присъди в пълен размер, като КЗК бъде осъдена да заплати на "Андика 2001" ЕООД разноски общо в размер на 1586 лв. По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,