Решение № 534 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2008 г.

Решение № 534 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по молба на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) с искане за отмяна на влязло в сила Решение № 5212 от 8.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1224/2008 г. от тричленен състав на Върховния административен съд в частта, с която е отменена Заповед № РД-18-10-136 от 15.05.2007 г. на началника на Службата по кадастъра - гр. Кюстендил. В молбата са развити доводи за наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на правния спор, които при решаването му не са били известни на съда и на страните, както и че по надлежен ред се доказва неистинност на изготвеното по делото заключение на вещото лице. Иска се отмяна на решението на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и за връщане на делото на Административен съд - Кюстендил за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците началникът на Службата по кадастъра - гр. Кюстендил (сега Служба по геодезия, картография и кадастър), Васил Сотиров Христов, Екатерина Драганова Христова и Добринка Манчова Харалампиева, всички от гр. Кюстендил, не изразяват становище. Ответниците Христо Стилиянов Кознички и Христо Драганов Харалампиев считат искането за недопустимо, като алтернативно поддържат становище за неговата неоснователност по съображения, развити в депозирани писмени бележки. Чрез пълномощника си по делото молят да им бъдат присъдени разноските по делото. Като прецени изложеното в молбата за отмяна и данните по делото, Върховният административен съд, петчленен състав, приема същата за неоснователна по същество. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, в закона изрично и изчерпателно са формулирани основанията за отмяна, както и сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство. С оглед извънредния характер на това производство, в Административнопроцесуалния кодекс е строго дефиниран и кръгът на лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. В настоящия случай съдът е сезиран с искане за образуване на производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влязло в сила решение, постановено от тричленен състав на Върховния административен съд в качеството му на касационна инстанция. Цитираната в молбата разпоредба на чл. 237 и сл. от АПК касае хипотезата на отмяна по искане на страна по делото. Съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска такава има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. С оглед предмета на правния спор - законосъобразността на Заповед № РД-18-10-136 от 15.05.2007 г., издадена от началника на Службата по кадастъра - гр. Кюстендил, с която на основание чл. 49а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за имоти с идентификатори 44.183.24.50 и 44.183.24.51, намиращи се в землището на с. Лозно, махала "Лозенски механи", общ. Кюстендил, като надлежни страни в съдебния процес са били конституирани субектите, които са заинтересовани от неговия изход, а именно: оспорващите, органът, издал обжалвания акт и заинтересованите лица. Ответник в съдопроизводството е бил началникът на Службата по кадастъра - гр. Кюстендил - издателят на отменения административен акт. От доказателствата по делото е видно, че молителят не е участвал в развилото се по ЗКИР административно производство, нито в съдебното такова и в двете му фази. В раздел II на Глава четиринадесета от този кодекс е регламентирана възможност за отмяна на влезли в сила съдебни решения по искане от трето лице. Според чл. 246, ал. 1 от АПК носител на правото да иска такава е всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар то да не е било страна по делото. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките, обуславящи право на Агенцията да иска отмяна на процесния съдебен акт в хипотезата на чл. 245 и сл. от АПК. С решението, предмет на настоящото производство, е отменена заповед, чийто издател е началникът на Службата по кадастъра - гр. Кюстендил, а не изпълнителният директор на Агенцията. Видно от устройствените норми на ЗКИР, Агенцията по геодезия, картография и кадастър е изпълнителна агенция, която е юридическо лице със седалище в гр. София и със служби по геодезия, картография и кадастър в административните центрове на областите. Службите по геодезия, картография и кадастър са териториални звена на АГКК (чл. 10, ал. 2 от ЗКИР), на които по силата на специалния закон са делегирани в определен обем самостоятелни правомощия, упражнявани в рамките на териториалната им компетентност. Обстоятелството, че СГКК - Кюстендил е териториална структура към Агенцията не дава правомощия на последната да упражнява процесуално представителство пред съда в производство по проверка законосъобразността на административни актове, издадени от подчинения му орган, включително в извънредните производства по глава четиринадесета от АПК. Носител на процесуалната правоспособност да участва в такова е административният орган, издател на акта, независимо, че не е юридическо лице, тъй като постановената с решението на съда отмяна се явява неблагоприятна за същия. За разлика от началника на СГКК, директорът на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в качеството си на горестоящ административен орган, не е адресат на влязлото в сила решение, с което е отменена заповедта на подчинения му орган. Молителят не е заинтересовано лице по смисъла на закона в конкретното административно правоотношение. С факта на отмяна на издадения по компетентност от териториалния орган акт не се засяга правната сфера на по-горестоящия орган, тъй като последният не упражнява лични права, а действа като орган на власт. Принадлежността на процесуалното право по чл. 245, ал. 1 от АПК произтича от принадлежността на материалните права, засегнати от отменения административен акт и, съответно, от постановеното по спора за законосъобразността му съдебно решение, поради което АГКК не е засегната от спора страна. След като Агенцията не попада в кръга на третите по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК лица, то искането й за отмяна се явява неоснователно. Поради това молбата за отмяна на влязлото в сила решение да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбите на чл. 249 от АПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, направеното от процесуалния представител на ответниците Христо Стилиянов Кознички и Христо Драганов Харалампиев искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено. В тежест на Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да се присъди сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие съгласно приложения писмен договор за правна помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав